Блогът на Пламен Даракчиев

Каните ли се да гостувате на „Дондуков” 2 ? Честно казано, аз – не. Не защото след поканата на президента Плевнелиев пред приемната може да са извият опашки от граждани, които са взели твърде сериозно поканата. По скоро по други три, според мене много съществени причини.
Първата причина е самата институция. Нека слезлият от пиедестала Гоце да говори колкото иска за действената институция, за обединяващата и роля и за това как не бива да бъдат ограничавани нейните правомощия. Знам добре как, кога и поради какви съображения, група неизтрезнели от миналото комунисти, щедро дариха своя партиен ръководител с Държавен съвет, а по-късно Петър Младенов с що годе прилични правомощия, за да дръпнат по-късно килимчето из под краката на претендиращия днес за президентска република Желю Желев.

Както се видя работливия ни премиер не пожела да остави част от задълженията си на съдебната власт и разпореди разследване на учредителите на Мюсюлман-демократическия съюз в Славяново. В командировъчните на агентите на ДАНС най-вероятно пише – „разследване на противоконституционна дейност”, т.е. една от функциите на ведомството. Поводът – отново изтупания от праха член 11, ал. 4, който забранява образуването на партии на етническа и верска основа. Но какво да се прави – законът си е закон.

По друго време, по-точно по времето, когато е бил млад дядото на Борисов не е имало такава забрана.. Първо, по причина, че не комунисти, а възрожденци са правили Търновската конституция. Второ, че съдебната власт е била достатъчно независима да отреже всякакви мераци в това отношение.

-- продължение --
6. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон. /Чл. 66/
В случая си припомнете от предишния постинг кой може да се обръща към Конституционния съд, пък си мислете колкото си искате, че сте избирател, а не електорална единица.­

Утре съм на погребение. Покойната няма дори осемнайсет навършени и въпреки известното правило в този случай, човек трудно би могъл да мълчи или да каже нещо добро за нея. Спомням си дори, че дни преди раждането и през 1991-ва студентите издигнаха на фасадата на Софийски университет транспарант с надпис „Конституция-проституция”.  И така предизвестиха занаята, който тя упражнява от раждането си.
Освен да оплачем заедно свободата на словото имате поне още 10 причини, за да дойдете на погребението. Ето пет от тях за начало:­

Вчера политолози и социолози в България се обединиха около тезата, че криза в политическата система няма. Има криза в партийното представителство. И всичкото това, за да бъде натрит на носа на Първанов! Не че няма нужда от това. Не че не е прав Георги Лозанов за това, че президентът си прави пиар. Но локализирането на кризата единствено до партийното представителство от толкова авторитети може само да зарадва хората на статуквото у нас.

За това как в чест на ­президента паднаха имунитетите на магистратите

И така имунитетите на магистратите паднаха. Народните представители гласуваха единодушно. Обществото изръкопляска. Похвали ни и еврокомисарят Франко Фратини. Магистратите у вас не бива да бъдат недосегаеми, каза той и отлетя за Брюксел, почти докоснал душата на българина. Душа копнееща за това да бъдат недосегаеми не само магистратите, но и депутатите, министрите, патриархът, че и президентът Първанов. Но едно е мечтата народна, друга е реалността. Реалността, въплътена в овластения от закона представител на общество, който обикновено наричаме прокурор.Отпадането на ал. 2, 3 и 4 на чл. 132 от Конституцията по същество е преди всичко и най-вече своеобразен вот на доверие на парламента именно на прокурора. Ако до вчера, за да бъде повдигнато обвинение или да бъде задържан магистрат бе необходимо разрешение по съответна процедура на Висшия съдебен съвет, то от тук нататък думата има единствено обвинението. И никой друг. Странно. Не си ли задавате въпроса каква е логиката да бъде поверена такава отговорност на институция, която първо е с изключително ниска степен на доверие според всички социологически проучвания и второ самата тя е част от съдебната власт ?

Признавам, че закъснях малко с третата част, но моля да бъда извинен. Причината бе визитата у нас на Франко Фратини, заместник-председател на Европейската комисия и комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността. Никога не е излишно да чуеш нещо повече за това как върви съдебната реформа у нас, да си свериш часовника с такава висопоставена личност. При това с богат опит като магистрат в родината си.

Има два възможни подхода, когато разглеждаме проблема със съдебната власт у нас. Единият е, че някога, някъде, по някакъв начин, някой е допуснал сериозни грешки, които днес всички заедно трябва да поправим. Другият е, че на тази власт съзнателно и бе извит врата още с приемането на Конституцията през 1991 година и че бившата комунистическа партия упорито пази статуквото в тази тъй важна област. Здравият разум изисква човек да избере второто.

Завчера влязоха в сила поредните промени в Конституцията. Видно е и от стенограмите, че опозицията направи каквото можа. Но само толкова. Защото нещата бяха предрешени. Предрешени не само от численото превъзходство на тройната коалиция и не само в пленарната зала, а далеч преди гласуването. Още през септември, когато Михаил Миков и останалите 146 народни представители внесоха законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.

Размисли по повод на промените в Конституцията

Мина второто четене на промените в Конституцията. Както се очакваше мнозинството потвърди изключителното право на родната бюрокрация да зачева, ражда и отглежда законите. Включително и обществения договор. Онзи договор, страна по който в свободния свят могат и трябва да бъдат единствено гражданите. Такъв въпрос у нас, обаче не стои. Прокарвайки макар и трудно инспектората, мнозинството, доминирано от бившите комунисти подчини окончателно съдебната власт.

По повод предстоящите промени в Конституцията

Задава се второто четене на промените в Конституцията. Мисля да проследя внимателно процеса и да споделя някои неща в този сайт. Не че имам кой знае какви надежди. Знам какво ще бъде развитието. Що се отнася до съдебната власт, следователят ще си остане магистрат, прокурорът ще продължи да влияе върху кариерата на съдията, инспекторатът ще се разположи удобно между политическите лобита и ще вземе своето в голямата корупция. Знам също така, че най-сетне и в общините ще вържат по една червена панделка по случай данъчната независимост и ще чакат да видят колко ще пусне капкомера след промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация.