Пламен Даракчиев

Малък конспект по история на най-новото българско време

Днес е ден за размисъл. Не за избирателите, които криво-ляво свършиха своeто преди броени дни, а за историците. Не за друго, а защото все още много въпроси тегнат над първите седем месеца на демокрацията у нас. Казвам седем месеца, защото събитията, под чийто знак живеем и днес се развиха тъкмо в този период – 10 ноември 1989 година – 14 май 1990 година, когато бе проведено последното заседание на печално известната Кръгла маса.
Поне според мен, този период бе белязан от седем тежки грехове на тогавашната опозиция:
1. Дирижираният от Политбюро на БКП митинг на 18 ноември 1989-та – като време, като място и като искания на опозицията.
2. Учредяването на коалиция, а не монолитно антикомунистическо движение подобно на другите източноевропейски страни.
3. Разпускането на митинга на 14 декември от лидерите на СДС.
4. Спирането на втората вълна на нежната революция и националната стачка в края на декември, заради Кръгла маса, а не заради преговори за избори и мирно сдаване на властта от комунистите.

Всяка година, когато дойде време за поредния бюджет на държавата на мен ми става весело на душата. Какво да се прави – условен рефлекс от далечната 1990 година, когато в суматохата някой ме бе набутал в парламентарната бюджетна комисия. Спомням си добре бюджетната процедура за 1991 година, чието времетраене в часта и за данък оборот бе от два до четири часа след полунощ. Толкова бе времето, което прекара у дома тогавашния вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Дончо Иванов с предложението си да отпадне данък оборот (сега ДДС) върху млякото, хляба и още нещо, което вече съм забравил. Ефектът от кратката ни среща, която естествено не мина без бутилка водка бе забележителен. Предложението наистина мина през комисията и съответно през пленарна зала.
Сега, обаче времената са други. Хората не са по площадите и спят спокойно у дома. Спя си и аз. И както си спя – сънувам. Пак е бюджетно време, пак е два след полунощ, но този път не е Дончо, а К.К., таен агент на СДС, внедрен в Министерството на финансите още по царско време. И вече забравен. Носи ми оригиналния екземпляр от бюджет 2012-та.

Всичко в държавата върви по план, мисля си сега като чета за назначението на Петър Барбалов за заместник-кмет по финансите на Столичната община. Правилно е отбелязал общинският съветник Атанас Атанасов, че финансистът е син на генерал Петър Барбалов, ръководил службата за подслушване на комунистическия режим. Но ген. Барбалов не е само ръководител на подслушването, а и на научно-техническата лаборатотория на ДС. Същата, в която е изработена сачмата, поместила рицина, предназначен за за враг № 1 на режима – българския писател Георги Марков. Пак в нея е изработен и станалия нарицателен на запад от нас български чадър.
Доколкото си спомням през 1998 година с Николай Колев – Босия изпратихме едно писмо до президента Петър Стоянов с искане за възстановяването на разследването за убийството на Георги Марков. В края на писмата бяха изредени 23 мерзавци /разбира се начело с правешкия сатрап/ които имат пряко отношение към престъплението. Пак доколкото си спомням освен генерал Барбалов в списъка беше и Васил Коцев, началника на Първо главно по това време, както и посветения в операцията тогаваше културен аташе в Лондон Иля Велчев.
Има ли нужда сега да припомням кой е Бойко Коцев, официален представител на страната ни в Брюксел или пък кой в момента е главен прокурор на република България ?
И не чакайте отг мен извинение за това, че република е с малка буква.
 

или за това защо управлението на София не е тема в предизборния дебат

Ако нещо липсва в кампанията за София, то това е искренността. И на кандидатите за съветници и на тези, които претендират за кметския пост. Сигурен съм, че след двайсетина години се върнахме във времето, когато истината, голата истина, би била достатъчна да запали хората и да донесе победата на съответния кандидат или пък политическа партия.*
Нещо повече. Колкото по-компетентен човек става в местните работи и в особеностите на българското местно самоуправление, толкова повече се чувства задължен да впряга цялото лицемерие, на което е способен. В най-чист вид можете да го видите, разбира се, при кандидата на БСП – Георги Кадиев. Човекът отиде чак до Стразбург, за да проучи тамошния опит на кварталните съвети. Но видя сламката, а не гредата, която ще му извади очите. А именно -- че далеч по-малкият от нашата столица Стразбург има муниципални райони.  Пак Кадиев веднъж обясняваше в едно предаване, че бюджетът на Брюксел е толкова, колкото на София, но това е все едно да кажеш да кажеш, че държавния бюджет, сиреч бюджетът на министерствата изчерпва публичните разходи в България.

Не ми се коментират тези избори, ама няма как - все някой трябва да съобщи лошите новини. Не си мислете, че те са свързани само с безличните кандидати за президент, с липсата на смислен дебат и предъвкването на познати битовизми от местните претенденти за кметове и съветници. Има и по-лошо от едни безлични избори, от липса на идеи или пък от купен или контролиран вот.  По-лошото е състоянието на институциите. А най-лошото е, че изпращаме хора във същите тези институции, които меко казано никак не ни харесват.
Така например, ние, избирателите, ще изпратим в местната власт над 6000 кметове и съветници. Дали ще управляват добре? Сигурно ще кажете, че не може да се разсъждава така на ангро, защото кандидатите са различни – едни управляват по-добре, други – не толкова. Съмнявам се. Да управляваш добре значи не само да имаш необходимите качества, но също така и необходимите правомощия и свобода на действие в решаването на местните проблеми.
Какъв ангажимент могат да поемат съветниците и кметовете, например към образованието освен ремонтите на училищата? Може ли изобщо да говорим за ангажимент, при положение, че в една българска община нито могат да определят броя на общинските училища, нито да назначават директорите си, нито пък имат думата по учебните програми?
Просто е нелепо да говорим за местна инициатива в един национализиран отрасъл, какъвто е образованието.
Какво отношение може да има местната власт към бизнеса, какви грижи може да полага за него, когато резултатът от усилията на същия този бизнес – данък печалба, се прибира акуратно от правителството?

Бандата на Волен атакува джамията в центъра на столицата. Нагло, арогантно, пред очите на всички ни. И едва ли ще се намери някой, който да се усъмни в това, че митингът на „Атака” е организиран на това място с една единствена цел – да заглуши молитвата на мюсюлманите вътре и да провокира тяхното търпение.
Откъдето и да го погледнеш групата атакисти, събрани пред джамията начело с лидера си са изцяло под ударите на глава 3, раздел 1 „Престъпления срещу националното и расовото равенство” на Наказателния кодекс. При това с пълно основание участниците могат да бъдат третирани като организирана група с произтичащите от това утежнения.

nenabelene.org

Много рядко, да не кажа почти никак можем да научим за масови оставки и уволнения сред управляващото мнозинство в някоя европейска страна на запад от нас. И то оставки и уволнения не в едно министерство или ведомство, а в няколко сектора – обществен ред, социално осигуряване, транспорт, енергетика, образование и икономика. У нас, обаче подобни катаклизми са в реда на нещата. Нещо подобно наблюдавахме преди половин век, когато задължително в 20 часа, преди „По света и у нас” говорителят Игнатиев с неподражаем глас четеше имената на освободените и съответно назначените нови отговорни друга в партийното и държавно ръководство на страната.

От гледна на точка на вечността, т.е. на вечния български преход,, избуяването на стари практики едва ли ще изненада някого.

Утре е Денят на Европа.
Има, обаче наши сънародници, които казват, че е ден на победата. Победа с главна буква и съветска армия също с главна.
Те ще отидат пред паметника на окупаторите,
за да привестват бронза и да чуят напъствията
на руския посланик Исаков.
Ние ще сме пред Паметника на Незнайния войн.
А защо -- четете по-долу в съобщението на Гражданския комитет против АЕЦ - Белене:

Граждански комитет против АЕЦ – Белене, партия „Зелените”, Коалиция
„БелеНЕ”, Гражданска инициатива "Справедливост" и Инициативен комитет за
демонтиране паметника на съветската армия в София канят гражданите на
София на 9 май от 12, 00 часа на пл. „Св. Александър Невски” пред
Паметника на незнайния войн.

Ние от Гражданския комитет против АЕЦ-Беленеq избрахме да отбележим заедно

Не е за вярване, но и младият лидер на СДС отвори сергия на кьоше на сляпата българска улица на политиката. Сметка му е от проста по-проста. В случай, че Румен Христов спечели вътрешните избори в Синята коалиция, което не е невъзможно, най-вероятно пътят му към втория тур е отворен.
Със сигурност сметалата са щракали усилено на „Раковски” 134, но и без това е ясно, че ДПС ще бъде основен и дори най-важен арбитър на предстоящите президентски избори. Ако бъде повторена активността от 2006 година,