Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правителството не е проблема, а само част от него

Не съм този, който ще заплаче, ако правителството падне. Но не съм и фен на подписката, която днес опозицията захваща срещу него. Причините са няколко.
Първо. Не ми е необходимо да научавам от подписки, какво е отношението на българските граждани към кабинета на тройната коалиция. Ако искам за знам това ще отворя представителните социологически проучвания.

Очаквайте: "Велковата завера"

След успеха през миналата година на нискобюджетната ми продукция Волен под скалите на Белоградчик на снимачната площадка е новият клип от поредицата „Най-смешните клипове на прехода”.  Идеята за поредицата съм обяснил в кратко предпремиерно слово,  както и тук. Работното заглавие на новия ми клип е „Велковата завера”.
Продължителност – 10 минути. Сценарист, режисьор и главен актьор – ясно кой. В ролите: Велко Вълканов, Николай Колев – Босия, Васко Кръпката, Радко Дишлиев, Латинка Петров, Стоян Шиеков, Юлия Берберян, Мери Кокарешкова, покойният Иван Куртев, проф. Ал. Янчулев, кмет на София. Участват още: Стефан Данаилов, проф. Кръстьо Петков, Юлий Бахнев, Йоло Денев, запасни офицери на Негово величество Борис ІІІ, група коментатори на вестник „Дума” и др. Една продукция на plamski.net a mobile projection unitq 2008 год. Произведено на Drupal 5.7
Вижте по-долу трейлър от работния вариант.
---------------------
Краят на миналия век. Краят, дори съвсем краят на 80-те години на миналия век. Абсолютно всичко е към края си. Или, както казват хората – вижда му се краят.  В една  все още не добре осветена европейска столица живее и работи Велко Вълканов. Той е сравнително млад 62-годишен юрист, научен сътрудник и ерген, избрал необичайното за онова време поприще на правозащитник. Гражданите в притихналата балканска страна дори и не подозират за съществуването на Комитета за защита на правата човека под мъдрото ръководство на бившия член на ЦК на БКП Константин Телалов.

Войната в Грузия преформатира опозицията

По всичко изглежда опозицията – партиите от ЕНП плюс Атака са еднакво недоволни от вътрешната политика на тройната коалиция. Както знаем, обаче, освен вътрешна има и външна политика. Ако вземем, например темата на деня – конфликта в Грузия, нещата в така наречената опозиция изглеждат много различно. За ГЕРБ, която се готви да управлява идната година по това време, такъв проблем и съответно позиция на България няма. Дори твърде словоохотливият кмет на София тези дни старателно избягва темата и публичните места, където някой може да му сложи микрофон пред устата.

Молебен за мир в Грузия

sv_Bogorodica_Bachkovo.jpg В петък, 15 август 2008 в 18 часа край Параклиса за жертвите на комунизма до НДК ще се служи молебен за мир в Грузия и заупокойна панихида за душите на загиналите през последните дни на руско нашествие в тази кавказка, приятелска и съседна на България страна.

Проявата се организира от Християнска Вселенска и Апостолска Църква (ХВАЦ) и интернет обществото "Де зората"

Империята на злото трябва да бъде спряна

Днес получих и съответно подписах едноименното обръщение на български граждани, което публикувам по-долу. Най-вероятно то ще излезе и в други сайтове, но който иска да го подкрепи, може да го направи и тук, като използва формата за коментар. Ето и пълният текст с подписалите до този момент:

Декларация на група български граждани

За пореден път сме свидетели на непомерните апетити, политическата и моралната наглост и демонстративно проявеното чувство за безнаказаност от страна на руския  империализъм. Агресията в Грузия, която сама по себе си има тежки последици за хората и обществата в Кавказкия регион, не може и не бива да бъде разглеждана само като криза в тесните рамки на региона. Тя може и трябва да бъде възприета като поредното и – надяваме се, вече последно - ясно доказателство за заплахата, която представлява Русия за мира и стабилността в целия свят.
Можете да подкрепите декларацията като отидете на http://www.bgpetition.com/Deklaraciya_za_Gruziya/index.html
Онлайн подкрепа за Грузия също така и на банера по-долу

stop.png

The Nuts

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”

Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  

The Nuts

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”
 
Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  За съжаление изводите на авторката клонят към баналното, т.е. слабоста на правителството, съответно неговия „провал и ограничения брой, успехи, отбелязани в доклада на Брюксел”.\r\n
Не бих разсъждавал на тази тема, ако при нейната интерпретация и журналисти, и експерти у нас не допускат все една и съща грешка: да бъркат България  примерно с  Холандия. Или поне с Чехия.  Казано по-конкретно, у нас се приема априори, че властта е съразмерно разпределена между отделните нива на управление, че всяка от тях притежава и упражнява в пълна степен присъщите и компетенции. Нещо, за което ние българите можем само да мечтаем. Не за друго, а защото през последните почти 20 години в у нас не е извършван дори и опит за деконцентрация и децентрализация на властта.\r\n
\r\n
Ако обърнем аршина на авторката, можем да се запитаме: а способни ли са публичните структури, т.е. центърът и правителството, да различават и решават проблеми на регионално ниво ? Със сигурност не. Най-вероятно биха имали този капацитет, ако сме с територията и населението на Андора. Или поне на Люксембург. Но не е така. Както е известно, в България има голямо богатство и разнообразие на ландшафт, на население, на традиции и пр. Амбицията всичко това да бъде управлявано от центъра е част от наследството на бившия комунистически режим. Ето защо, когато става дума за управлението на еврофондовете от Брюксел трябва да се вгледат по-внимателно в особеностите на българското управление. И например да си зададат въпроса: а кой все пак осъществява регионалното планиране у нас, кой координира в оперативен порядък програмите до последния детайл. Вече имах случай да посоча в един предишен постинг смазващото превъзходство на централната администрация, барабар със синдикатите в регионалния съвет на един от планово-икономическите райони. Откъде да знаят в Брюксел, че ,изпълнявайки формално критериите по така наречения

Дипломация, ама де-де!

За българското правителство май държавата Грузия не съществува. Ако беше обратното, най-вероятно нейното име щеше да бъде споменато в единственото изявление на говорителя на МВнР. Как при това положение човек да не си помисли, че изявлението вече е съгласувано с наскоро наградения с орден „Стара планина”  І степен посланик Потапов, Анатолий Викторович ?

По път ІІ 59, край хълмовете, богати на магарета и по-нататък – част І

историко-политически пътепис

По пътя за Крумовград почти не усещаме завоите. Заслугата е на тежичкия и поради това устойчив миниван „Опел”, управляван от собственика му д-р Иван Колчаков. Този малък комфорт ни позволява да следим полегатите склонове на Източните Родопи. Водачът прави опит за сравнение със Западните Родопи и ме стряска с едно неочаквано определение – д о с т ъ п н и. Малко по-късно, благодарение на въпросите на Марги, жена ми, става ясно, че екскметът на Пазарджик има по-професионален поглед към планината. Поглед на човек, който често броди из нея в камуфлажно облекло и пушка през рамо

Един национално-отговорен предприемач

Отговорен бизнес – това е нещо, в което вярвам. Това е девизът на Димитър Аврамов, който можете прочетете в сайта на Fcolor. От вчера, т.е. от деня, в който спря блога на Пламен Юруков, собственикът на Fcolor спокойно може да добави още едно определение към бизнеса си-- н а ц и о н а л н о  о т г о в о р е н.

Страници