Пламен Даракчиев

Коментарът съм публикувал на 25 февруари, т.г. в сайта на Гражданско движение "ДНЕС". В качеството ми на Виктор Киселов, псевдоним, под който пишех често на това място.  Публикувам го, тъй като от известно време търся балансите на българската външна политика. Дано не ме изпревари някой. Илюстрацията е от оргиналната публикация на сайта.

Къде ли е сега моят състудент от Факултета по журналистика сириецът Тайсир?
Не вярвам да е на страната на Башар Асад. Но дори и да е така, дано да оцелее в касапницата. И някой ден, когато пак намине у нас, да пийнем по едно.

Но не мислете, че разговорът ни за отношенията между България и Сирия ще бъде лесен.
Или, че ще започна с вчерашното изявление на външния ни министър Николай Младенов на международната среща в Тунис. Вярно, на нея той осъди насилието в Сирия и прозова Асад да се оттегли. Но по стар български обичай едно са декларациите на нашите дипломати, съвсем други тези на правителството. Така че най-вероятно ще си замълча. И ще си спестя въпросите на Тайсир, които могат да бъдат следните:

Защо единствените външни министри, които посетиха Сирия след началото на конфликта са българският Николай Младенов и руският Сергей Лавров?

Ако човек реши случайно да похвали премиера Борисов, трябва много да внимава. В началото на годината, при първата му задгранична командировка, проявих непредпазливост. И написах в този блог, че единственият резултат от посещението му в Германия е това, че са спасени мотрисите „Дезиро”. Днес чувам от него самият, че мотрисите все пак ще пътуват обратно към Германия. Сега разбирам как съм ви подвел.
Колко струва една такава дестинация ли? Не знам. Не мога да ви кажа. Все още няма на света турооператорска фирма, която да предлага в пакет – почетна рота, среща с най-влиятелния държавен глава и преспиване в петзвезден хотел в Берлин.
-------------
* Заглавието на постинга е „Приехме почести, спасихме мотрисите и развеселихме германците”

В рамките на миналата седмица двама видни американци насочиха погледа си към проблемите на света. Збигнев Бжежински към една част от него – Близкият Изток (Война с Иран би продължила години...) Кондолиза Райс пък в по-широк план в статията си„Съединените щати трябва да си припомнят, че не са обикновена страна”, публикувана във „Файненшъл таймс”.
По-често споделяната публикация във фейсбук е тази на някогашния съветник по националната сигурност на президента Джими Картър. И в това няма чудно. Никой не харесва войната и всеки се вслушва внимателно в предупрежденията. И ето ви отново една невъобразима дилема. Кое е по-важно: свободата или мира ? Ако питате сирийската опозиция ще ви кажат – свободата. Ако пък попитате българските социалисти – той ще отвърнат – мира.
В цялата тази бъркотия, днес като че ли сме отново в търсене на отправната точка. Търсене или възстановяване, трудно е да се каже. Знам само, че от Джими Картър до Роналд Рейгън имаше железна последователност в усилията за свобода и демокрация по света. Вследствие на тях рухна Съветския режим и народите от Източна Европа си отдъхнаха.
Ето защо, аз предпочитам гледната точка на републиканците, в случая на Кондолиза Райс. Ето ви два цитата от двете статии, които говорят сами за себе си.
Збигнев Бжежински: „Днес имаме Ирак, който е много по-уязвим за ирански натиск. Садам Хюсеин беше отвратителен дикатор, но той също така беше много ефикасен противник на Иран. Той също така беше ефикасен противник на Ал Кайда. Сега имаме един Ирак, който е нестабилен.

Имате право да мълчите!
Всичко премълчано утре може да бъде използвано срещу вас!

Може би си мислите, че изборите са чак догодина, но не сте прави. Ако е вярно, че да спечелиш в тази страна ти трябват пари, власт, правосъдие и Данко Харсъзовци (по днешному групови отговорници за застъпниците), кампанията вече е в ход.
След като казаха на Брюксел гледайте си работа, огняро-интелигентите от управляващата партия се заеха с логистиката. Сиреч с подсигуряването на правосъдието в решаващата битка през идната година.И успяват да ви кажа. Като гледам номинациите за членовe за ВСС от парламентарната квота, преднината им е сериозна. Цецо може да не стане пак шеф на избория щаб, но на магистратите – със сигурност.
Но думата ми не е за това за това, че управляващите заместват скритото си влияние в съдебната власт с открито. При сегашното състоние на нещата, тя – съдебната власт -- ако не е тяхна, ще е на някой друг. Думата не ми е дори за изборите. Думате ми е за гнева и за срама.
Но не за всекидневния ни гняв. Нито пък за всекидневния срам. Не заради това, че у нас има недосегаеми. Не, защото се прескачат калинки и котараци. Не заради това, че като прилични хора нямаме пари за правосъдието. Нито дори за това, че премиерът може да позвъни отново, този път на Мишо Коняка.
Не, това не е здравословен гняв. Това е гняв, в който има надежда, че утре може би стане малко по-добре, че вълкът ще се усмихне, а пък агнето внезапно ще оголи зъби.
Корените на истинския гняв са далеч назад в годините. Във времето, в което ни разказаха играта, веднъж за винаги. Във времето, в което не всички бяхме грешни.
Ако си мислите, че в това време е имало хаос и един вид първичен взрив на демокрацията, грешите.

Мога да разбера предпазливата политика на българското правителство във връзка с атентата в Бургас. По-конкретно въздържането от това да бъдат назовани евентуалните издършители на злоядението. Страхувам се, обаче, че тази логика има и своето логично продължение. Колкото опасно е днес да назовем името на ливанската организация Хизбулла, два пъти по-голям ще е рискът утре, ако разследването ни принуди да го направим. С две думи понякога предпазливостта може да бъде платена двойно. Веднъж с порастналото самочувствие на неназованите терористи, втори пък със тежките съмнения от страна на съюзниците ни в НАТО. И на приятелската нам държава Израел.
Да видим в крайна сметка кое ще надделее: бизнеса на тези от бившето Първо главно или принципите в международната политика и борбата срещу тероризма.
 

- Здраве желаем, господа военни магистрати! Не ни трябвате!
– Тъй вярно! Ще се стараем!

Военният съд оправда обвиняемите по случая „Анчови” и вътрешният министър Цветанов отнесе поредния звучен шамар. Заради некадърното разследване в поверенето му ведомство. Ето, че правдата възтържества и съдия Мирослова Тодорова, разпределила някога делото към военните, поне малко бе възмездена. И дето се вика взе морална преднина пред глутницата магистрати от съдебната и магистри по физическо възпитание от изпълнителната власт.
Но както знаем радостта в тази държава, обикновено трае едно лято. После идва есента, а с нея държавния бюджет и съответното истината. А тя е, че в България война няма, но данъкоплатеца по всичко изглежда ще се бръкне отново с няколко милиона за шейсетина военни прокурори и съдии.
Моите уважения към това съсловие в конкретния случай. Свършиха добра работа. Но подозирам, че наградата им наесен, ще бъде я завърналия се в техните редици генерал Пенгезов или пък някой низшестоящ полковник измежду заместник-председателите на същият този военно-апелативен съд.
Та като казах Пенгезов се сетих за това, че тече кампания за избор на членове на Висщия съдебен съвет. И както си му е реда, в новия състав ще си имаме и военен магистрат. Той, разбира се ще поеме шафетата от офицера Кирил Гогев

Какво смята и какво не премиерът Борисов в интервюто си за „Капитал”

Ако случайно сте ходили в офис на мутренска фирма през 90-те, със сигурност сте забелязали поне що-годе прилична физиономия. Тази на счетоводителя. Не може да му отрече на премиера Борисов, че удари кьоравото с бившия експерт в Световната банка и настоящ финансов министър Симеон Дянков. Но вместо да остави сметките на него, в интервю за „Капитал”, той самият се заема с тази непосилна работа. И като вещ в пожарното дело насочва финансовия маркуч право във фасадата на държавата. „..на 29-то число ни идват 700 млн. от Европейската комисия, другото тримесечие оше 700, така през август ще имаме фискален резерв над 7-7,5 млд. лева.” Фасадата си е фасада, но пък в задния двор пуши яко. И още тази есен някой ще трябва да се бръкне с едни 300 млн за строителството за Южен поток.

Айде бе! Направо не е за вярване, че сега, докато си пия мастиката, някъде, може би в резиденция „Бояна” 27 юли, пожаро-интелигентите вече са отворили уискито. Не заради успешният край на разследването на атентата в Бургас. А най-вече по причина, че днес правителството става на три години. И кво от това ? Аз навършвам 59, а те само три години. Тамън време за пясък, кофичка и лопатка. Даже още е рано за игра на стражари и апаши.
Впрочем, сетих да се документирам какви са ги ръсили на този ден, точно преди три години. Уникум, какво казваше покойната ми майка. Можете да ги видите тук и тук. Нищо не съм съм си измислил. То и да искаш, не можеш. Признавам само едно: коментирах, че що се отнася до портфейла на Божидар Димитров , който го е намерил да върне непокътнат. То пък взе, че се случи парламента си го прибра.
Ако ви интересува какво е пък пък е казал актуалният понастоящем вътрешен министър Цветан Цветанов – нищо особено. Каза, че ще изправи на крака полегналия на сянка разследващ полицай. Да сте го видели, полицият имам предвид, някъде да стърчи в жегите ? Или пък да взел думата от немлъкващия политически предводител на министерството?
Ако на човек му липсват първите седем години, знаем, че през годините трудно ще ги навакса. Но пред българските правителтства, както знаем такава дилема не стои. За пожаро-интелигентската орда, пък съвсем. Сега задачката е додрапат до четиригодищна възраст. И ако питате мен, там ще си и останат.
Ха наздраве за моя рожден ден! И на всички онези, и на всички тези, дето са се родили на този ден. Цивилни, разбира се.

Сутринта в БТВ, бившия шеф на НРС Кирчо Кирчо произнесе забележителна фраза: „Аз и до ден.днешен смятам, че версията за Хизбула е възможна, но по-малко вероятна. Тъй като тя съдържа на първо място сериозен политически заряд.” (Курсив мой) Вярно е, Хизбула доминира правителството на Ливан, а прeмиерът Наджиб Микати е доверен човек на организацията.
------------
Съвещателният орган Консултативен съвет по национална сигурност се събра по повод „грубото и дръзко посегателство” в Бургас. След Консултативния съвет за национална съвет при Министерския съвет, той е вторият съвещателен орган, който заседава по въпроса. Най-вероятно българското правителство ще изчака джентълменски и другите консултативни звена (например това по-въпросите на туризма), за да обсъди и то нещата на свое редовно заседание.
-----------------
Кметът на Варна Кирил Йорданов пострада от своите. Не чак толкова тежко, колкото Димитър Аврамов, но все пак отнесе мъмрене от премиера. Но пък е трудно да препънеш варненския кмет с 22-годишна прах по търба от прехода. Политайки напред, буквално в последния момент, той успя да реализира точка, оттегляйки искането си за предоставянето на Летния театър на тимаджиите.
---------
Родените по времето на аферата „Чорни – ЦКБ” днес вече са на 17 години.

Гладували ли сте някога ? Най-вероятно – не. Митьо Гестапото – също. И по тази причина е написал в една от книгите си, че веднага след 18-дневната си стачка през далечната 1989-та, Кольо Босия ударил няколко кепабчета. При това без да отгърмят храносмилателната и сърдечно-съдовата му система.
Но думата ми не е за Гестапото, а за глада. Гладът, към който всеки нормален и сит човек изпитва любопитство.

Когато режимът подготвяше своето падане, но ние още не знаехме

Тъкмо на днещния 25 юли, само че преди 23 години, рано-рано сутринта пих чай с мушкато. Мушкатото, разбира се, против запек. Десет дни преди това, „Подкрепа” или по-точно, това, което бе останало от профсъюза след арестите