Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Пост фактум и от немай къде

Мониторингът на ПАСЕ върху съдебната власт, медиите изборите в България остава. За разлика от наблюдението върху правосъдието и вътрешния ред в ЕС, тук сме без румънците. И оставаме единствената наблюдавана страна, член на ЕСС, измежду 47 държави в Съвета на Европа. Но това едната страна на въпроса.

Какво казваме на европейците в едно иначе смислено и важно писмо

Другата, по-неприятната е ясно изразена в писмото на 8 авторитетни български неправителствени организации *, които настояха пред ПАСЕ наблюдението върху страната ни да продължи. Какво ли отчаяние трябвало да ни е обхванало всички нас, българите, за прочетем още в началото на писмото следната констатация: „Устойчиви реформи в България могат да бъдат гарантирани само посредством ангажиране на международните институции.” ? Опитайте се да поставите на мястото на отсрещната страна, която чете това ужасяващо признание в иначе смисленото писмо. Още повече, че по нататък това признание е обстойно защитено в специален раздел , озаглавен недвусмислено „Значението на продължаващата международна подкрепа и мониторинг”. В него е назован пределно ясно мотива на неправителствените организации да настояват за продължаването на мониторинга: „За съжаление, правителството и Народното събрание са доказали по много поводи, че игнорират предложения и апели на неправителствения сектор. Само когато международни организации застават зад инициативите на гражданския сектор, те биват взети предвид от правителството. „

Ахмед в сараите на закона

или за това защо у нас е възможен патримониумът * ДПС

Прав е Иван Бедров да твърди, че вместо за алтернативи и политика, след покушението ще си говорим за Октай, за ефективността на службите, за омразата и за ред други неща от вчерашния ден. А има за какво да си говорим ? И за ДПС, и за Доган вътрешно партийните обръчи. На ръководството на Либералния интернационал може изобщо да не му пука как е устроена и по какви правила работи една източноевропейска етническа партия, но ние би трябвало да сме загрижени. Най-малкото, заради това, че тази организация периодично скандализира общественото мнение. Било то с трупа на високопоставен нейн член в партийните сараи, било то с корупционни практики на нейни министри и кметове или пък с изявления на нейния лидер, за което в други страни срещу него със сигурност ще да започне наказателно преследване. Ето защо трябва да търсим омразата не в поплаците на новоизбраният председател Лютви Местан, а в правилата, по които работи и съществува самото ДПС. Какво друго, ако не недоверие към твоите собствени членове е да предоставиш правото на лидера на партията да определя

Нежният декември. Опелото

Ако се поразровите архивите и се върнете в към онзи декември на 1989-та, няма начин да не забележите нещо, което здравият разум не може да проумее. От 7 декември чак до Кръглата маса има едно-единствено събитие, организирано от новоучредената опозиция – митинга на 10-ти. Всичко останало в този наситен с протести месец е или спонтанна проява, или работа на студентите, или пък както ще разберете по-долу, инициирано от новия синдикат „Подкрепа”.
Удивително, нали ?

А през това време в София вреше и кипеше. В страната също се надигаше вълна. В СДС, обаче всичко бе спокойно. И не само това. Здравите сили вътре полагаха огромни усилия в две посоки. Едната – да предовратят възможни акции срещу режима, другата -- да санкционират тези, които по една или причина са изтървали. Така беше, например на 9 декември, когато многохилядно ществие тръгна от Южния парк и се изля пред Народното събрание с обичайните възгласи „Долу БКП!”, „Убийци!”, „Оставка!, „Долу член 1”. Санкцията от СДС бе незабавна. Още на следващия ден новоизбраният председател Желю Желев заклейми шествието. „Това е некултурно и недемократично” – каза той тогава. И далеч преди комунистите да ни нарекат екстремисти, чухме от неговата уста предупреждението, че „това може да предизвика ексцесии и дори провокации”.
Впрочем, докато в новоучреденото СДС втасваха земеделци, репресирани, студенти, партийни дисиденти, правозащитници, социлдемократи, еколози, синдикалисти и пр., в БКП се скъсваха от работа. През декември те проведоха три пленума на Политбюро и на ЦК на БКП, сесия на Народното събрание, голямо събрание в МВР, на което представиха новия министър Атанас Семерджиев, заседание на Държавния съвет и безброй партийни сбирки в в други важни министерства и ведомства. Като изключим 14 декември, под прозорците на партийните сгради и министерствата цареше тишина. Мъртва декемврийска тишина.

Категории: 

Защо в СДВР са закононарушители

От малък имам уплах от спринцовка и от подпис под милиционерски протокол.  Първото е болезнено, а второто – унизително.  Вчера и онзи ден на два пъти се опитах да ми пробутат милиционерски предупредителни протоколи. Веднъж в СДВР и веднъж на доматения протест.  Както вече споменах тук-таме в медиите една от точките в  протокола изискваше от мен да не проповядвам расизъм и етническа ненавист. Ще кажете: а бе, тия луди ли са? Не, не са луди. Лудите са безобидни, но началниците в СДВР не са. Сигурен съм, че са клинично здрави. От тях разбрах, че от две години вече е практика да се привикват организатори на граждански прояви и да бъдат заставяни да подписват предупредителни протоколи.  За не вършат лоши неща по време на своите митинги, събрания или манифестации.
В случай, че сте гърмян заек, или сте активист на Българския хелзинкски комитет, може би ще се опънете. Тогава след следва една позната процедура. Като казвам позната, имам предвид по-старото поколение. Защото тя е същата, както едно време в милицията.  
Ситуацията тогава бе горе-долу следната. Събират се няколко цивилни и униформени, гледат те строго и ти подават предварително написания предупредителен протокол. В него обикновено има две точки.

Декларацията за утрешния протест пред Съдебната палата

 

 

 

 

 

 

 

 

Няма кой да ви чака!


Обръщение на инициаторите и участниците в доматените протести

 

Доматената революция продължава. Бяхме там, където пише „Съединението прави силата”, за за допълним девиза с това, че разделението на властите е духът на демокрацията. Сега отиваме пред Съдебната палата. Там, където е болното място на България. Отиваме там, защото пред очите ни политици извиха врата на съдебната власт и правосъдие у нас няма.
А когато в една страна няма правосъдие, няма и държава. И това е провал. Провал, който се измерва с власт на олигархията вместо демокрацията, с корупция вместо върховенството на закона, с организирана престъпност вместо правата на човека.

Конграчулейшънс и златна маска в дисагите

Тази сутрин първата ми работа бе да потърся информация срещата отвъд океана. Има я на страницата на Белия дом и в българските сайтове чрез БТА. На сайта на българското правителство – нищо. Иначе казано – мърлява работа. И дори повече от това, тъй страницата не е обновявана от миналия месец. По-точно от 12 ноември.
По отношение на срещата си струва да се отбележат няколко многозначителни факта.
Първият е, че наистина премиера Борисов е първият европейски лидер, приет от Барак Обама след неговото преизбиране. Този приоритет няма друго обяснение, освен че по някаква причина американците имат спешни задачи в региона и в Близкия Изток.
Другото е самата среща, продължила 45 минути. За да си представим ситуацията , трябва да направим да направим някои прости изчисления. Примерно да извадим формалните любезности, които се разменят в началото и в края на разговора при такива случаи. След това да разделим останалото време между Барак Обама, Борисов и преводачите. При това положение не е трудно да стигнем до извода, че премиерът Борисов не е разполагал с повече от 5-10 минути. Най-вероятно, за да отговори на някои въпроси на домакина. Трябва да имаме предвид също така, че част от нищожно малкото време на Борисов е изядено от напълно неуместния въпрос за отпадане на визите за българите. Въпрос, по който едва ли външните министри на двете страни са работили предварително. *
Най-накрая издънката е отново е налице: типично по ориенталски Борисов мъкне дисагите със себе си и дарява на Обама копие от златна маска на тракийски владетел. И така принуждава домакина да отвърне с кристален орел. Сайтът на Белия дом, разбира се спестява подробностите около подаръците.

Нежният декември на 1989-та. Панихидата

Ето, че дойде декември, наближават празници и става весело. Едни природни хора, както би казал Сьорен Киркегор, рекоха че СДС трябва да се върне към корените си. Един вид назад, към природата. Ха-ха, нещо са се объркали, завалиите. И със сигурност има връщане, но не към природата, а към бърлогата. Но нека ги оставим да си седят там и да държат козирките, да не би някое клонче да забърше фуражките им. А пък ние с вас да вземем да се върнем наистина назад към корените. Ама много назад, чак през декември 1989-та.
Само да не си помислите, че ще отворя дума за политика. Защото по онова време такава все още нямаше. И съответно не можеше да има политик с летни половинки, шлиферен панталон и стогодишна полушуба, както си ходех през онзи декември. Нали ?


Декември – месец на нови запознаства

Ако ме попитате какво съм правил тогава през тези първи дни на декември, веднага ще ви кажа – запознавах се. Запознавах се наред с бъдещите партийни лидери на бъдещото СДС. И се радвах на подчертано уважение от тяхна страна. По причина, че вече бях влязъл в устата на хората. От края на ноември, т.е. от първите събирания в квартирата на бай Иван срещу Румънското посолство, до 6 декември се запознах с поне десетина от тях. По-късно ,през втората половина на месеца, ръкостисканията продължиха със същата интензивност , защото в СДС влязоха нови партии. Например, Демократическата партия. Ама ще кажете, как така не съм познавал хора като Стефан Савов, д-р Петър Дертлиев, Милан Дренчев *, Димитър Баталов, Васил Гьорев, Крум и Иван Неврокопоски, Жорж Ганчев, Георги Марков и.т.н. ?

Как си надписах доматите, предназначени за институцията, която най-често трябва да бъде замеряна

Авторът изразява специална благодарност на Европейската комисия, заради кратките и ясни препоръки в доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка  от юли, т.г.

Както вече споменах в предишен постинг, доматената революция е продължително действие. А целта е да бъдат замеряни институциите, докато се разделят. Една от тях, обаче трябва да бъде замеряна по-често и по-интензивно – Съдебната палата. Не за друго, а защото в нея има едно нездравословно и дори бих казал доста неприлично съжителство. На едни, които сочат с пръст престъпника и на други, чиято работа е да чуят обвинението и защитата. А след това да отсъдят има ли престъпление и ако има такова какво наказание са полага на виновника. В съдебната зала това съжителство не е проблем. По причина, че прокурорът е страна в процеса, а съдията – никак.


Животът извън съдебните зали -- прокурорът

Но, както знаем има живот, извън съдебните зали. И за нас, невинните граждани, и за магистратите. И тук вече, вътре в самата жива съдебна система, конкубинатът е като на длан.
Ето да вземем единият партньор –прокурорът. Както е известно, неговата задача е да разследва, да изучава битието на граждани с престъпни помисли или действия. А понеже такива граждани дал господ – и на улицата, и в институциите, и в частния бизнес, прокурорът на практика е навсякъде.

Какво е томатината

Кратък философски дискурс (популярно изложение)

Много неща се изговориха в социалните мрежи след томатината в събота. Очертаха се две мнения. Едното го изрази Босия като рече: по-добре домати, отколкото гранати! Другото пък защитиха мнозина поддържници на употребата на домата само като добавка към ракията. И рекоха: с домати революция не става!
Но това, между нас казано, е повърхностен спор. Нещо като мятане на камъчета, които летят, едва-едва докосвайки повърхността на водата. И съответно правят кръгчета. Най-вероятно всеки от томатолозите, ако има такива, би се усмихнал на подобно лекомислие.

Предмет, методи и средства

За да разберем какво е томатината, трябва да хванем бика за рогата. И направо да се запитаме каква е нейната цел, кави са нейните методи и изразни средства. За по-лесно, нека я сравним, примерно с философията. Последната изучава непреходното, а томатината тъкмо обратното – преходното. Философията търси трайното в менящата се действителност, а томатината – изменящото във всеобщата действителност, която обикновено наричаме статукво.
След като сме наясно с тази фундаментална разлика, вече можем спокойно да изведем главната цел на томатината – фасадата. Тя, томатината,  разкрива същността на фасадната демокрация като съпоставя нейните вътрешни и външни характеристики. Разбира се чрез основния обект – институциите.
Що се отнася до методите, двете науки си приличат. Също като философията и томатината използва хипотезата и експеримента. Хипотезата е, че институциите са развалени отвътре, следователно тази същностна характеристика трябва да придобие и своя външен израз. По-нататък идва експериментът. В случая на помощ идва основното средство – доматът.

Страници