Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Долу правителството, да живее историята!

​Не знам по каква причина, но лятно време наблягам на историята. Блазе им на французите, англичаните и гърците. Първите имат "История на Франция" от Пиер Мороа, която вече е един вид класика. Истории Обединеното кралство, колкото щеш. Сега довършвам последната от тях (издадена през 2011 г.) автор Саймън Дженкинс. Миналият месец пък приключих с "Византия -- история на една изчезнала империя" от британския историк Джонатан Харис.

Двата живота на Калоян Челото

Двата живота на Калоян Челото

В петъчния ден на 13 юли 2056 г., точно в 13 часа и 13 минути, клошарят Калоян Челото попадна под колелата на лек автомобил.  Това се случи на моста „Захарна фабрика“, докато той пресичаше булевард „Сливница“.  Целта му бе клошарския магазин от другата страна на булеварда.
Долу под моста в къщичката им от пресован картон придремваше Лора Готината, изморена от техния нощен тур по кофите боклук с квартала. Тя очакваше своята клошаронада – горчиво-сладка евтина течност, която Челото всеки момент трябваше да и донесе.
Шофьорът на автомобила, който блъсна клошарят, данъчен инспектор пред пенсия, също спеше на задната седалка на 30-годишния си фолксваген „десетка“.  Събуден от удара той напсува автопилота и сервиза, където явно не си бяха свършили работата. После изтича на платното. Слава богу пешеходецът бе жив и в съзнание. Само с един счупен крак- Макар и да не бе изчислило прецизно  разстоянието до пешеходеца, устройството все пак бе реагирало в последния момент и бе успяло да смекчи удара.   
Разтреперан и изплашен до немай-къде, данъчният инспектор настани пострадалия на задната седалка, а той самият за по-сигурно една пред волана. За някакви си двайсетина минути стигнаха общинската болница. Лекарите се разтичаха веднага, направиха му изследване, гипсираха му крака, настаниха за наблюдение в отделението за клошари. Броени минути след това новината за ПТП-то обходи световните медии. Заради повредата в аутодрайвъра, което през 50-те години се случваше много рядко. Навсякъде се споменаха имената на пострадалия -- Калоян Димитров Денев, както бе написано в личната карта на Челото. Съдбата му даде ясен знак за това му предстои, но пък човек не винаги е грамотен в това отношение.
Вечерта, докато клошарят лежеше с гипсиран крак, приседнала на кушетката до него, Лора изчете подробните кореспонденции в някои от водещите световни медии. Сърцето и се сви. То умееше да чете знаците на съдбата.
Докато си говореха над София  изгря голяма червена луна. Тя напомни на Челото за хубавия стар филм на Ларс фон Триер „Меланхолия“, в който

Категории: 

Бенчо прави партия

 

Тази дни го гледам често по телевизиите. Вече не се крие от камерите. Чета и негови интервюта по сайтовете. Минали са 14 години от запознанството ни. За това време при него има голям напредък. Някои хора проговорят на година-година и половина, други на три, а трети като Бенчо, например -- на шейсет и кусур.  Това е то политиката! Ако бях лекар, непременно щях да я препоръчвам като форма на радикално лечение на моите пациенти с говорни дефекти или пък ментални недъзи. Но тъй като нямам нищо общо с медицината, ще разкажа история на това чудодейно оздравяване единственото в качеството си на неук политически знахар.
И така, нека я караме от самото начало.
 
Нито дясно, нито ляво...
 
Годината е 2004-та. Чудна пролет е, но на мен са ми потънали гемиите. Първата ми грижа за деня са кутията цигари. Втората някак си да преживея позора --- монарх с мандат, на който съм осигурил своевременно мандатоносител -- Движениe "Оборище" (това е друга история, която си заслужава да разкажа някой ден).  Едно телефонно позвъняване от стар приятел ме връща в живота.  Така и така, едни бизнесмени, съветници в Бургаската община искат да да правят национална партия. Можеш ли да им подготвиш документите -- програма, устав и.т.н.. После той уточнява -- плащат си. Добре, казвам, щом си плащат -- може. 
Виждаме се в бирхалето "България". Моят приятел води двамина -- една позната от телевизионния екран физиономия и един непознат. Първият е Гого от "Тоника" (Георги Найденов), светла му памет, другият е Бенчо.

Как в ДАНС си дялкат новите правила

Баценомията* е съвсем нова наука, чиито основни положения съм изложил в моя фундаментален труд "Бацизмът -- висш и последен стадий на фасадната демокрация". Нейното приложно поле не е само закона, а също така и подзаконовите нормативни актове, какъвто в случая е Правилника за прилагане на Закона за ДАНС.
В проекта ясно се вижда как с времето приложната баценомия търпи положително развитие. Така например в него се предлага наместо в държавните органи (чл.50 от проекта), ДАНС да има право да внедрява на прикритие агенти в държавната администрация. Много правилно. Лично аз не вярвам понастоящем в държавните органи да има агенти на прикритие. Къде по причина, че голяма част от тези органи са така да се каже еднолични, къде защото са изборни.
Как например да внедриш агент в централния колегиален орган на държавната власт -- Министерски съвет ?

Категории: 

Каквото и да означава това


Поетът не беше много стар. Нито пък много млад. Седеше в любимото си кафене до Градската градина. Все още махмурлия от предната вечер. На представянето на първата му книга имаше десетина човека. Осем от тях бяха негови познати и приятели -- поети. Другите двама бяхя седемдесетгодишен художник с 40 години по-младата си любовница.

За позабравения 19 декември 1997 година и за поуките от една закономерност във времето

Вероятно измежду вас има хора, които помнят къде са били и какво са правили на днешната дата през 1997 г. За всеобща изненада и на тогавашната опозиция СДС, и на онези, които по-късно щяха да пеят в обсадения парламент "Партизан за бой се стяга", пл. "Народно събрание", сед почти две години безвремие и тишина София се събуди. Десетки хиляди от тях напълниха площада, за да подкрепят една твърде важна за онова време декларация на парламентарната група на СДС.

За една предишна фасада, за доклада на Тодор Гагалов и за шведката, която изяде повишението на Митьо Гестапото

Белово, 30 септември 1989 г. Някъде около 9 часа сутринта. С Тодор Гагалов седим един срещу на трикраки столчета и играем шах. По онова време той е в средата на 40-те, винаги с костюм и вратовръзка и изглежда най-сериозно от всички нас. Стойката му като на царски офицер, но гладкообръснатото му лице и подкастрени мустачки те разколебава. Ако не го познаваш можеш да го помислиш за шеф на финансовата дирекция в някой окръжен народен съвет.

Или-Или

Разказ по действителен случай, който предстои

Ожаднял съм и влизам в SubWay под НДК. Тъкмо да седна на едно от високите столчета до прозореца и виждам приятел да ми маха с ръка. Премествам се при него. Не съм го виждал от години. Всичко му е наред на човека. Като изключим това, че от няколко месеца са в раздяла с жена. Фактическа, както казват юристите.
-- Най-лошото е, че тя не казва нито д а, нито пък н е -- въздъхва съкрушено той. – Въобще не можеш да си представиш какво ми е.
Лошото е, че мога. Такава ми е маята, че ако бях станал лекар или свещеник, едва ли щях да обръгна професионално. Вероятно щях да страдам с всеки пациент съответно да скърбя за всеки покойник, който опявам.
-- Чудя се каква може да е причината – продължава моя приятел и лицето му придава такова изражение, че все едно умира от зъбобол.

Образ и подобие

Момчето не се ли казва Славомир ?  – пита с променен глас моят приятел.
-- Да, откъде знаеш ? – ръката ми с гроздовата замръзва точно на половината път.
Привечер е. Седим в някогашния ресторант „Варна“, на другия край на днешния „Радисън“, до къщата на Яблански.  Отвъд високите френски прозорци с полуспуснати тежки завеси снегът вали на парцали. Не сме се виждали от години и на свой ред му разказвам за митарствата си през последната година. Включително за Боян и Лора, приютили ме за някой и друг месец в своята квартира, пренаселена и без това от дисидентстващи субекти.

Как не спечелих от собствената си неизбежна и предстояща във времето смърт

--Жена ми, нали знаеш, че един ден всички ще умрем – изричам аз тази мъдрост и паля нова цигара.
Светът е прекрасен, цялото ми същество ликува, усещането за щастие е направо непоносимо. По тази причина се старая да си придам съвсем небрежен вид. Дори пускам няколко колелца и разсеян поглед, обхождащ кухничката, все едно не съм си у дома.

Страници