Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Къде е проектът на СДС за София ?

Изненадан съм от последното развитие в СДС и резкият завой към тясно взаимодействие с ГЕРБ. Най-вече заради това, че още при избора си председателят на СДС Пламен Юруков оповести категорично новата мисия на партията – реформа на политическата система. Част от тази мисия, както личи от платформата на партията, е реформата в местното самоуправление. Кога, ако не по време на местните избори и къде, ако не в София трябва да се демонстрира тази визия в нейния конкретен вид ?

Дано да не съм лош пророк, но поне засега не виждам такава заявка. Нито от столичната организация на СДС, нито пък от партията на Бойко Борисов като цяло. Точно обратното. И кметът на София, и ръководството на СДС – София показаха ясно, че тяхната стихия е така нареченото статукво. Не бих търсил това статукво в начинът, по който общината управлява своите фирми, обслужва гражданите или инвестира в определени проекти. Защото, ако някой ограбва собствените си съграждани, ако разрешава безразборно строителство, ако източва фирмите, ако плаща грешни пари за непочистени улици, значи някой му е позволил, значи има достатъчно властови възможности да го направи безконтролно. И, съответно безнаказано. Статуквото е по скоро е в необичайния модел на самоуправление или по-точно казано на администриране на почти двумилионна София. Модел, който коренно се различа от начина, по който работи местното самоуправление в другите столици и по-големи градове в Европа. Там, както е известно съществуват разновидности на мунисипални общности /общини/, със собствени изборни органи, с право да събират местните данъци и съответно собствени бюджети, с реални в крайна сметка правомощия да решават сами проблемите си. ? Обикновено в голямата община пребивават ограничено количество съветници /в осеммилионен Лондон, например те са 25/, които се занимават с обектите на общата инфраструктура, с градския транспорт, водоснабдяването, както и с някои други дейности, които не са по силите на отделната община. У нас, картинката е съвсем друга – 61 съветника, дислоцирани на „Московска” 33 под ръководството на генерал от запаса се занимават с всички подробности от пейзажа на столицата – от Люлин до Младост, от Владая до Надежда. И работата не става. В сравнение с другите столици София си е мръсна, грозна, а огромната и централизирана общинска администрация крадлива до немай къде.

Може някой да възрази, че това е въпрос на парламента и на цялостна законодателна реформа. Да така е. Но на мене все пак ми е странно, защо онези, които периодично се кандидатират за съветници и кметове не поставят въпроса за промяна. Трябва ли да чакаме правителството да благоволи да внесе законопроект, с който да се нормализира местното самоуправление в София ? Според мене – не. Ако предишното, пък и сегашното правителство имаха такова намерение, най-вероятно нямаше да се съдят с общината за това чие е езерото „Ариана” в Борисовата градина. Или пък отдавна всички сгради /НДК, например/ и парцели /онзи до Дома на покойника, който миналата година продаде Министерството на отбраната/ щяха да бъдат актувани като общинска публична или пък частна собственост.

Е, къде е проектът за София, питам сега новия председател на СДС Пламен Юруков ? И то не кой да е, а онзи проект, който следва призивът на СДС от години, че властта трябва да бъде върната на гражданите. Онзи проект, в който най-важното е реформата в начинът на управление и премахването на моделът „всички на трапезата”.

 Генерала няма да питам. Той си има 24 дивизии /района/ ? с двумилионен състав. И дали командирите по райони ще бъдат избирани или назначавани от общинския съвет няма никакво значение. Освен за правомощията на генерала.
———————————————–
? Впрочем не само по това се отличаме от другите европейски градове. Представяте ли си Краков, Рим, Прага или Виена с девиз от рода на „Расте, но не старее!” ?
? Един от тях е родната му Банкя. Аз поне не съм чувал някъде в Европа да има град, който да не е община.