Пламен Даракчиев

Случайност и закономерност или в какво вярват десните лидери

Наричам така трите партии, измъдрили заповедта за уволнение на правителството не заради техните доста различни профили. Или пък направо несъвместимост – например между ДСБ и ГЕРБ. Странно е, защото едва ли някой е наясно какво друго обединява трите партии освен общото мнение, че правителството управлява некомпетентно,  произвежда корупция и подлага на риск членството ни в ЕС.

Вярвам ще се съгласите, че това не е достатъчно. Или по-точно – вече не е достатъчно. Само след няколко месеца ще станат 19 години откакто в България има опозиция и не е трудно човек да направи сметка колко от тези години тя е била на власт.

Не съм този, който ще заплаче, ако правителството падне. Но не съм и фен на подписката, която днес опозицията захваща срещу него. Причините са няколко.
Първо. Не ми е необходимо да научавам от подписки, какво е отношението на българските граждани към кабинета на тройната коалиция. Ако искам за знам това ще отворя представителните социологически проучвания.

След успеха през миналата година на нискобюджетната ми продукция Волен под скалите на Белоградчик на снимачната площадка е новият клип от поредицата „Най-смешните клипове на прехода”.  Идеята за поредицата съм обяснил в кратко предпремиерно слово,  както и тук. Работното заглавие на новия ми клип е „Велковата завера”.
Продължителност – 10 минути. Сценарист, режисьор и главен актьор – ясно кой. В ролите: Велко Вълканов, Николай Колев – Босия, Васко Кръпката, Радко Дишлиев, Латинка Петров, Стоян Шиеков, Юлия Берберян, Мери Кокарешкова, покойният Иван Куртев, проф. Ал. Янчулев, кмет на София. Участват още: Стефан Данаилов, проф. Кръстьо Петков, Юлий Бахнев, Йоло Денев, запасни офицери на Негово величество Борис ІІІ, група коментатори на вестник „Дума” и др. Една продукция на plamski.net a mobile projection unitq 2008 год. Произведено на Drupal 5.7
Вижте по-долу трейлър от работния вариант.
---------------------
Краят на миналия век. Краят, дори съвсем краят на 80-те години на миналия век. Абсолютно всичко е към края си. Или, както казват хората – вижда му се краят.  В една  все още не добре осветена европейска столица живее и работи Велко Вълканов. Той е сравнително млад 62-годишен юрист, научен сътрудник и ерген, избрал необичайното за онова време поприще на правозащитник. Гражданите в притихналата балканска страна дори и не подозират за съществуването на Комитета за защита на правата човека под мъдрото ръководство на бившия член на ЦК на БКП Константин Телалов.

Декларация на група български граждани

За пореден път сме свидетели на непомерните апетити, политическата и моралната наглост и демонстративно проявеното чувство за безнаказаност от страна на руския  империализъм. Агресията в Грузия, която сама по себе си има тежки последици за хората и обществата в Кавказкия регион, не може и не бива да бъде разглеждана само като криза в тесните рамки на региона. Тя може и трябва да бъде възприета като поредното и – надяваме се, вече последно - ясно доказателство за заплахата, която представлява Русия за мира и стабилността в целия свят.
Можете да подкрепите декларацията като отидете на http://www.bgpetition.com/Deklaraciya_za_Gruziya/index.html
Онлайн подкрепа за Грузия също така и на банера по-долу

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”

Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”
 
Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  За съжаление изводите на авторката клонят към баналното, т.е. слабоста на правителството, съответно неговия „провал и ограничения брой, успехи, отбелязани в доклада на Брюксел”.\r\n
Не бих разсъждавал на тази тема, ако при нейната интерпретация и журналисти, и експерти у нас не допускат все една и съща грешка: да бъркат България  примерно с  Холандия. Или поне с Чехия.  Казано по-конкретно, у нас се приема априори, че властта е съразмерно разпределена между отделните нива на управление, че всяка от тях притежава и упражнява в пълна степен присъщите и компетенции. Нещо, за което ние българите можем само да мечтаем. Не за друго, а защото през последните почти 20 години в у нас не е извършван дори и опит за деконцентрация и децентрализация на властта.\r\n
\r\n
Ако обърнем аршина на авторката, можем да се запитаме: а способни ли са публичните структури, т.е. центърът и правителството, да различават и решават проблеми на регионално ниво ? Със сигурност не. Най-вероятно биха имали този капацитет, ако сме с територията и населението на Андора. Или поне на Люксембург. Но не е така. Както е известно, в България има голямо богатство и разнообразие на ландшафт, на население, на традиции и пр. Амбицията всичко това да бъде управлявано от центъра е част от наследството на бившия комунистически режим. Ето защо, когато става дума за управлението на еврофондовете от Брюксел трябва да се вгледат по-внимателно в особеностите на българското управление. И например да си зададат въпроса: а кой все пак осъществява регионалното планиране у нас, кой координира в оперативен порядък програмите до последния детайл. Вече имах случай да посоча в един предишен постинг смазващото превъзходство на централната администрация, барабар със синдикатите в регионалния съвет на един от планово-икономическите райони. Откъде да знаят в Брюксел, че ,изпълнявайки формално критериите по така наречения