Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

От 14 декември до 10 януари и по-нататък

Както мнозина софиянци и аз видях и изживях събитията през зимата на януари 1997 година. Главата ми е пълна с впечатления и неразказани случки и истории от тогава. Може би ще успея до края на деня да разкажа някоя от тях. Например тази за синята кола с високоговорителите, която набедиха за радиокола на “Дарик” и която година по-късно бе курдисана във фоайето на НДК по случай националната конференция на СДС. Може би ще ви е интересно да поразсъждаваме защото атаката се случи от към най-тясното и най-трудното място -- северния вход на парламента. А не, примерно откъм парадния, където имаше далеч по-широк фронт за действие, а охраната беше рехава. Иска ми се също така да разкажа как видях плошада след 22 часа и особено по-малките часове на 11 януари. И особено побоят на тежковъоръжените полицаи над останалите на площада преди всичко студенти и ученици от Испанската гимназия. 
Но има време за спомени. Сега далеч по-важното е да оценим събитието с десетгодишна давност.

За себе си мисля,че съм наясно с нещата. Януари 1997-ма беше нашият втори шанс. След 14 декември. За жалост - пропуснат! Този път не за заради предателство на лидерите, а защото им липсваше липса далновидност и кураж да доведат нещата до край. А естественият край на януарското въстание можеше да бъде не просто смяната на управлението. Можеше да бъде далеч по-голяма промяна. Можеше да бъде наистина затварянето на фабриката за илюзии, както се изрази по онова време новоизбраният президент Петър Стоянов, а не временно преустановяване на работния цикъл.

А гражданите под прикритие ?

Знам, че в тези празнични дни не ви е до темата, но какво да се прави. Едва днес ми остана време да прегледам Закона за достъп до досиетата на бившата ДС. Естествено, че в закона липсва морално осъждане на комунистически тайни служби /то и в предишния нямаше/. Липсва също, каквото и да е целеполагане. Имам предвид това, че в него не е развита по-широка трактовка, а именно, че разкриването на тези архиви има редица цели, свързани с политически, правни и исторически изследвания на миналото. Да не говорим за това формулировката в член 32, т.е.

По Коледа преди 17 години

Честито Рождество Христово ! Мир и любов в домовете ви! Същото желая и на себе си. Мир /смирение/, за да проумея преходността на нещата. Любов, за да не гасне надеждата в изначалния промисъл и онова, което ни прави вечни. Понякога не е трудно да си в хармония в себе си. Искам да кажа, че понякога направо я живееш и дишаш. Така беше навръх Рождество 1989-та. Още от Бъдни вечер хората се трупаха в пространството пред паметника на Незнайния войн и около храма “Св. Александър Невски”. Бяха започналите Коледните бдения. Помните ли ги ?

Какво се случи на 14 декември 1989-та

Малко хора знаят каква битка се разрази между лидерите на СДС дали изобщо да има жива верига на 14 декември 89-та. Някои от участниците в сбирката в дома на Абрашеви /Люлина и покойният и съпруг/ не са живи, други по обясними причини мълчат. Някой ден ще разкажа за повече за тази история, чийто финал бе призивът за митинг, изпратен в БТА. Засега, като очевидец на събитията и като участник в подготовката ми се ще да внеса малко яснота. Първото, е, че сблъсъкът, започнал в дома на Абрашеви дали да има изобщо жива верига и съответно митинг продължи и на балкона на Студентския дом на културата.

Кой какво имаше да губи на този ден

Днес сутринта гледах Евгени Михайлов в БТВ. Отново чух добре познатата теза за това, че на 14 декември 1989-та едва ли не сме извадили късмета и сме се разминали с кръвопролитието. Странно. Ако продължа по логиката на Евгени ще излезе, че през онази бурна есен поне няколкото пъти сме вадили жокера. Например с това, че първия демократичен /боже опази!/ митинг се състоя не на 16 ноември, когато бе насрочен пленумът на ЦК на БКП, а на 18 ноември. Не под прозорците на бившия Партиен дом, а на пл. “Свети Александър Невски”.

Трябва ли да празнуваме

Да погледнем сериозно на 7 декември, това значи да приемем, че учредяването на коалицията СДС е следствие от наличието на организирана съпротива срещу комунистическия режим у нас. Както е известно у нас, за разлика от повечето източноевропейски страни, такова движение нямаше. Точно обратното. Режимът /или по скоро лобито на Горбачов/ вече бе акуширал на създаването на влиятелни неформални движения, каквото бе например Клубът за подкрепа на гласността и преустройството. Още на митингът на 18 ноември 1989 година се видя ясно, че вътрешнопартийното дисидентство вече бе заело ключовите позиции в зараждащата се демократична коалиция.

Десният проект и една невъзможна дилема

Не знам дали имате това усещане, но в темата за дясното има нещо болезнено, нещо недоизказано и в някаква степен дори криминално. Има нещо, за което лидерите упорито мълчат. Има нещо, което обърква самите нас, хвърля ни в отчаяние, принуждава ни понякога да прехвърляме собствените си отговорности в областта на народопсихологията и конформизмът на българинa. Понякога, но съвсем рядко, нормални хора, мислещи, и най-важното достатъчно честни пред себе си хора, успяват да формулират и да изкажат публично това усещане.

Страници