Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо закъсня учредяването на СДС

Преди 22 години на днешния ден се е състояла срещата на Андрей Луканов с десетина представители на още неродената опозиция. Привържениците на конспирацията твърдят, че в дома на Хайтов * е било благословено раждането, но струва ми се, че нещата стоят тъкмо обратно. Макар повечето от участниците да твърдят, че срещата е опознавателна и без център на разговора, все пак един от тях - Петко Симеонов открехва завесата – покойният сценарист на прехода повдигнал въпроса за готвеното обединение на неформалните сдружения. Той натъртил, че „не е удачно толкова разнородни сдружения да се обединяват и съобщил, че Политбюро е против.“
Струва ми се, че казаното от Луканов е ключът към една загадка, загадка, признавам и за мен самия. А тя е: защо след като разговорите за обединение на опозиционните сдружения вървяха още от времето на Екофорума, след 10 ноември по темата настъпи дълго затишие. За период горе-долу от три седмици. Днес този период може и да не ви изглежда толкова дълъг, но на фона и скоростта, с която се развиваха събитията у нас и в Източна Европа, това е прекалено много време. Впрочем, през това време вече бяхме свидетели на първите иронични подмятания в западния печат, че на българите им трябва цяла седмица, за да направят митинг.
Като се връщам назад през годините, мисля, че иронията е основателна и що се отнася до появата на организираната опозиция – близо 4 седмици след преврата в БКП.
---
Честно казано бях изненадан, когато на 26 ноември Желю Желев ми позвъни. Макар и бъдещият президент да спазваше конспирацията, не бе трудно да се досетя за какво става дума. Така че се зарадвах. След няколко разговора и уклончиви отговори от негова страна, бях загубил надежда, че ще дочакаме каквато и да инициатива за опозиционен съюз. И дори предния ден водихме дълъг разговор с Любо Собаджиев, най-ревностния радетел за обединен антикомунистически съюз. Естествено имахме основание за песимизъм с оглед обкръжението на Желю в Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Не беше трудно човек да забележи по време на сбирките в дома на Стефан Гайтанджиев, че в Клуба командват парада хардлайнерите – Вагенщайн и Продев.
Така на 27 ноември 1989 година се озовах в гарсониерата на моя стар познат от Пазарджик – бай Иван (Иван Иванов). Освен домакина и Желю Желев, заварих Георги Спасов, Петко Симеонов, Петър Берон, Любо Собаджиев , Александър Карачанов и трима непознати. Преди да започнем да учредяваме в СДС, разбира се трябваше да се започнаем с Димитър Баталов, Васил Гьорев и Крум Неврокопски. Така разбрах, че вече си имаме организирани земеделци и организирани репресирани.
Години след това съм се питал защо първите събирания за учредяване на СДС трябваше да бъдат в квартирата на бай Иван, а не например в

 

редакцията на социологическото списание, където работеше Петко ? Или пък в някоя читалищна заличка или там каквото и да е друго? Моите почитания на бай Иван, когато познавам още от Пазарджик, много ми е помагал през годините и си мислех, че го познавам. До момента, когато ми се наложи едно малко проучване във фирмените регистри и видях съдружниците в многобройните му фирми – бившия щеф на Окръжното управление на МВР в Пазарджик Ангел Тунчев, бивши деятели на комунистическия БЗНС и прочие отбрани хора.

Но преди да продължа със срещите, които по-късно се официализираха така да се каже в мазето на Института по социология, ми се ще се да върнем отново на казаното в дома на Хайтов.
Нека да си представим какво би станало, ако се бяха сбъднали опасенията на Луканов.

Продължава

* Анжел Вагенщайн, Блага Димитрова, Валери Петров, Деян Кюранов, Едвин Сугарев, Желю Желев, Йордан Василев, Марко Ганчев, Петко Симеонов, Петър Берон, Стефан Продев, Тончо Жечев. През цялото време на срещата присъства и домакинът - Николай Хайтов

Карикатура: FrogNews