Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Армия и политика

Банална истина е, че войната от края на 20-ти и началото на 21 век е доста по-различна от всички предходни военни стълкновения в историята на човечеството. В общи линии принципите за водене на война, формулирани от Карл фон Клаузевиц си остават актуални. Но пък в днешно време никой не поставя за цел „разоръжаването и повалянето на врага“. Да не говорим за това, че крилата фраза на военният теоретик, че войната е продължение на политиката, но с други средства отдавна не е актуална. Тъкмо обратното – в днешно време политиката и дипломацията са съществена част от войната. И най-яркото свидетелство за това видяхме в края на 90-те, по време на косовската криза, когато и военни , и политици разговаряха активно с Милошевич, докато самолетите на НАТО поразяваха цели в Белград.

Поклон и простете за това, че все още не сме изпълнили своя дълг !

Поклон пред жертвите на комунистическия режим !
Пред десетките хиляди, които бяха избите без съд и присъда, непосредствено след окупацията на страната ни от Съветската армия. Пред 2730-те осъдени смърт от така наречения народен съд (не ми дава сърце да го изпиша с главна буква, тъй като не е нищо друго от средство и орган в ръцете на комунистите).
Пред загиналите с оръжие в ръка участниците в горянското движение. П
ред хилядите, оставили костите в комунистическите концентрационни лагери или убити в затворите.
Пред разстреляните или малтретирани до смърт наши сънародници от турски произход по време на така наречения възродителен процес.
Въпреки тези невиждани злодеяния, следствие от окупацията на България от Съветската армия и инсталирането на марионетен комунистически режим, днес у нас им парламентарно представена партия, която продължава да славослови 9 септември 1944 г., и да води своето потекло от БРК (к) и БКП. Гавра с паметта на жертвите е, че паметниците на съветските окупатори продължават да стърчат в София и други градове на страната. Гавра е и това, че портретът на Георги Димитров, предал Родината си на окупаторите и разпоредил смъртните присъди, издадени на днешния ден , продължава да „краси“ коридорите на днешния Министерски съвет. Все още не сме изпълнили дълга си към мъчениците на България.
Затова заедно с почитта, днес трябва да сведем глави и с молба за прошка.

Петъчни конфузи в пленарната зала

Защо все пак любопитството и наивните въпроси на някои народни представители не са толкова невинни

Вчера министърът на отбраната Николай Ненчев взе участие в парламентарния контрол. Според моето скромно мнение депутатска мисъл и съответно усърдие бяха вложени само в 3 от общо 16-те въпроса. Останалите 13 за съжаление бяха пропиляно време и съответно пари на данъкоплатците.
Една част от тях бяха основани на хипотези и предположения. Например, дали евентуално български офицери-травестити (!?) не са участвали на форум във Вашингтон, проведен през септември м.г. Или пък : колко бази и НАТО у нас и дали на територията ни ще бъде разположено ядрено, химическо и бактериологично оръжие (забележете, че за последните две сме ратифицирали международни конвенции за тяхната забрана и депутатът Илиан Тодоров би трябвало да го знае).

В сферата на хипотезите и евентуалностите

 

Подобен е и въпросът на народният представител Велизар Енчев „относно намерение на военния министър да направи публично достояние секретни документи, намиращи се в служба „Военна информация“.

Поклон пред паметта на президента Желю Желев !

Нека почива в мир президентът Желю Желев. Имах възможността да общувам с него преди 10 ноември 1989 г., както и в първите години на прехода. Често съм го упреквал публично за едно или друго действия в битността му на председател на СДС, а по-късно и на президент. Нито веднъж, обаче не съм изразявал съмнение в неговата почтеност.

Посткомунистическият български етнически модел като бомба със закъснител

За изводите в едно изследване на Лабораторията за управление или защо опасността от радикален ислям у нас би дошла най-вече след рухването на сегашния модел и вакуумът, който той ще остави след себе си

Последното изследване на Лабораторията за управление на риска (под ръководството на Иван Костов) сочи в прав текст истината за така наречения български етнически модел. Според него „мюсюлманското малцинство у нас е капсулирано в паралелна общност, организирано от собствена партия.“    Тази политически направлявана общност рекетира мнозинството ( с участие и на представители на същото това мнозинство) и съответно откупува социалния и граждански мир срещу привилегии и безнаказано участие на ДПС в коруционни практики в широк мащаб. В крайна сметка, твърди изследването,  днешния етнически модел е „родствен на комунистическия модел на формиране на политически и интелектуален елит на малцинствата чрез привилегии, корумпиране и атеизъм.“
Препоръките в изследването са свързани с необходимостта от промяна и интеграцията на малцинствата на основата на върховенството на закона. Като при това „се отхвърлят всички опити от страна на малцинствата да настояват за промяна на чуждите им традиции, свободи и култура на мнозинствата.“
Няма как човек да не се съгласи с констатациите в доклада. Особено с тази, че сегашният български етнически модел с родее с комунистическия. С други думи под една или друга форма този тип модел съществува вече 70-години. 45 от тях контролът върху малцинствата бе осъществяван от БКП, а останалите от един вид върховен комисариат (и върховен комисар – Ахмед Доган ), но вече в условията на демокрация и политически плурализъм.
Що се отнася до препоръките, тук имаме право да се усъмним в прозорливостта и непредубеността на изследователите. Съгласен съм с общата постановка, че интегрирането на етносите у нас трябва да бъде знака на върховенството на закона и общочовешките ценности и идеи за демокрация и политическа организация на обществото. Но това е само пожелание. Истинските проблеми идват, когато се задълбочим поне малко в темата.

Парадоксът

Парадоксално е, но именно заради своята капсулираност на българските мюсюлмани рисковете от навлизане на радикалния ислям у нас са далеч по-малки от  тези в западноевропейските страни.

Драма ще има, но не и драхма

Сега гърците ще сърбат попарата на изборното си законодателство и на правилото, че победителят на изборите получава 50 депутати бонус. Но само толкова. Не вярвам в драматичния сценарий. Прав е опитният Мартин Шулц, който каза нещо от рода, че новият премиер на Гърция Алексис Ципрас ще трябва да се съобразява с реалностите. Реалностите, разбира се е евфемизъм. Тежко му на Ципрас, след неизпълнимите обещания, които раздаде и дивия популизъм украсен с младежката му усмивка.

Дните, в които всички сме на една възраст

Преди два дни бе зимното равноденствие.  Тази вечер можем да кажем, че настъпва човешкото равновъзрастие.  На по-възрастните като мен им е светло на душате, а годините губят значение и се връщам към детските спомени и онази изначална невинност, която изживяваме. Поне тази вечер и през идните три дни. Вероятно децата пък пък порастват внезапно по свой си начин и надничат в прекрасния свят на големите Бог се е погрижил за всичко това.

За това как един бивш шеф на военното ни разузнаване гостува в "Още от деня" и припечели някоя и друга рубла, защитавайки националната сигурност

Тази вечер един от събеседниците на Димитър Цонев в БНТ беше бившия шеф на българското военно разузнаване о.р. полковникът Николай Русатев. Темата на разговора -- архивът на бившето РУМНО. По-точно онази част от него, която все още не е предадена на Комисията по досиетата. Картинката бе повече от любопитна. От едната страна о.р. полковникът умело манипулираше зрителите с твърдението, че с предаването на архива ще бъдат оповестени чуждестранните граждани, агенти на РУМНО. От другата страна, водещият Димитър Цонев (юрист по образование ) простодушно питаше -- ама наистина ли е така ? Да се смееш ли да плачеш ли ! Нейсе, да оставим това, че водещият не е намерил време да погледне Закона за досиетата преди да седне срещу своя събеседник.

Какъв ни е проблема с Конституцията

Този текст написах в рамките на една затворена дискусия между приятели по онази част от програмата на Реформаторския блок, която се отнася до констиуционната реформа в съдебната власт. Процесът на обсъждане приключи и предстои програмата да бъде оповестена. Ето защо вече не виждам причина да не споделя текста тук, в блога. Тук-таме съм го пипнал и съм сложил подзаглавия, заради големия обем.

Приятели,

Преди да навляза по същество в темата ще направя една предварителна и според мене твърде важна бележка. Много често срещаме трудности при отговора на въпроса какъв ни е проблема с Конституцията. По една проста причина. И тя е, че ако наложим популярните определения за това дали едно общество е демократично (например -- наличието на свободни и честни избори, свобода на сдружаването, свобода на словото, инклузивност, т.е. право на пълнолетните граждани да избират и да бъдат избирани, защита на личността (habeas corpus), избираемост на основните държавни длъжности, защита на частната собственост, независимо правосъдие и пр., на пръв поглед нещата изглеждат прилично. С други думи, фасадата, понятие, което напоследък все по-често спрягаме, ако и да не е безупречна, е налице.

Дебелият клиент, сутеньорите от прокуратурата и услужливото Министерството на любовта

Тези дни журналистите Алексей Лазаров и Николай Стоянов бяха привикани от разследващите полицаи в СДВР. По нареждане на районния прокурор Румяна Стоянова.. И разбира по абсолютно незаконен начин – не чрез призовка, а по телефона. След острата и справедлива реакция на изданието, в което работят двамата журналисти, прокуратурата обвини публично издателската група „Икономедия“, че „фактите и личните оценки, описани в статията са поднесени манипулативно. Което пък било характерно за изданията на групата.
С оглед на закона и на публично известните обстоятелства около сигнала, подаден от шефа на фирма, свързани с Делян Пеевски, спокойно можем да квалифицираме привикването на двамата журналисти

Страници