Блогът на Пламен Даракчиев

Вчера в Котаров Live, лидерът на ГЕРБ говори по любимата си напоследък тема: етническият модел у нас.  Както обикновено – на достъпен за обикновените хора език. Много е вероятно същите тези хора да запомнят два негови аргумента и едно произтичащо от тях послание. Аргументите са:

В България действат структури на ислямските фундаменталисти.

През последните 15 години у нас са изградени 1500 джамии.

Посланието: „Нашата толерантност е минала всякаква граница”.*
Страшно е, ако човек вземе едно към едно думите на влиятелния и по общо признание сладкодумен политик.  Всичко може да му мине през главата.  Може например да си представи как освен контрабандата през границите вървят едни хора с Корана в джоба и куфарчета в ръце. Или пък как някъде по Кържалийско или из Лудогорието забрадени жени вече пробват коланите с бомби.  Да не говорим за вечните, внушени още в времето на комунистическия режим страхове от турска, помашки анклави и дори републики на територията на България.
Но така е, когато увлечен в популизма лидерът на ГЕРБ не прави разлика между Движението на Меди от страна и страна и правата и свободите на българските турци – от друга.

И този негов навик не е само към днешна дата.  Мъжественият командир на батальон, командирован в Дулово и Каолиново през 1985 година сложи на един кантар въоръжената комунистическа държава от една страна и напълно безпомощните и невъоръжени наши сънародници от турски произход. При това масово /и сигурно доброволно/ напускащи страната, пак по неговите думи.

Кой знае, по същото време, когато батальонният командир е пазил реколтата и българските граждани в Лудогорието, аз  кръстосвах спокойно в качеството си на журналист крайграничните кърджалийски села.  И никъде не видях пожар, никой не ме заплаши, никой не ми отправи обидна дума.

Никой, освен въоръжените с калашников патрули, на които трябваше да обяснявам защо нарушавам полицейския час, т.е. какво правя на улицата след 20,30 часа.