Пламен Даракчиев

Чета и препрочитам комюникетата около срещата на Бойко Борисов с руския вицепремиер Зубков и нещо не мога да схвана. Откъде накъде, Руската държава ще ни бъде партньор в изграждането на АЕЦ – Белене, ако изобщо този проект е необходим на страната? Нима става дума само и единствено да бъдат спестени евентуалните неустойки в размер на 600-900 млн евра, както наскоро ги определи премиерът? И защо руската страна вместо да си ги поиска, прави тъкмо обратното -- периодично подновява предложенията си за изгодни заеми, последното от които беше през март – 2 млд евро и то без гаранции ?

В деня, в който Софийският градски съд оправда Маргините, от Плевен вицепремиера Цветанов изплака: „Ето, това е нереформираната съдебна система.” Как да не се съгласиш с него ? Но това е едната страна на нещата, т.е. когато държавните ни мъже говорят пред медиите. Другата е, когато заседават и вземат решения. По тази причина на току-що измъдрената нова стратегия Министерството на правосъдието пише: „ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”­.Как се продължава реформа на нереформирана съдебна система, това само вицепремиерът си знае.
Но не е въпроса само в разликата между говоренето и решенията на днешните ни управници.
Има нещо, което би трябвало да смути, ако не нас, то поне посланиците на 27-те страни от ЕС, които адмирираха стратегията.

Днес премиерът заслужава червена точка. Не заради, че това, че няма да бърка в джобовете ни за още 250 млн лева, необходими за проекта „Бургас – Александруполис”. Нито пък за също така незбежните харчове около също така неизбежните руски реактори. Пиша му точката, заради куража да се опълчи на руското лоби. И като казвам лоби нямам предвид бившите комунисти. Нито пък държавния глава, без съмнение най-изтъкнатия русолизник у нас. Думата ми е за русолизниците в собствената партия на премиера. И дори в собственото му правителство.

За едно от не много дискутираните приходни пера в държавния бюджет

Ето, че се задава нова административна реформа и нова система за заплащане на служителите в държавната администрация. МВР е изключение. Защо? По този въпрос министърът на финансите не даде пояснение. Може би предстои да го научим от някоя поредна прогноза на „Економист”, но и без нея ние сме си наясно накъде вървят нещата в България. Ето защо, полицията няма да е потърпевша от предстоящата актуализация на държавния бюджет.

От нея и по-точно от абсидата и са останали три купчинки, грижливо покрити с найлон, които можете да видите на снимката по-долу. Докато бяхме там багерът си работеше и разчистваше останките, които също можете да видите на снимката. Питам се, ако е била новина /добра/ откриването на църквата, не е ли новина /лоша/ и нейното бастисване? Впрочем, колкото повече човек стои на това място и особено с вещ гид като експерта в „Стара София” Жоро Пенчев, толкова повече в главата му напира въпроса: а на кой идиот му е дошло на ум да прекара трасето на метрото точно от тук. Директно през центъра и главните улици на античната Сердика.

Ето, че наближава най-светлия български празник и патриотичен плам обхваща държавниците ни. По традиция един ще отиде да получи благослов от Негово светейшество и в суматохата дори ще стане рицар на Малтийския орден. Друг ще връчи високите държавни награди на културни и просветни дейци. И пак в суматохата ще връчи орден "За гражданска заслуга" на Гергина Такова-Минчева за изключителния (!?) и принос в развитието на международното синдикално движение.
 Докато гледам тази суетня винаги се сещам за братята словаци. Защото не в нашата, а в тяхната Конституция е увековечено делото на светите братя. В нея, още в преамбюла пише:
 "Ние, словашката нация,
  като почитаме нашето политическо и културно наследство на своите предци и столетните борби за национално битие и независима държава в смисъл на духовното наследство на Кирил и Методий и историческия завет на Велика Моравия..."

Признавам, че се оттеглих за известно време от блога, отвратен от това, което виждам. В политиката, разбира се. Уви, отвращението може да сполети човек и без да чете вестници или да гледа телевизия. Ей така, както си върви по стълбите. По-точно вътрешните стълби между първия и втория етаж на Столичната община.
Поне веднъж на ден минавам от там, разнасяйки справките за пролетното чистене за кмета Йорданка Фандъкова и нейните заместници. И всеки път от стената ме гледа почти засмян един 35-40 годишен Тодор Живков. Ликът му виси там наред с някогашните кметове на столицата -- Димитър Петков, Тодор Икономов, Иван Хаджиенов, Григор Начович, Ива Гешов, Крум Попов, Владимир Вазов , Иван Иванов.
Както се казва в  онази стара градска песен „А портрета от стената само ме следи....”. Ха-ха-ха! – по старото поколение сигурно още си спомня смехът му.
Не знам дали съм прав, но струва ми се, не му е там мястото на правешкия сатрап. Не ми издържа сърцето, честна дума. Той и Тодор Икономов!  По-лошото е, че ме сполетяват разни поздозрения.  Питам се дали портретът на още по-младия Живков не виси и  Софийско градско, т.е. днешното СДВР? Та нали е бил началинк и на Столичната милиция в първите дни след запознаството си партизаните. А в Министерския съвет ? Дали не е и там ? Редом с Тодор Бурмов, със Стамболов и пак с  Димитър Петков.  Я чакайте, та той е бил и председател на Държавния съвет, т.е. държавен глава е бил. Дали не трябва да има негов потрет и в президентството?  Тодор до Гоце, агент до агент. Верно за първия все още непотвърдено.

Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев

По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги. Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, въстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.

или за това ка­к Синята коалиция загърби идеите си за здравна реформа

Напоследък, когато гледам Иван Костов на малкия екран изпитвам смесени чувства. От една страна се радвам, че има кой да се противопостави примерно на мераци за наливане на пари или на отвързване от валутния борд. От друга страна, обаче му съчувствам. Защото сведе ли поглед към обикновените сюжети от икономиката и живота, съпредседателят на Синята коалиция бързо забравя, че представлява програмата на десните избиратели, а не тази на управляващата ГЕРБ. Тъкмо това се случи вчера в „Панорама”, където той произнесе солидна пледоария в полза на преструктурирането на здравеопазването, подхванато от управляващите. „Принципа, който ние подкрепяме...здравната реформа трябва да даде качествена и достъпна медицинска помощ.”, каза лидерът на ДСБ. И съвсем внимателно пропусна третия особен важен проблем -- за „мотивацията за участие на българските гражданите във финансирането на здравеопазването.”. Ще го намерите в раздел „Здравеопазването – качествено и солидарно”. Малко по-нататък, пак в тази програма, този проблем е развит вече в своята конкретика:” „Ще премахнем монопола на НЗОК и ще въведем конкурентни принципи в осигурителната ни система. Ще въведем дълго отлагания „втори стълб” – доброволно осигуряване с реален избор между конкуриращи се здравни фондове”.