Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо закъсня учредяването на СДС ІІ

 

Как изглеждаше бъдещата коалиция към 9 ноември 1989-та

Всъщност никак не е трудно да обясним опасенията на върхушката в БКП. Стига да се върнем на датата 9 ноември и да си припомним така наречените неформални сдружения. Те бяха пет на брой – Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, „Екогласност“, Независимото дружество за защита правата на човека, профсъюза „Подкрепа“ и Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности. Три месеца по-късно, по време на Кръглата те станаха петнайсет. Всяка от тях със свои местни и централни органи. Само се опитайте да се представите как в такава коалиция се вземат решения при скоростта, с която вървяха събитията в онова време.
Сред петте организации, учредени пред 10 ноември най-многобройна  и с присъствие в много от големите градове бе „Подкрепа“, набрала в скорост в дните на Екофорума, когато режима бе охлабил хватката. Другите две сдружения, които имаха структури в страната бяха „Екогласност“, но най-вече Независимото дружество, в което освен българи членуваха турци от Казанлъшко,и Лудогорието и българомохамедани от Благовградско.
Най-малоброен, но със значителна относителна тежест, поради контактите с Политбюро бе Клубът.

За онези, които не са задълбочавали в събитията по това време, ще отбележа, че между Клубът и Екогласност – от една страна и останалите три – от друга, имаше ясно разграничение. За какво става дума знаеше най-добре режимът, така че екстрадицията от страната, разтурените от милицията събрания, арестите на членове се отнасят все за Дружествота, за „Подкрепа“ и съмишлениците на Христофор. В края на пролетта на 1989-та режимът направи последен опит да обезглави трите сдружения

 

, като принуди Петър Манолов да напусне страната и вкара в затвора председателя на профсъюза Констатин Тренчев, Тодор Гагалов по онова време негов заместник, Николай Колев- Босия, ключов активист и на профсъюза, и на Дружеството, Христофор Събев и Антон Запрянов.* Арестите им имаха отззвук в европейския печат, в тяхна подкрепа излязоха „Солидарност“, американските профсъюзи, френският „Форс увриер“, съпругата на Франсоа Митеран и пр. и пр. Нито Клуба, нито „Екогласност“ излязоха с декларация в тяхна подкрепа.
И ето, че дойде 10 ноември. По логиката на събитията и на съпротивата срещу режима, доколкото имаше такава, тъкмо тези сдружения трябваше да се изправят срещу БКП. Доверието към тях бе очевидно, а плакатите на 18-ти „Незабавни избори“ и „Желю – президент“ доста ясно сочеха какво е настроението.
Днес си мисля, че ако още през ноември тези пет организации бяха седнали на масата, то това щеше да бъде най-лошия сценарий за Партията. Не заради това, че на партийните дисиденти нямаше да им издържат сърцата и Клуба щеше да се разцепи на часа.* Мисля, че основната грижа на другарите от Политбюро е била конфигурацията вътре в бъдещия опозиционен съюз.
По-точно евентуалния превес на трите организация с твърда антикомунистическа линия – Дружеството, „Подкрепа“ и Комитета на Христофор Събев.
Знам, че някой може да се каже, а съм чувал да казват, че през ноември сме били малко, без изградени структури, неопитни и пр. и пр. Винаги ми е било забавно да слушам подобни аргументи. Ще рече човек, че комунизмът в Чехия, Унгария и Прибалтика (Полша е изключение. наистина) бе свален от мощни добре структурирани и набрали опит в борбата движения.
Всъщност, ако погледнем към Източна Европа, лесно ще се убедим, че за чехи и унгарци пет сдружения би било направо изобилие.
----
Впрочем, периода 10 – ноември 7 декември бих оприличил на "странната война". И от едната страна и от другата седят в окопите, лъскат снаряжението и дават интервюта. (Разбира се, няма да съм точен с аналогията с Drôle de guerre, ако не отбележа, че нашите окопи имаше предостатъчно „германци“.) И докато се въртяхме из София, срещахме по кьошетата и записвахме членове, времето си течеше. И пленумите на БКП – също. През въпросния период тя успя да проведе още един ноемврийски пленум – на 16-ти. На следващия ден Партията успя да си свика послушното Народно събрание, за да избере новия председател на Държавния съвет -- Петър Младенов. Пак на същия ден, тя даже се опита да проведе първия „демократичен“ митинг, провален от побеснелите софиянци. На самия 18-ти, докато течеше митинга на пл. „Александър Невски“, в Партийния дом БКП бе събрала гаулайтерите от страната за "демократичен инструктаж". Пак през ноември бяха проведени още две заседания на Политбюро, пленуми във всички Окръжни и общински комитети на БКП плюс заседания на местните политбюра. …
Но за случилото през това време, вероятно най-добре ще се произнесат историците. Аз засега мога да кажа, че това е бил периода на най-напрегната работа в Партията от Бузлуджа насам.

И така, докато БКП печелеше време, от другата страна течеше усилено партийно строителство. Най-вече отгоре надолу.
Но за това как се роди  „гръбнака“ на Синята коалиция – в продължението.
---------

* Абстрахирам се от по-сетнешното развитие на някои от цитираните личности
** Това все пак се случи в началото на декември. Макар че в суматохата за някой и друг ден Чавдар Кюранов се оказа член на Националния координационен съвет.