Пламен Даракчиев

­Днес прегледах проекта за изменение на Закона за СРС и нямам добри новини за вас. Докато от опозицията спорят за състава и ръководството на подкомисиите, правителството вече им е скроило шапката. Ключовият момент естествено не са комисиите, т.е. парламентарния контрол, а Националното бюро за надзор върху специалните разузнавателни средства. То е в състав от трима членове и ще се избира от пленарния състав на Народното събрание. И с това свършва така наречения граждански контрол. От там нататък можем да прочетем, че Бюрото е  „независим държавен орган”. Но това е  само от излишна­ скромност, проявена от кабинета.

Европейската комисия обяви конкурс за най-добра идея за намаляване на ненужната бюрокрация. В него могат да участват граждани, фирми, ­НПО-та. Хубаво! Но най-вероятно в Брюксел не са отчели някои наши особености.* И по тази причина има реалната възможност сума ти български граждани да се изсипят на церемонията в Прага за сметка на европейските данъкоплатци. За да стане това е достатъчно всеки от нас да направи следното предложение:

-- продължение --
6. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон. /Чл. 66/
В случая си припомнете от предишния постинг кой може да се обръща към Конституционния съд, пък си мислете колкото си искате, че сте избирател, а не електорална единица.­

Утре съм на погребение. Покойната няма дори осемнайсет навършени и въпреки известното правило в този случай, човек трудно би могъл да мълчи или да каже нещо добро за нея. Спомням си дори, че дни преди раждането и през 1991-ва студентите издигнаха на фасадата на Софийски университет транспарант с надпис „Конституция-проституция”.  И така предизвестиха занаята, който тя упражнява от раждането си.
Освен да оплачем заедно свободата на словото имате поне още 10 причини, за да дойдете на погребението. Ето пет от тях за начало:­

Дописка от една премиера

Тази вечер в Червената къща Иво Инджев представи „Трите лица на тиранията” на Евгений Дайнов. Група граждани бяха препълнили салона, така че имаше и правостоящи. Имаше доста въпроси и беше  удоволствие човек да чуе отговорите на  водещият и на автора. По-късно, когато палнахме по цигара на свеж въздух, авторът ми надписа екземпляра: „На Пламен. По комшийски!”­

Двайсет и няколко бяхме участниците в панахидата за Анна Политковския и­ по-късно на импровизирания митинг до Дома на Москва. Малко наистина, но много добре пазени. Успях да преброя осем униформени, а може и да е имало още и по-кьошетата.