Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Човекът от служебния кабинет с най-трудната задача

Като гледам приоритетите на служебното правителство, мисля, че една от най--тежките задачи се пада на правосъдния министър Христо Иванов. По три причини.

Първата е, че разлика от другите министри, които в една или друга степен ще видят по-бързо резултата от своите усилия, при него няма да е точно така. Ако успее в експертизата и изработването на стратегията за реформа, признанието ще дойде доста след изборите. При това, страхувам повече от вън (ЕК) и може би от някои други институции извън него, отколкото от вътре.

Комитата от Велико Търново

Пак се отнесох в злободневието и забравих, че годината е особена. Тези дни проф. Михаил Неделчев ме покани да напиша нещо за юбилейните вестници, които ще излязат през есента в рамките на една инициатива за отбелязването на изминалия четвъртък век от промените. Приех, разбира се. Може да е концептуална и мъдра статия, но може и да нещо по-скромно. Примерно като текста по-долу. Тогава ,през лятото на 1989 г. Стефан Комитов наближаваше петдесетте. Здрав, с грубо селско лице, с неподкастрени вежди и мускулести предмишници, както подобава на скулптор.

Какъв е спорът в Реформаторския блок

Може някои да считат, че в РБ тече кавга и лидерска битка. Аз, обаче мисля, че става дума за дебат. Два са главните въпроси в него.

Първият е за това как бъде напусната хлъзгавата плоскост, при която решенията и движението напред се основа на едва ли не неформалните връки между лидерите на петте партии.И съответно как тези неформални връзки и сходство на идеите в теи партии да бъдат формализирани и пречупени през действащи механизми за управление и вземане на решения.

Щастливи и нещастни

Като е известно, в редица проучвания на авторитетни международни социологически агенции, ние българите се самоопределяме като едва ли не най-нещастните в Европа. Лично аз не вярвам в тези анкети. Не за друго, а защото те се провеждат през есента и зимата. През лятото със сигурност отговорите ни ще са доста по-оптимистични. Но пък през този сезон дори и социолозите си почиват. Въобще, лятото си е екстра сезон за нас българите. Много е вероятно причината  за това да е, че планиране грижливо и отпуските, и парите, и пътуванията. През останалото време, естествено си я караме през просото.

Имаме недовършена работа – и от някогашните и от днешните протести

или защо бюлетина № 10 ни събира отново

Докато пътувахме със Синия автобус от град, за себе си бях наясно, че правя същото, какво и в началото на 90-те. И то не е политика. То продължава да бъде противостояние между две визии за България – от една страна домодерната и съсипваща страната ни на бившите и настоящи комунисти, а от друга -- тази на демократично устроените хора, които искат европейско бъдеще за себе си и за своите съграждани. Да приемеш днес политическото в смисъла, в който то се проявява на запад от нас, означава да наденеш новите дрехи на царя и да не обръщаш внимание на дюдюканията.

Един ден от кампанията

Недоразумение с моята биография
Подреждаме синия брандиран автобус до този на шампионите от „Лудогорец“
Край шатрата на РБ обсъждат листата и аз пристигам точно на време
Кирил Маричков – „щурец“ на подиума  и Антонио Бандерас на път към хотела с големите калъфи

Образователното министерство, учебните програми и страстите български

Днес министър Клисарова отново се закле, че български автори няма да отпадат от проектопрограмата за средното образование. Като се има предвид, че това е третата клетва от миналогодишния юни насам, човек не може си помисли едно от следните две неща. Първото е, че по някакви известни само на нея причини, министър Клисаров удря камбаната в синхрон с общественото мнение. Второто е, че все пак в министерството са ги снесли някакви и медиите внимателно следят кога ще ги измътят.

Категории: 

За Светльо Бижутера и за личния му отряд

Провалът на акцията на МВР в Лясковец е очеваден. Онзи ден на препитването в парламента, Светльо Лазаров – Бижутера, по известен като зет на Камен Пенков, се оплете като пате в кълчища. И на практика не отговори на един от следващите въпроси:
-- Какви са основанията на Института по психология да препоръча да не се използва екип за преговори с Петко Петков ? При положения, че последният все пак не е официално освидетелстван като психично болен. Още повече, че в къде-къде по-опасни ситуации, като в тази с барикадиралия се в къщата си тежко въоръжен Тодор Димов --Чакъра, все пак полицейските психолози направиха опит да преговорят с него
. -- Как така на 13 март, в деня преди в СОБТ получават снимки на къщата на Петков, направени от местната полиция и изобщо не се интересуват как и при какви обстоятелства е събран снимковия и видеоматериал. От видеоматериала би трябвало да бъде ясно, че къщата е снимана от непосредствена близост, при това посред бял ден;
-- Защо първоначално са изстреляни халосни патрони при положение, че е търсен елемента изненада ?
-- Защо след раняването на полицай не е променен планът и екипът не се изтеглил на позиция ? -- Защо не е отчетено наличието на потенциален заложник – майката на барикадиралия се Петков ?;
-- Защо евакуацията е започнала чак след началото на стрелбата при положение, че Петков е определен като особено опасен и се знае с какво въоръжение разполага ?

Властта е болест*

Броени дни остават до оставката на кабинета на Пламен Орешарски и до разпускането на 42-то Народно събрание. 240 народни представители, премиер и вицепремиери излизат от властта. По закон това е най-голямото сдаване на власт. Разбира се като изключим съдебната власт, в която пак по закон около 5 000 съдии, прокурори и следователи са несменяеми. Пак по закон. Разходите около това събитие е трудно да се изчислят.

Категории: 

Показалката предоврати диалога

Ето какъв е моят отговор на „“осемте точки“ на Кристиян Таков.

1. Ще припомня, че на 23 октомври м.г., в самото начало на окупацията, в аудитория 272 на Софийския университет пренощуваха само шестима студенти от Юридическия факултет. Аз пък отлично си спомням, че в първия ден на окупацията на Факултета по журналистика и масова комуникация, журналистите дошли да подкрепят протестиращите, бяха повече от окупаторите.

2. Разнородността на състава вчера вечерта бе, заради острата реакция на ректора и очакването за крути действия от страна правоохранителните органи. Да, не е добре в окупацията да участват външни хора. Но не виждам нищо неестествено в солидарността на студентите от различни висши училища. Освен това – що за логика е това ? Ако приемем, че окупацията е гражданско неподчинение и по дефиниция е извън нормите на закона, дали по-важното в случая, че в окупацията участват студент, който е от друго висше училише ?

3. Най-новата ни история помни и други случаи, в които моментът е бил неудобен. Например януари 1997 г. Нима тогава подготовката за сесията протече нормално ? Какво се случи с отпуските на задочниците ? Днес, когато вече сме членове на ЕС, на кой би му минало оценява студентската окупация и студентските действия, че тяхната сесия е била по-важна от големия изпит, който те издържаха заедно с протестиращите?

4. Ако избраното действие -–окупация е доказано неефективно срещу дебелокожата власт, нима не можем да кажем същото за деветмесечния протест по улиците на София ? Кое тогава е ефективното – стачката ? Ами да спират работа тогава преподавалите, да заключват вратите на СУ и да не допускат стачкоизменниците.

5. Точката и произтичащите от нея подточки са особено интересни. Вярно е, че медиите ще злоупотребяват с всяка непремисленост. Но нима изминалата година не бе пълна с такива ?

Страници