Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Като магарето ли ?

Не знам как ще е днес, но на 10 ноемв,и миналата година цял ден и цяла вечер по телевизиите вървяха кадрите от прословутия пленум на БКП. Оттогава ми се е забила в главата една анкета с видни български политици с въпрос: спомняте ли си какво правихте на 10 ноември? Отговорите, включително и тези лидерите на управляващата коалиция СДС, си приличаха удивително. Един каза, че тъкмо излизал от адвокатската си кантора, когато го срещнал приятел и му казал, че Тодор Живков е паднал, друг пък чул новината от транзистора на работното си място, трети бил в отпуска и му позвънили у дома . Нищо особено. Само дето всички сме си били по работните места и сме вършили обикновените и всекидневни задължения. И всеки, разбира се е зарадвал на падането на диктатора.
Днес се питам защо бе крехка българската съпротива  и защо бе самотна битката на  малцината членове на неформалните сдружения,. Защо, наистина ?
Та никой не искаше от нас българите да да хващаме оръжието, а само да застанем зад идеята за свобода и човешки права. Никой не искаше от нас да окупираме корабостроителници и заводи, а само да напуснем казионните профсъюзи. Нямахме генерал Ярузелски, начело на партията и държавата, а само разтреперани за местата и за привилегиите си комунисти, повечето от които на преклонна възраст. Нямаше да има разстреляни работници пред воеводствата, а само уволнени от работа и с грижата единствено за левчето, колкото струваха по онова време цигарите и франзелата хляб.
Но ние бяхме по работните си места. Страхът ни душеше и наместо църквата, както поляците, имахме упование единствено в радио „Свободна Европа“, наместо свободата издигнахме идеята за преустройство и чиста околна среда, наместо избори и победа си пожелахме дълга и изтощителна кръгла маса, наместо Партията с главна буква – Държавата. Пак с главна с главна буква.
Не упреквам никого. Сега е далеч по-трудно. Сега, във времето, за което един поет казва „Дали се зора зазори или се две нощи смесиха“. И няма нищо по-лошо от несвободата, защото тя е въплъщение на лицемерието. Лицемерието, което днес не слиза от амвонът на политиката и чете евангелието за неприятно ухаещата, но виждате ли незагниваща демокрация.
​Да, имаше едни месеци, даже година-две, когато бяхме по улиците, когато дишахме с пълни гърди, когато се радвахме на внезапно изригналото свободно слово и печат, когато най-сетнте и най-бесните комунисти се кротваха при вида на някоя развяна черна брада. Помните ли ?
​По този повод ще ви разкажа кратка приказка. Имало едно време един слепец, който бил незрящ по рождение, но по някакво чудо един ден прогледнал за секунди. Единственото, което успял да види преди да ослепее отново било прекрасно черно магаре, което пасяло на зелена поляна. Когато през годините се опитвали да опишат на слепеца как изглежда планината, морето, небето, красивата жена и пр., той все питал: като магарето ли?
​Така как изглежда демокрацията, приятели, към днешния ден ?