Блогът на Пламен Даракчиев

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето - подписват се споразумения, които за редовия граданин не са атрактивни.
И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиерът Борисов в Германия стоят стотици безименни наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство,

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.

Вчера, в неделния ден, наред с постовите полицаи, ватманите и дежурните в електроснабдяването, на своето работно бе и държавният глава. Малко преди 10 часа той подписа указа и върна за ново разглеждане Закона за Държавното обществено осигуряване. С ветото си президентът се обяви срещу отмяната на щвейцарското правило при преиндексирането на пенсиите, увеличаването на сроковете за обезщетения при болест и безработица и повищаването на пенсионната възраст.
Така той изпълни дълга си и възропта срещу затягането на коланите за сметка на пенсионерите и социално слабите.

Всяка година, когато дойде време за поредния бюджет на държавата на мен ми става весело на душата. Какво да се прави – условен рефлекс от далечната 1990 година, когато в суматохата някой ме бе набутал в парламентарната бюджетна комисия. Спомням си добре бюджетната процедура за 1991 година, чието времетраене в часта и за данък оборот бе от два до четири часа след полунощ. Толкова бе времето, което прекара у дома тогавашния вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Дончо Иванов с предложението си да отпадне данък оборот (сега ДДС) върху млякото, хляба и още нещо, което вече съм забравил. Ефектът от кратката ни среща, която естествено не мина без бутилка водка бе забележителен. Предложението наистина мина през комисията и съответно през пленарна зала.
Сега, обаче времената са други. Хората не са по площадите и спят спокойно у дома. Спя си и аз. И както си спя – сънувам. Пак е бюджетно време, пак е два след полунощ, но този път не е Дончо, а К.К., таен агент на СДС, внедрен в Министерството на финансите още по царско време. И вече забравен. Носи ми оригиналния екземпляр от бюджет 2012-та.

nenabelene.org

Много рядко, да не кажа почти никак можем да научим за масови оставки и уволнения сред управляващото мнозинство в някоя европейска страна на запад от нас. И то оставки и уволнения не в едно министерство или ведомство, а в няколко сектора – обществен ред, социално осигуряване, транспорт, енергетика, образование и икономика. У нас, обаче подобни катаклизми са в реда на нещата. Нещо подобно наблюдавахме преди половин век, когато задължително в 20 часа, преди „По света и у нас” говорителят Игнатиев с неподражаем глас четеше имената на освободените и съответно назначените нови отговорни друга в партийното и държавно ръководство на страната.

От гледна на точка на вечността, т.е. на вечния български преход,, избуяването на стари практики едва ли ще изненада някого.

Най-сетне в българският парламент се случи нещо. Член на правителството изрази дипломатично, но и достатъчно твърдо своята  позиция относно преговорите и евентуалното строителство на АЕЦ Белене. Министър Трайчо Трайков посочи ясно и изчерпателно причините за уволнението на Първанов – несъобразяване със Съвета на директорите в НЕК, с позицията на министъра и дори с тази на вицепремиера Дянков. Младият министър отиде и по-далеч като от трибуната изрази надежда /разбирай призова/ за по-ясна координация в правителството по енергийните въпроси, по-точно между премиера Борисов, вицепремиера Дянков и самия енергиен министър.
Безпрецедентно бе също така напомнянето на министър Трайков, че ГЕРБ е дошла на власт с обещание за прозрачно управление.
Така в рамките на по-малко от месец член министърът хвърли два пъти ръкавицата не на кой да е, а на премиера Борисов..
Доскоро си мислех, че в кабинета има поне един министър с пропазарни виждания, сега вече съм наясно, че има и българин. И това никак не е малко. Пробългарска, а бих казал и проевропейска позиция изразена на глас от член на кабинета е мощна подкрепа за онази част от българските граждани, които вече са наясно, че управляващите отварят широко вратата за руските имперски интереси в България.

По стар български обичай въпросите, които бяха обсъдени от кабинета са многобройни, а тематиката разнообразна. Диапазонът е от предоставянето на баня „Русалка” на община Хисаря до позицията на България на предстоящото заседание на Европейския съвет, на който ще се обсъжда „Пактът за еврото”. Поне половината от общо 33-те точки дават достатъчно основание на българския данъкоплатец да се замисли за какво плаща данъци и съответно за какво получават заплати българските министри.
Ако за несвършена работа или за погрешни политически решения се удържат пари от заплатите на министрите, то със сигурност трябва да започнем от министрите на външните работи, на икономиката и на транспорта и съобщенията. Не за друго, а защото в заседанието се мъдрят две точки, свързани с проекти за сътрудничество в областта на промишлеността, съобщенията и информационните технологии със Сирийската арабска република.

Ако човек се вслуша какво говорят примиерът и българските министри пред медиите и какво на заседанията на кабинета, лесно ще забележи една съществена разлика. Темите на деня – ядрената криза в Япония, ситуацията в Либия и скокът на цените на горивата са на устата на управниците ни, но отсъстват от дневния ред на кабинета.
Как при това положение човек да не се учудва на какво основание министърът на външните работи Николай Младенов заявява, че България няма да участва във военни действия срещу Кадафи. Без при това министърът да изложи каквито да са мотиви за това евентуално решение.
Що за кабинет имаме след като не знаем каква позиция ще заеме България днес на извънредното заседание на Съвета на НАТО по повод евентуалното начало на военна операция срещу Кадафи?
По какви причина в заседанията на българското правителство отсъства каквото и да е точка, свързана с ядрената криза в Япония, с възможните последици, с изводите от нея и пр. Вместо това четем как извън дневния ред министър Трайков информира за заседанието на енергийните министри в Европа, а премиерът бодро обяснява колко сигурни са реакторите ни в Козлодуй!
Как да си обясним фактът, че вицепремиерът Симеон Дянков заминава за Брюксел да иска намалява на акциза върху горивата без при това темата да е обсъждана на заседание на правителството?
Ако перифразираме прословутата фраза на един диктатор, то в случая нещата изглеждат така: има точка—има решение, няма точка – няма решение.

'Луд умора няма – казват хората! Справка – министърката в оставка Анна-Мария Борисова.   Премиерът, обаче е уморен*, ерго можем да сме спокойни за душевното му здраве.  Нормален е и Цветан Цветанов,  защото също е изморен в лютата  битката с магистратите.  Споко и за магистратите – и те на свой ред  се потят да връщат дела, заради нескопосано или тенденциозно разследване.  Уморени са и кметовете.  Някои от тях като кметът на Дупница бършат челата на тъмно

Днес министърът на финансите Симеон Дянков сподели подробности по съкращенията и дори някои структурни промени в централната администрация. 10-те процента въобще не са изненада. Ако пресметнем през годините колко по 10 процента са съкращавали българските правителства, досега щяха да са останали само министрите и секретарките им. Но не би. Българската администрация притежава изключителните регенеративни качества на дъждовния червей и способността да обезмисля усилията на всяко правителство. С това, разбира се, премиерът и членовете на кабинета не може да не са наясно. Ето например какво казва министър Росен Плевнелиев през януари, т.т., в едно свое интервю за „Неделя 150”: „Държавата към момента е свръхцентрализирана. България е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс.

или за какво са и на държавата пасищата на Новопазарско

Днес премиерът пристигнал по спешност в парламента. Причината – приетата на първо чете промяна в Закона за приватизацията, според която областните управители ще могат да продават държавни имоти с данъчна оценка до 500 000 лв. След намесата му сумата ще спадне до 10 000 лв и най-вероятно духовете в парламента ще се успокоят.
Любопитното в случая е, че не се намери депутат, който да постави въпроса: защо изобщо областните управители или пък Агенцията за приватизация трябва да продават имоти, коиото най-често географски, исторически и дори функционално принадлежат на общините ? Защо просто кабинетът не инициира решение, с което да прехвърли неизползваните имоти частна държавна /а в някои случаи и публична/ собственост на общините, в чиито граници се те? Толкова е просто и близко до ума. Останалото е решение след решение на кабинета. Като например връщането на 8,5 декара от Морската градина в Бургас на бургазлии /Решение на МС от 25 март, т. г./.

Чета и препрочитам комюникетата около срещата на Бойко Борисов с руския вицепремиер Зубков и нещо не мога да схвана. Откъде накъде, Руската държава ще ни бъде партньор в изграждането на АЕЦ – Белене, ако изобщо този проект е необходим на страната? Нима става дума само и единствено да бъдат спестени евентуалните неустойки в размер на 600-900 млн евра, както наскоро ги определи премиерът? И защо руската страна вместо да си ги поиска, прави тъкмо обратното -- периодично подновява предложенията си за изгодни заеми, последното от които беше през март – 2 млд евро и то без гаранции ?

Днес премиерът заслужава червена точка. Не заради, че това, че няма да бърка в джобовете ни за още 250 млн лева, необходими за проекта „Бургас – Александруполис”. Нито пък за също така незбежните харчове около също така неизбежните руски реактори. Пиша му точката, заради куража да се опълчи на руското лоби. И като казвам лоби нямам предвид бившите комунисти. Нито пък държавния глава, без съмнение най-изтъкнатия русолизник у нас. Думата ми е за русолизниците в собствената партия на премиера. И дори в собственото му правителство.

За едно от не много дискутираните приходни пера в държавния бюджет

Ето, че се задава нова административна реформа и нова система за заплащане на служителите в държавната администрация. МВР е изключение. Защо? По този въпрос министърът на финансите не даде пояснение. Може би предстои да го научим от някоя поредна прогноза на „Економист”, но и без нея ние сме си наясно накъде вървят нещата в България. Ето защо, полицията няма да е потърпевша от предстоящата актуализация на държавния бюджет.