Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Black Sea 2 (2030-та)

"В Черно море искам да виждам платноходки, яхти, туристи, мир и любов.”

 

Бойко Борисов, 16 юни 2017 г.

 

От вчера ми се върти главата сюжет за игрален филм, продължение на "Черно море", трилърът на Кевин Макдоналдс. Действието се развива през 2030 г., когато сме среднобогати, а всяко трето българско семейство има яхта, а всяко пето е декларирало, че спестява за такива. Можеше и да е либрето за опера, но пък там няма хепиенд. Но пък защо да ви натъжавам допълнително след като вчера ревете с глас, заради тези 1 100 млн лв, които ще плащаме всички за реакторите за „Белене“. Ето го в най-общи щрихи сценария за продължението.

2030-та.. У нас процъфтява крайбрежното яхтеното плаване, яхтеният туризъм и мирната свободна любов сред морската шир.

На раздумка през седмицата

Приятно му става человеку като гледа, че в Гражданския съвет освен гражданските работи, никой не забравя и за своите собствени. Макар че строго погледнато, последните пак са граждански. За тази изминалата седмица мога да ви изредя поне няколко. Като започна от новите инициативи на тандема Петьо (Славов) – Мартин (Димитров(, мина през речта на Гроздан Караджов за това как ще ги стигнем швейцарците (в пряката демокрация), продължа през кандидатурата на Гогата Ганев за член на Комисията за защита на конкуренцията и свърша с представянето на новата книга на проф. Тодор Танев.

Категории: 

Осмомартенска жалба

Задава се 8 март, а пък аз съм тъжен, тъжен, като вестникът окръжен. Както казваше в едно далечно време покойният Георги Спасов.

Как хубаво се отцепвахме на този ден ние, мъжете. Какви банкети бяха, какво чудо ! Даже пари не сме давали. Цветята за колежките си бяха от профсъюзната, от партийната и от комсомолската организация. За вас лъжа, за мен истина -- по онова време редакциите още не бяха феминизирани и на пет мъже в редакцията се падаше по една труженичка на перото. Така че другарите не се охарчваха чак толкова много.

Категории: 

Как да не бъдем унищожени

"Ако Европа си позволи да се поддаде на някакъв прикрит неутралитет, а Америка възприеме някаква прикрита форма на изолационизъм, то всичко това, което в продължение на цяло поколение е било празнувано в тази зала, ще бъде застрашено."

Из реч на Хенри Кисинджър в Аахен

Срам наш, насущний

Вчера бе убит млад бежанец пресякъл незаконно границата ни. Невъоръжен. Вероятно влязъл в страната заедно с група бежанци, за да търси по-добър живот у нас  друга страна от ЕС. Изпитах дълбок срам, заради истерията и масовото одобрение на действията на граничните полицаи, която се развихри в медиите и социалните мрежи. И заради това, че мнозина провидяха в убийството национален героизъм, проявен от полицая Вълкан Хамбарлиев.

Категории: 

Изповедта на едно старомодно копеле

Баси, компотника спече!

BG жаргон, автор копеуето Valkov P.

------------

Спокойно мога да кажа за себе си, че съм старомодно копеле. С последното съчетание грубо казано имам предвид човек, който постоянно се препъва в миналото , но пък смело гази в бъдещето. Все едно му е до колене.

Категории: 

Напред към светлото местно бъдеще

Гледам вчера по телевизията предизборната реклама на БСП – на „Позитано“ 20 искат да сменят модела на управление в София. Ха-ха, дръжте ме да не падна ! Още малко червените влъхви ще заговорят за демонтаж на системата. Като СДС в началото на 90-те.

-------------------------

Партията на Иван Славков – „Напред България“, обаче вече го направи. Малък Тошко рече от телевизионния екран „25 години стигат !“. Само дето не вдигна двата пръста. Но той знае къде да спре. Иначе щяха да изпопадат изкуствените ченета на избирателите му. И после иди се оправяй – освен кепабче, ще трябва и за ченета да се охарчиш.

Категории: 

Как да се отнасяме с Русия

или защо русите наистина разбират (само) от сила

Тези дни моят приятел, преводачът Огнян Дъскарев, писа на стената си във Фейсбук за политическата коректност. По-конкретно за твърде актуалната напоследък разделителна линия, прокарвана от западни политици и публицисти що се отнася до Путин и до руския народ.
Мисля, че той напълно прав. Погрешно е да разсъждаме за Путин, за неговото обкръжение и авторитарното му управление, без да си даваме сметка за това, че огромната част от руснаците го подкрепят. И него, и този тип управление. При това твърде категорично (81 процента по данни от 30.12.2014 г.).

Стратегия с часовников механизъм ІІ

Истината и само истината….

С понятието п о л и т и ч е с к а  к о р е к т н о с т обикновено обозначаваме либералния възглед по сексуални, расови и екологични въпроси. В случай, че влезете в политиката, много бързо ще разберете, че известна ловкост в това отношение и заобикалянето на остри противоречия, вместо да търсите тяхното решение, ви носи несравним комфорт.
 

За едно друго измерение на „политическата коректност“
 

Без никакво усилие, бихме могли да прехвърлим това понятие в сферата на отношенията в една държава, в която миналото е все още непрочетено, а бъдещето – предовратено. Нашата държава, имам предвид. Става дума, разбира се за лицемерие. Всеобщо и дори в някаква степен желано лицемерие. Не сте ли чули някой да казва – хайде, стига толкова, не ви ли омръзна за говорите и пишете за комунизъм, дайте ни най-вече някакво спокойствие и визия за бъдещето. Ще рече човек, че трябва да бъде търпеливи, внимателни и деликатни не само към един обагрен в червено „етнос“, но също така да пазим неговите традиции, култура, идея за народност и държава. Нали трябва да сме първите балами, ако смятаме, че комунизмът това е преди всичко и най-вече една ретроградна политическа партия, откровено почитаща съветската окупация на България и превратът на 9-ти септември 1944 г. и.т.н. ? Или пък освен в нея, да го привидим също така в бронзовите и каменни монументални недоразумения, с които е осеяна страната ни ? Или пък да разглеждаме прословутите мрежи на прехода и ченгетата като тема сама за себе си ?

Стратегия с часовников механизъм

Или за това как можем да го отнесем, ако не чуем навреме цъкането от пакета с предложенията за съдебна реформа

Тъкмо се зарадвахме, че Стратегията за съдебната реформа бе подкрепена в парламента с не какво да е, а с конституционно мнозинство и ето, че изборът на председател на Касационния съд, ни върна отново на земята. Мафията отвърна на удара като доизгради вътрешната цитадела в крепостта в лицето на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища. Властовият ресурс, съсредоточен в техните ръце разширява сериозно възможностите на „охранните сили“ за съпротива срещу реформите. Ето защо не можем да бъдем оптимисти, че структурната реформа (най вече разделянето на ВСС на съсловни колегии и децентрализацията на прокуратурата) ще бъде осъществена още през тази година. И дори до лятото, срокът, който вече заяви правосъдния министър Христо Иванов.
Освен съпротивата отвътре, обаче има други фактори, които в перспектива биха могли да компроментират усилията на управляващото мнозинство.

Какво не достига във визията за съдебна реформа

 

Лично аз нямам съмнение, че за първи път от много години насам, сред управляващите има политическа воля за радикални промени в съдебната власт.

Страници