Пламен Даракчиев

Вземи образованието, удари науката! Това си мисля тези дни, когато дебатът в тази посока май отново ще ни се стовари на главите. Ето, например в деня, в който заместник-министър Коджабашиева си тръгна, заради гаф с децата от малцинствата, доц. Илона Томова от Института за населението и човека, мъдро се произнася на страниците на „Трут” *, че ние християните сме виновни за помашкия етнос. И завършва още по-мъдро, че ако в тези райони има засилени инвестиции и работа, това ще доведе до промяна на идентичността и до приобщаване.

Днес министърът на финансите Симеон Дянков сподели подробности по съкращенията и дори някои структурни промени в централната администрация. 10-те процента въобще не са изненада. Ако пресметнем през годините колко по 10 процента са съкращавали българските правителства, досега щяха да са останали само министрите и секретарките им. Но не би. Българската администрация притежава изключителните регенеративни качества на дъждовния червей и способността да обезмисля усилията на всяко правителство. С това, разбира се, премиерът и членовете на кабинета не може да не са наясно. Ето например какво казва министър Росен Плевнелиев през януари, т.т., в едно свое интервю за „Неделя 150”: „Държавата към момента е свръхцентрализирана. България е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс.

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

­­Четвърти ден в Брюксел гладува един българин. Безсрочната гладка стачка е стачка до смърт. За хора с достойноство, какъвто не се съмнявам е­ физикът Георги Котев, решението е вече обричане. Гладът и достойнството са в конфликт само известно време. От опит знам, че някъде след 7 ден гладът се оттегля от полесражението. Остават духа и каузата. И миризмата на ацетон.

или за какво са и на държавата пасищата на Новопазарско Днес премиерът пристигнал по спешност в парламента. Причината – приетата на първо чете промяна в Закона за приватизацията, според която областните управители ще могат да продават държавни имоти с данъчна оценка до 500 000 лв. След намесата му сумата ще спадне до 10 000 лв и най-вероятно духовете в парламента ще се успокоят. Любопитното в случая е, че не се намери депутат, който да постави въпроса: защо изобщо областните управители или пък Агенцията за приватизация трябва да продават имоти, коиото най-често географски, исторически и дори функционално принадлежат на общините ? Защо просто кабинетът не инициира решение, с което да прехвърли неизползваните имоти частна държавна /а в някои случаи и публична/ собственост на общините, в чиито граници се те? Толкова е просто и близко до ума. Останалото е решение след решение на кабинета. Като например връщането на 8,5 декара от Морската градина в Бургас на бургазлии /Решение на МС от 25 март, т. г./.

­­или кой на кого е на началник в тая държава ­

През вчерашния ден председателя на българския парламент Цецка Цачева е посетила няколко промищлени предприятия в Плевен. Според съобщенията на агенциите тя е разговоряла с техните ръководства за законодателни мерки в подкрепа на бизнеса. Нищо и никакъв детайл от ежедневието ни, но ако сте данъкоплатец в друга европейска държава непременно ще се запитате какво работи шпикера на парламента. Не за друго, а защото там няма толкова любопитни и отзививи председатели. Освен, ако не става за официално посещения в друга страна, опознаване на възможности за сътрудничество.

Другото, което ще разгневи данъкоплатеца е, че председателят на парламента обикаля да говори за законодателни промени ­в подкрепа на бизнеса и дори за нова атомна електроцентрала,

Имам една и аз. Тя е от май 1991 година, пак пред задния вход. Репортерът на вестник „Дума” ни бе хванал усмихнати, навярно щастливи от тази окончателна крачка навън. Навън от „червената кочина, както скандално се бе изразил по онова Янко Янков, един от хората, който посрещна 10 ноември в затвора.

Месец и половина по-късно, на днешния 12 юли, пак през задния вход на най-новата ни история, комунистите прокараха днешната Конституция. И когато виждаме периодично начело на държавата ни тук цар, ту генерал, на когото парламента е подведомствен не бива да смятаме, че е това е случайно. Защото можеш да очакваш от мимикриращият комунист да се откаже от монопола на властта и това вече се е случвало. Да очакваш, обаче,от него разделение на властите и овластени граждани е все едно дяволът да ти чете евангелието.

Но както и да, щях да пропусна, че за разлика от преди двайсет години, днес на парламентът се вее знамето на ЕС. Тъкмо в това е проблемът. Не е достатъчно само да влезеш в храма, трябва и да се прекръстиш.

20 от години от едно не толкова народно и още по-малко велико, народно събрание

Да, така беше. Точно на тази дата преди 20 години сутринта ни натовариха на автобуси и потеглихме за Велико Търново. В Конака б­яхме натъпкани като сардели /400 човека/, за сметка на това бяхме закичени със здравец. Също така за всеки имаше фотография – и поотделно и в група. Аз бях до Илич Цветков, когото не съм чувал отдавна, но знам, че продаваше чорапи на един от софийските пазари. Да не забравя, че по пътя имаше сандвичи и безалкохолно. Въобще него ден не сме се грижили за нищо друго, освен да се изкъпем сутринта. На почивката, когато автобусите спряха, мисля на Ябланица, казах на Андрей Луканов, че тази работа /с фалшифицираните избори/ не е на хубаво, но той ми каза, че е важно да няма кръв. Каза ми ей така, усмихнат и ведър, загледан в бъдещото. А за него то беше съвсем близко – оставаха му 6 години, но още не знаех.

След малко започва мачът Холандия – Уругвай. Мисля си, ако първите спечелят моята 36 годишна мечта може и да се сбъдне. Защото аз съм от поколението, което видя така наречения тотален футбол, видя летящите холандци, начело с Йохан Кройф и разбира се, никога няма да ги забрави. На финала в Мюнхен през 1974 година германците убиха футбола. С анти-игра, но и с тактическа дисциплина Мюлер, Брайтнер и компания спряха полета на лалета. И футбола по земното кълбо наложи нощното боне на германеца, теренът стана крепост, обсадата основен похват в играта. И сега очаквам финал Холандия-Германия.

или защо инвеститорите няма да послушат съвета на премиера да инвестират и в други краища на страната

Днес правителството се срещна с бизнеса. Премиерът изтъкна фактът, че през последните четири години 75 от инвестициите са на територия на столицата и посъветва инвеститорите да погледнат и към другите региони.
Това, разбира се, няма да се случи. Парите са си на инвеститорите, а евтината работна ръка е само една от предпоставките. Другите са развитата инфраструктура, комуникациите, пазарът, местното законодателство, покупателната способност и пр. пр. С това съвсем не искам да кажа, че топката е у правителството, което трябва да побърза с моста „Видин—Калафат”, с магистрала „Тракия”