Блогът на Пламен Даракчиев

Ако не от криминалистиката, сигурно от филмите знаете, че много често убиецът вместо да се покрие след престъплението прави точно обратното – обръща се към медиите, търси полицейските инспектори, води задушевни разговори с тях. Така е. В чисто психологически план,< престъпникът има нужда да разкрие механизмите на престъплението и да се изповяда. По-възможност публично. Дори поемайки в някаква степен риска да бъде разкрит. Такъв е и случаят с Меди Доганов. Публичните му признания и разговорите с медиите не са от вчера. Наглите реплики за обръчите от фирми, за летящата чиния, а сега и за разпределител на финансите на държавата са предизвикателство не към полицията и правосъдието, а към обществото.

Както можете да предположите в розоварната на „Позитано” 20 искат справедлива и социална Европа. Така пише в програмата, която може да видите тук. Ето, например едно от исканията е за сключване на Европейски пакт за за заплатите, по-конкретно за „достойни минимални заплати”. Хубаво. Но я си представете, че ЕС каже „да” и вземе та гласува пакта. И примерно залегне размер 670 евро, колкото е минималната работна заплата в Испания /не Франция и Люксембург, където е над 1200/. Какво правят тогава розоварите, ако по някакъв начин са се докопали отново до властта. Увяхват, разбира се. Правителството пада веднага. Не за другото, а защото хората ще излязат на улицата и ще кажат: дайте си ни тези 670 евро, както си е по регламента.

Другото исканe  към ЕС е разработване на стратегия за правата на децата, която да помогне за изкореняване на бедността сред децата? С други думи – дайте да вземем да си решим въпроса, например с домовете за­ изоставени деца.

 За един неизползван акцент в програмата на Синята коалиция

Вече имах възможност в предишен постинг да кажа, че Синята коалиция излиза на изборите със смела и професионално разгърната програма. Но това е едната страна на въпроса. Тя се свежда до усилена работа на експертите, до агрегиране на общественото мнение в различните сектори, представяне на възможни решения и окончателна политическа санкция от страна на партиите и съответно коалицията. От тук нататък, обаче, тази програма трябва да бъде защитена. Най-вече от кандидатите, разбира се.

Няма да си кривя душата — моят вот е биографичен, както го наричат социолозите. Винаги съм гласувал за определена политическа партия. И нерядко с тягостно чувство. Като на първия тур на последните президентски избори.

Поглед върху предизборните документи на БСП, НДСВ, ДСБ и СДС