Пламен Даракчиев

В навечерието на Коледните празници църквата е на път да повтори евангелската притча за отримането на апостол Петър. Днес, часове след като оповести съгласието си за отварянето на досиетата на висшия клир, решението на Светия синод бе свалено от официалния сайт на Българската православна църква.
Каква е причината за отричането на Църквата от вчерашното и решение, можем само да гадаем. С него или без него, обществото и християнската общност у нас ще научат неща, които отдавна са публична тайна. Бившата ДС има солидно присъствие сред висшия клир

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.

Обичате ли да четете закони ? Ха-ха.ха! Спокойно! Бъзикам се. Както е казал Оскар Уайлд журналистиката е негодна за прочит, а законите не се възприемат само с четене.* Необходим е нюх. И нос, та макар и подсмърчащ като на покойния сержант Коломбо от едноименния криминален сериал.
Все пак, ако някой ден ви обземе скуката и решите да си пъхнете носа в някой закон, трябва да знаете правило № 1 на законотворците по нашите земи. А то е: законът може и да урежда отношенията между гражданите в дадена област, но за къде са те без държавата. Тъкмо нея ще видите най-напред, ако решите да прочетете Закона за електронните съобщения. От общо 344.те члена, 329 спокойно можем да отнесем към правото на държавата да управлява електронните съобщения, да ги регулира, да издава разрешения, да определя цени, а понякога разходи и пр. пр. Близо една трета от членовете са посветени на Комисията за регулиране на съобщенията, изредени с педантичността на гимназиален даскал от 70-те години на миналия век. Те са толкова много и толкова разнообразни, че ако сте човек със слаби нерви, непременно ще изтичате в най-близката църква и ще запалите свещ. С единствената молба никога ама никога да не дава господ парламентът да ви избира за член на тази комисия.

Ден след посението си в БАН, сякаш, за да отдаде значимото на научния подход в живота и в политиката, новоизбраният президент Росен Плевнелие обяви своите десет приоритета по време на предстоящия му мандат. Събитието е важно. Далеч по-важно от приоритетите, които би оповестила, примерно една политическа партия. По причина, че партиите разделят гражданите около различни идеи, а президентът го обединява около една -- националните интереси
Първото, което ще забележите е, че сред приоритетите отсъстват тъкмо тези области, които по силата на Конституцията най-мнго прилягат на държавния глава – външната политика, отбраната и сигурността. Ако вдигнем глава към най-високото място, най-вероятното първата представа в съзнанието ни ще бъде тази за човека, който ни представя пред цял цвят и който е върховен главнокоманадващ.

София е на прага на паниката. Тази вечер хиляди столичани ще будуват. Но не само в комплексите Люлин, .Младост и Западен парк, където в рамките на малко повече от месец бяха опожарени 36 автомобила. Най-вероятно към тях ще се присъединят и жителите на центъра. Защото след снощният палеж в неподсредствена близост със сградата на СДВР, станяха ясни две неща. Първото е, че в София вече няма безопасна зона и всичко що е недвижимо имущество на гражданите е под заплаха. Второто --подпалвачът хвърли ръкавицата на самите представители на реда.
Тъкмо последното бе причината директорът на СДВР Валери Йорданов да опровергае своя министър, заявил наскоро, че едва ли в това престъпление има политически мотиви.
В прав текст комисар Йорданов заяви в сутрешният блок на БТВ, че палежите са опит да бъде отклонено общественото мнение от други тежки престъпления, по които полицията работи.

Вчера, в неделния ден, наред с постовите полицаи, ватманите и дежурните в електроснабдяването, на своето работно бе и държавният глава. Малко преди 10 часа той подписа указа и върна за ново разглеждане Закона за Държавното обществено осигуряване. С ветото си президентът се обяви срещу отмяната на щвейцарското правило при преиндексирането на пенсиите, увеличаването на сроковете за обезщетения при болест и безработица и повищаването на пенсионната възраст.
Така той изпълни дълга си и възропта срещу затягането на коланите за сметка на пенсионерите и социално слабите.
Два часа по-късно, в пресклуба на БТА, темата пак бе за колана. Но не за пенсионерския, а за този на държавата. И не за затягането му, а тъкмо обратното – за неговото разпускане. Там Николай Велков, бивш собственик на Корпоративна банка и Любомир Весов, доскорошен нейн управител продължиха своя започнат от миналата седмица разказ за внезапния възход и медийно могъщество на банката. Най-вече с държавни пари. Или по-тъчно с пари на гражданите, защото знаем учебникарското правило, че държавата няма свои.
Не е трудно да намерим връзката между двете събитията. За целта трябва да поставим на кантара две числа. От едната страна 35-те милиона, очакван ефект от пенсионната реформа през 2012-та и от друга 100-те милиона, които според бившите и управителя Корпоративна банка прибира от управлението на средно около милиард държавните пари. Вложени най-вече по разплащателни сметки.
Излиза така, че ако икономист № 1 на годината Цветан Василев реши да отдели дори една трета от печалбата си, той спокойно може да посрещне нуждите на бюджета в това отношение. А в случай, че вместо близо половината, държавата реши да вложи всичко при него, най-вероятно ще успее да осигури и заветните 700 млн лева през 2017 година.

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

Или защо 8 декември е моят личен официален празник

Днес изтича 30-годишната давност върху най-строго пазените ми студентски тайни.

Ха.ха, студентски тайни, хайде сега – може би ще засмеете от сърце и ще си помислите, че става дума за хубава разпивка, конфети и зверско сутрешно повръщане в трамвай № 5.

Не, разбира се. Тъкмо обратното. Това е една тъмна, мрачна и почти криминална история, както започва Цветан Стоянов (чували ли сте това име?) недовършената си монография „Геният и неговия наставник”. Става дума най-вече за моя студентски гений и за всемогъщия по онова време наставник (БКП) на трудовата, на студентската и дори на свободно шляещата се в „Кравая” * младеж.

Варено яйце му е майката

И така, при първото кандидатстване - в Икономическия институт в Свищов минах метър и никой не се вгледа в документите ми. На следващата, обаче нямах този късмет. Заради прекъсване от 3 месеца

Днес празнува своя двайсет и втори рожден най-старата и единствена оцеляла демократична партия в Източна Европа. По ирония на съдбата, нейното дълголетие е призвано да напомня с всяка изминала година за несбъдната синя мечта. Ако трябнва все пак да се разкаже приказката с няколко думи, то тя изглегда така:

В едно далечно време, когато още не е ясно дали е зора зазорила или са се две нощи смесили, демократичните хора нас решили да се разделят на партии, да направят коалиция, да обкръжаг режима отвсякъде и така по-лесно да му видят сметката. Задачата се оказала невъзвможна, защото всяка партия имала своя идея за бъдещето. Един искал партията му да управлява с таланта на целия народ, друг само с енергията на предприемчивите, трети настоявал за връщане на земята в реални граници.

Какво пише и какво - не, в учебниците на Световната банка

Когато мутрите си назначават счетоводители, те търсят най-добрите, когато си търсят министри – също. Но с каквито се събереш, такъв ставаш. Ето защо, човек не бива да се учудва на бързината, с която дошлият от Световната банка Симеон Дянков, бързо навлезе в ролята, която му се полага. „Съжалявам, пари просто няма“ – това е днешното послание на финансовия министър към стачкуващите и към онези, които се готвят да го направят. Това, разбира се, няма нищо общо с наученото в Световната банка. Там обикновено преподават на бъдещите финансови министри първо да не съжаляват и второ да казват малко по-дълги изречения, например: "Пари няма за неформирани сектори и за лошо управлявани държавни фирми.“ Не за друго, а защото кратката счетоводителска форма би могла да бъде изтълкувана зле: „Съжалявам, пари просто няма, но ако имаше щях да се бръкна.“
Другото, което е научил финансовия министър е типично балканската ни комбинативност, която обикновено се проявава в кризисни ситуции. Направо не е за вярване, но публично той лансира една позната още от 90-те години схема – в случай, че някоя част от компанията е закъсала, продай по-добрата част и с парите спаси закъсалата. Не че идеята за приватизация на товарните п превози е лоша, напротив. Но да оставяш впечатление и то публично, че ще приватизираш, за да спасяваш другата част от БДЖ, не е посочено като добра практика в учебниците на Световната банка. При това не наливането на пари от приватизация ще спаси БДЖ, а както знаем нейното преструктуриране, съкращенията и дори, пепел ми устата – поскъпването на билетчетата.
Но, разбира се, капакът в изказването на Дянков e самоизвайнето на образа на перфектния счетоводител. По-точно- с изявлението, че пенсионната реформа си е работа на социалното министерство. Сиреч това си е работа на Тотю и синдикатите