Пламен Даракчиев

Размишления на един неспециалист в сферата на националната сигурност

След случилото се на летището в Сарафово, започва дебатът за националната сигурност. В частност и за българските секретни служби. Когато слушате специалистите да говорят за един или друг аспект на тяхната дейност, за една или друга слабост и дори за пробив в националната сигурност, не се отчайвайте. За да имате отношение по въпроса не е необходимо да сте наясно с тънкостите в борбата на тихия фронт. Достатъчно е, че плащате масрафа на тази борба в качеството си на данъкоплатци. Така че оставете специалната терминология, законите, интеграцията (сиреч липсата на разузнавателна общност) и всички останали въпроси. В огледалния свят на Алиса всичко е едно към едно. Само че обърнато.
Първото, което трябва да знаете, че от времето на комунистическия режим, когато тайните служби сбъднаха мечтата на комунистите за мощно разгърнато партизанско движение в тила на своя народ, до днешен ден нещата в тази сфера не са се променили кой знае колко. И старата концепция за службите като щит и меч на държавата, а не като за услуга на гражданите си е напълно валидна.
Както и друг път съм писал в този блог, ключът към към разбирането на тази визия е законът за една българската институция, където черно на бяло е записано,

За мен няма никакво съмнение, че българските тайни служби са дълбоко потопени спящи клетки на сигурността в обществото ни. Ако и да имат най-сериозните масиви с информация и агентура, наследена от времето, когато комунистически режим отглеждаще прохождащите терористи.
Но пък какво да кажем за политиците. Днес те се потресоха от варварския акт и се обединиха в обща парламентарна декларация. В нея липсват три важни неща.
Първото е солидарност с държавата Израел.* Държава, в която живеят стотици хиляди граждани, родени и живеля в нашата страна. Деца на онези, които по време на Втората световна война сме спасили от изтребление. Граждани с тази народност живеят и в България. Най-вече в София, Пловдив и в другите големи градове.

Слава богу, засега само един от жертвите на атентата е починал. В Бургас е вече и вътрешния министър, който дори е успял да даде брифинг. Докато той пътуваше към Бургас, от София Иван Бояджиев, отговарящ за сигурността в Столичната община се опита да му подскаже. И обобщи, че вината била на автобусната фирма, която не е проверила превозното средство. Разбира се, заключението на бившия главен секретар може да предизвика само усмивки. Но пък сочи ключов момент в бъдещето разследване. Проверката на автобуса, именно проверката е най-важното в случая.
С оглед на новите изисквания за сигурност по летищата след 2001 година, малко вероятно е проблемът да а дошъл от там. Със сигурност експлозивът е поставен или на паркинга или в предходен момент преди пристигането му на летището. И ето, че пак опираме това, за което споменах в предходния постинг: какво се случва след като българските служби са многократно предупреждавани за възможен терористичен акт на наша територия. Не изобщо, а тъкмо срещу израелски граждани.

По повод на терористичния акт в Бургас

Ето, че най-лошото се случи и w нас. Хизбула (най-вероятно) взриви автобус с израелски туристи. Терористичният акт е станал на оживен паркинг на летище Бургас и поне засега информацията е за 29 ранени и трима загинали. Жалко за загиналите е първото, което може да му мине през ума на човек.
Второто е въпроса: какво става ? Българските специални служби не може да са съвсем изненадани. За евентуални атентати на Хизбула у нас се говори от няколко години насам. Като възможни обекти службите отдавна са идентифицирали посолството на Израел, консулството, синагогите, летища, хотели и автобуси с туристически групи. Тази зима дори изралските медии разпростриха информация за предовратен терористичен акт пак срещу израелски терориристи. Повторитаха е я няколко западни информационни агенции. А няколко израелски сайта предпредуха, че у нас се готви атентат във връзка с годишнината от убийство на военния лидер на Хизбула Имад Мугние. Българските власт опровергаха информацията.

Докладът на Европейската комисия наистина е убийствен. Имам предвид констатациите. Но пък препоръките най-много да накарат някои хора да накривят фуражката на другата страна.
Колкото повече се вглеждам във финалната част на доклада, толкова повече се учудвам на удължения срок ( година и половина) за проверка на свършеното. За какво пък са необходими тези близо 600 дни ?
Съдете сами за какво става дума.
По първа точка, т.е. реформата на съдебната система ключовото не е просто изборът на нов Висш съвет, а на орган „с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи”. Същото се отнася и до новия главен прокурор.
Аз питам: какво се случва, ако отново бъдат избрани правилните хора ? Или някой ще ми каже, че състезанието, което вече тече ще бъде честно? И никой няма да бъде избран без съотвените договорки, включително политически, ако става дума за парламентарната група.
С други думи отговорът на този въпрос ще имаме още в ранната есен.

По време на война най-често разпространената форма на дезертьорство и самонараняването. Режеш от пръстите на ръката, казваш, че го отнесъл шрапнел и се прибираш предсрочно у дома.
Тъкмо това направи Изпълнителната комисия на ГЕРБ с вчерашното кръвопускане. Аз поне не се сещам в момента за друг случай, в който управляващата партия да е заловила на местопрестъплението и съответно да е изключила от редиците свой депутат. В случая един от лобистите около някои поправки в Закона за горите -депутатът Димитър Аврамов.
Но броени дни преди доклада на Европейската комисия, както се вика ножът е опрял до кокала. След изцепката на премиера за автентичността на стенограмата и съответно за престъплението по служба, което несъмнено е извършил.вече става дума за главата му. В този случай, всяка партия ще прежали някой от крадливите си пръсти. А дали пък работата не е по-сериозна?
Като гледам кви ги дроби дясната ръка на вожда - випремиерът Цветанов, чини ми се, че няма да мине само само с един пръст работата.
 

Днес стана ясно, че Европейската комисия се кани да отдели България от Румъния в наблюдението на правосъдието и вътрешния ред. Според информация на БТА следващия доклад за странати ще бъде в края на 2013 година, докато румънците ще чуят следваща оценка още през идния декември. И, ако си оправят бъркотии от последните седмици като нищо могат да излязат от мониторинга. Какво става, може би попитате? С какво сме я загазили повече от румънците.
Отговорът не е труден. Достатъчно е човек да сравни конституционното устройство на съдебната власт в двете страни. (Без Констиционния съд, който в момента е под атака на мнозинството на социаллибералите, но подобно на нашия е извън системата.) Ето какво показва сравнението.
България. Съдебната система се представлява от три вида магистрати – съдии, прокурори и следователи.
Румъния. Съдебната власт принадлежи единствено на съдиите и на съдилищата. Прокуратурата се ръководи от министъра на правосъдието, макар че прокурорите се назначават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет.

Бъркотията след последните екстравагантни заседания на Висшия съдебен съвет расте и новините буквално валят. Две от тях са особено любопитни. ДСБ започва преговори с парламентарните групи в Народното събрание за радикални структурни промени във ВСС. България на гражданите пък предлагат Прокурорски съвет и нещо като борд от неправителствени организации, които да следят за съдебната реформа.
Предложението на Меглена Кунева не е изненада. Оше преди няколко месеца тя подкрепи предложенията на Съюза на съдиите за разделяне на кадровите въпроси във Висшия съдебен съвет. А да припомня, че и в доклада си ЕК поиска дълбоко структурна реформа в съдебната власт.
Доста по различно стоят нещата с предложенията на старата десница. Ето и нейните четири основни предложения:
Първо. Редуциране на Висшия съдебен съвет на от 22 на 12 членове.
Второ. Отпадане на политическата квота.
Трето. Намаляване на продължителността на мандата от 5 на 3 години
Четвърто. Премахване на статута на постояннодействащ орган.

Днес България на гражданите провежда кръгла маса и дискусия върху проблемите в съдебната власт. Не успях да отида, но пък симпатизирам на активността на партията в тази посока. Дори, ако ме питате самият факт, че някой поставя въпроса за структурна реформа в съдебната система е достатъчeн, за да бъде подкрепен.
Не се и съмнявам, че новата партия ще направи компетентна и точна оценка на това защо не се случват реформите в правосъдието и вътрешния ред. Ако съдя по дневния ред, най-сетне ще се говори и за реформа в прокуратурата, която някак си все остава по кьошетата.
И все пак, има два въпроса, които все още отсъстват от дебата. Единият може да наречем морален, а другият – технологичен. Първият засяга съшността на самия дебат, вторият има значение за онези, които тръгват към властта, за да направят реформата.

Първо за

Моралния въпрос

След толкова години измъчен преход, грабеж и поголовна бедност, някой все пак трябва да каже на глас какво се е случило. По-точно: дали фундаменталния дефект в съдебната система е грешка на растежа или пък съзнателен и добре обмислен политически акт.

Току-що изтече новината, че на вътрешните избори в СДС печели Емил Кабаиванов. Сиреч на власт в синята партия (също като в страната) идва една порода хора --природни, както би казал видният датчанин Киркегор. Хора, за които животът е непосредствен акт, политиката – моментален, а дипломата понякога - недостижима мечта.
Тъжно ми е да го кажа, но е така – някога милиционери си го създадоха, днес пак те си го прибират.