Пламен Даракчиев

Отменям пълния член в този блог

Лято e. Хеле пък август. Рано е за политика, късно е да планираш почивка. Какво му остава на човек, освен се замисли върху правописа. Тъкмо това направих. И след много мислене, взех решението: ОТ УТРЕ В ТОЗИ БЛОГ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ВИЖДАТЕ ПЪЛЕН И КРАТЪК ЧЛЕН..
От утре се прощавам с това чудновато изобретение на българските възрожденци (Неофит Рилски), усъвършенствано по-късно от Любен Каравелов, после от Тодор Иванчовци, от земеделци и от комунисти (да не останат и те по-назад). Блогът си е мой и правото му да пиша в него, както аз си знам - също.
Ако трябва да изложа мотивите за тази моя дързост, те са съвсем прозаични.

Винаги съм бъркал (макар да кажем, че знам правилата) това правило. Ето, например вчера в заглавието на постинга за правителствения самолет, пак го пропуснах и се наложи да го поправя. Както се казва 53 години стигат! (Пиша свързани изречения от 6 годишен).
Разбира се, освен този прозаичен мотив има и други.

(за последен път)

Батальонът се строява ли? Ами да, на там върви работата. Последна есен е за кабинета. И каква. Започва още от август. Ето, например полицаите се канят отново да пушат. И не е изключено вътрешния министър, както преди две години да заяви, че подкрепя протеста им и дори, че ще участва в него. Все пак, преди евентуално да видим вицепремиер на синдикален протест,

Според думите на Пенчо Пенчев, шеф на правителственияг авиотряд имаме голям проблем. Еърбъсът може и да ръждяса, тъй като полетните часове са критично малко. Около 150 часа годишно, вместо минималното 1000. За това, разбира се не е виновен авиоотрядът. А по скоро външното ни министерство, Министерския съвет и президентът Плевнелиев (институция президентство, няма, нали знаетe).
Като изключим дежурната дестинация Брюксел и събития от типа на Олимпиадата, от началото на годината, българските държавници не са се презорили да летят. С това не искам да кажа, че на тях не им се лети. Казвам само че не ги канят. Освен това и никой не ги кани. Ето, френският президент Франсоа Оланд, встъпи в мандата си, а покана за нашия държавен глава още няма. Ама хайде, да речем той е социалист. Но от края на миналата година Испания има ново правителство на Народната партия, но все още Мариано Райхой не е поканил нашия премиер. Нито пък се е затичал да идва насам. Не е социалист и италианският премиер Марио Монти. Но ситуацията е същата. също.
Освен големите, не ни канят и малките. Нито Борисов отиде в Полша, нито пък Доналд Туск изрази желание след победата си в края на миналата ни година да ни посети. Макар междувременно Полша да председателстваше Европейския съюз. Сега го пое Кипър и да видим и да видим дали ще ни отвори
Най-накрая и в Русия се завъртя рулетката, но дори и Путин не се е залетял, нито пък Медведев.

Днес Московския съд е блокиран от полиция и части на ОМОН. Както е известно Путин отвреме-навреме има проблеми. До скоро с Алексей Навални, сега с трите момичета от „Пуси Райът”. Но проблемът не е само за руския президент, но и за българските власти. Тази сутрин окупаторите в Борисовата градина осъмнаха с качулки, а от руския Исаков най-вероятно още днес ще попита премиера Борисов, които са тези „група човеци”.
Но от друга страна, управляващите трябва да се доволни. За разлика от други европейски страни, нито един политик у нас – депутат, кмет или министър не издигна глас в защита на руските момичета. Един вид не щем да се намесваме във вътрешните работи на Руската федерация. По точно в работите на Путин.
Аз бих попитал всички български политици. Без изключение. Колко струва тази ненамеса, господа? В преводни рубли, както се казваше едно време.
 

Послепис

или най-сетне отговор на въпроса какво да се прави, който може и да не ви хареса, но пък от гледна точка на историята това няма никакво значение

Увод към послеписа

В тази дълга история, която захванах, разбира се има много герои. Те са и от добрите, и от лошите. За някои от тях съм разказвал в блога си, за някои -не. Съдбата им бе и е различна. Д-р Петър Дертлиев подписа Конституцията * и сега на негово име има булевард в ЖК „Люлин”. . Бай Милан Дренчев не я подписа и умря забравен от всички в старчески дом. Но пък има и други, на чиито имена все още няма улица. Стефан Савов, бог да го прости, подписа в далечната 1994 година, в деня, в който стана председател на Народното събрание. Александър Йорданов го наследи, след като постави парафа си той. Много по-късно, но все пак завъртя подпис и депутатът от ВНС и министър на финансите Иван Костов. Не се полага улица и на Еди Сугарев, който пък още не е подписал. И май няма намерение да го прави. И така нататък, и така нататък.

Кратко обобщение на казаното до тук

И така, обобщим все пак накратко, казаното досега.
Първо. Надявам се вече сте наясно, че колкото и да сте добросъвестен и дори редовно да гласувате по правилния начин, това не решава въпроса. По причина, че тази държава е направена така, че сте в бараката, сиреч в сервизните помещения. А над вас стърчат небостъргачите на властта.

Ха-ха! Днес едно ченге полудя официално. Красимир Райдовски. Ето след неофициалния (още не е потвърдено) случай с Митьо Гестапото, днес вече имаме съвсем нагледно доказателство. То е тук. Но вие не се притеснявайте. Колкото и му да се иска на едно ченге, когато превърти да зарази и другите, не става. Лудостта, макар да ходи по хората, не е заразна.
Та, ако питате ченгето, ако не бяха разбити нявгашните служби, то сега атентатът в Бургас, щеше да бъде предовратен. И аз му вярвам. Така щеше да бъде, защото атентаторите, щяха да бъдат така да се каже – наши. Отгледани в Ню Отани или като Бекир Челенк във вилата на Боян Българанов.
Язък, няма да може да обикаля светът, както преди той, Красимир Райдовски. Сега освен в САЩ, няма да го пуснат в Израел. А какво е истински комунист, ако не православен? Ако освен да целува ръка на колегата си в църквата, не е отишъл на Божи гроб и не е залепил буза на Стената на плача? И не е оплакъл ДС.
Приживе, ако ми позволите да добавя. По причина, че слуховете за нейната смърт, считам за преувеличени.

Не съди съди своите сънародниците,
а остави това на историята и на следващото поколение!

Автор: неизвестен

Бяхме ли нападнати ?

Има още една причина, за да бъдете предпазливи, когато се произнасяте за своите сънародници. И тя е, че съвременниците задължително имат тройка по най-нова история. А покрай оценката и пожарникар в учебниците. Така че никога не знаеш в тоя живот кой от къде и как ще те изненада. Не знаеш дори колко продължителна и и съответно мъчителна, ще бъде грижата на властта за народа, нито пък обратното - кога пък ще ги изненада любовта на същия този народ.
Преди най-сетне да премина към главния въпрос, а той беше да припомня – какво да се прави – нека потърсим

Опорната точка.

И друг път съм споменавал в този блог, че има два начина да продължите напред. Единият е да си кажете: ега ти, катилите, ега ти некадърниците, продажниците и какво там друго ви се иска. С добавката: башмайстори, оставили сте си ръцете в тая държава!
Другият е да не бъдете наивен. Да сложите камък в джоба и да сте наясно, че онзи, който вчера и завчера и по завчера вие е дебнал зад ъгъла,

Рано тази сутрин са взривили ресторант „Кошарите” в Лозенец. Но спокойно. ОТИ вече са на място, а сигурно и Цецо вече е пристигнал.
Викам си не ми стига, че си отидоха „Златна панега”, „Варшава”, „Прага” и други хубави места от студентските ми години, сега и „Кошарите”. Че то какво ще остане от спомените ни, като си отидат кръчмите?
През далечната 1989-та често навестявахме това заведение. Една юнска вечер седим в градината с Тодор Гагалов, Ирен Зафирова и още някой, но вече не помня. Оркестърът свири та се къса, но ние сме увесили носове. Преди броени дни са прибрали Тренчев и Босия в затвора и дето се вика ходим вече с четката със зъби в джоба.
По едно време Гагалов, както винаги изтупан с вратовръзка и удивително приличаш на цивилен изкуствовед, казва нещо от рода:
-- А бе, кво сте се окумили. А по-ведро, я си съберете гемиите.
Казва това и става. Отива при оркестрантите, говори им нещо, връща се и след малко нищо неподозиращия им ръководител съобщава тържествено:
-- А сега, за юнаците от масата в ъгъла, за профсъюз „Подкрепа”, за Николай Колев – Босия и за Костадин Тренчев * – ще изпълним „Костадин войводата”.
И подхващат „Костадин Войводата”, а пък ние вдигаме чашите и се кефим. Забелязваме, че на една от съседните маси, вече има озадачени. Един от тях е с вратовръзка и Гагалов го посочва нахално:
-- Тоя е, да знаете, ченгето му с ченге!...
На другия ден, Тодор го прибраха. Но не заради случката в „Кошарите”, а за противодържавни работи.
--------------
* По онова време той наистина се водеше с рожденото си име Костадин и все още не бе сменил паспорта
 

Сънно тракат
релсите във мрака.
От умора
ставите болят.
Някой би въздъхнал;
"Не очаквам..."
……..
Из „Огняроинтелигентска”, Н.Й. Вапцаров

Разбира се, че тракат релсите. И то всеки ден. Ето и днес пак се чу „трака-трак”, покрай намерението на министър Дянков да се оправи с финансово недисциплинираните общини.
Както знаете той кара влака * и следи и следи внимателно манометрите и налягането в котела на държавата. Ха-ха, премиерът ли ? Той, както знаете е началник влака. Понякога и кондуктор.

Още веднъж за това кога упреците са справедливи и кога не

Все пак, преди да пристъпим от въпроса какво става с нас към другото – какво има да става, са нужни някои попътни уточнения. За първото съм си виновен самият аз, тъй като явно не съм бил достатъчно ясен в предходния постинг.

Какво няма да се промени никога. Нито у нас, нито другаде

Затова сега ще изчистя до максимум твърдението си. А то е: обикновеният човек, обикновеният гражданин (а такива сме всички ние) си има обикновен житейски път и извършва обикновени действия, включително социални. Едно от тях е да гласува на избори. Можем да го наречем глупак, защото вярва в поредния месия, можем за го презрем по причина , че бюлетината му носи 50 лв, можем го поздравим за информирания избор, все едно. Нашите сънародници – и добри, и лоши, и умни, и глупави – ще останат такива. В случай, че не сте социалисти и не вярвате в доктрината за равенството, вярвам ще се съгласите с мен.
Що се отнася до държавата, обаче, тук нещата стоят различно. Ако ми позволите да перифразирам подозирам недолюбвания от вас Карл Маркс, гражданинът излиза на пазара на идеи единствено с мечтата си. И само историята е тази, която може да го наеме.