Пламен Даракчиев

У нас няма за кого да кажат като за покойния проф. Бронислав Геремек: „Този е професор по обществени маргиналии и безредие в средновековен Париж”. Поне към днешна дата. Колкото и да критикуват дясното и дори да странят от него, интелектуалците в България вече са поразени също като него от вируса на примирението. И доколкото чуваме критики в публичното пространство, то те се отнасят до отделни елементи на политическата система. И цялата работа заприличва на някогашната измишльотина за голямата и малката правда.

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас. И да обезсърчи още повече гражданите, чийто проблем, както знаем не е свързан само с представителството във властта.

или защо е лесно с Пламен Юруков, а  трудно с Ахмед Доган

Един от големите проблеми на сегашните десни партии у нас е тяхната непоследователност. И в идеите, и в действията. Образцов пример в това отношение е избирателната система. Онзи ден на сбирката при президента Надежда Михайлова, т.е.

Промяната на политическата система -- задължителна. Това е заглавието на днешната  статия на Мишо Константинов в "Монитор". Възхищавам му се на последователността, с която бие само в една точка. Вярно е, че избирателната система е препъникамък за каквато и да е голяма политическа промяна. Вярно е, обаче и другото -- реформата в изборното законодателство може само да създаде предпоставки за промяна на политическата система. Т.е. може единствено да спомогне, щото във властта да влязат реформатори, които да запретнат ръкави и да я върнат на собствените си съграждани. А как става това ?

Днес излезе мое интервю във вестник "Шоу". Не мога да пусна линк, тъй като изданието няма електронна версия. Пък и не е необходимо. Част от нещата в него вече съм разказвал в блога. Ще ми се, обаче, да довърша материала. И най-вече в частта му, която се отнася до Ахмед Доган. Там става дума за това как по време на парламентарните избори през септември 1991-ва, Меди опита да завърти бизнес със СДС. Кой знае защо се срещнахме в два след полунощ, на негова територия, т.е. в едно от населените с турци села близо до Разград. Накратко казано предложението беше -- давам ти 1000 гласа, за малко по-патриотична кампания, с която да издърпаш гласове от националистите и от БСП.? В офертата беше калкулирана и цената на някое и друго изявление срещу ДПС. Естествено, не приех сделката. Но бях изненадан от търговския нюх на Меди.?

Опит за репортаж от едно заседание на Асоциацията на българските градове и региони?

Петък, 14 декември, 10,30 часа. Зала „Адакта” на хогел „Рила”. Почти съм изтеглил жокер. Най-сетне ще чуя какво мислят вдясно по наболелите проблеми в местното самоуправление. Иначе по партийни събрания темата е кът. И е под тезгяха като дефицитните стоки в едновремешните социалистически магазини.

Както си му е реда, Найден Зеленогорски, кмет на Плевен и председател на Асоциацията на българските градове и региони открива разширения управителен съвет на организацията.? Измежду въпросите, които той очертава във встъплението си отбелязвам два – приетия тези дни бюджет на страната, а така също и взаимоотношенията между десните партии и ГЕРБ на местно равнище.