Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Шшш!

­

На този ден преди двайсет години няколко хиляди софиянци се струпаха на площад „Св. Александър Невски” в пространството, където днес е служебния паркинг на парламента. Целта на шествието и митинга, организирани от Екогласност бе връчването на събраните подписи в защита на Рила и Места..

Извадката, както казват социолозите бе повече от интересна. Яйце да бе хвърлил човек щеше да падне на главата или на доктор на науките, на философ или пък писател. Сега си мисля, че това бе първият и последен митинг на една част от онези, които по времето на режима наричахме интелигенция. И по-точно на поколението, еднакво отдалечено, както от студентската скамейка, така и от признанието и успеха на зрялата възраст. Въпреки напрежението и страха от възможни провокации бе тихо и спокойно. Нямаше речи, нямаше бурни скандирания, нямаше я атмосферата на по-сетнешните вихрушки на същия този площад.

С изключение на един момент, когато поколението понечи да изригне и над площада се извиси познатото от по-сетнешните митинги: де-мок-ра-ция, де-мок-ра-ция !

И тогава като спомен от бъдещето видях една незабравима картина от българския преход. Неколцина от организаторите вдигнаха на ръце Петър Берон. Досущ гимназиален учител, сложил пръст пред устните, бъдещият шеф на опозицията предупреди множеството с едно продължително: шшшшт!

Толкова продължително, че дни след това продължаваше да звучи и в дома на Стефан Гайтанджиев, където се събирахме организаторите на прословутия митинг на 18 ноември 1989-та.

А защо тъкмо на 18-ти, защо пак на същото място и защо Анжел Вагенщайн -- това вече е друга история.