Вие сте тук
Из историята на една видеокасета
или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете
Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те.
Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен.
Писна ми, казва той! Кое ,питам аз? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дoбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо. Някъде в края на май, по време на предизборното събрания отидох на в София на "Раковска+ 134. Беще там и сигурно помниш скандала на четвъртия етаж при Петко Симеонов. Няма начин да не помниш, щото и ти беше бесен. Не, та не! И не я пуснаха касетата, нали? И нямаше да я пуснат, ако не се бяхме върнали с тебе в Плевен и не бяхме я завъртели в хотел „Балкан”. Помниш ли ? Как няма да помниш като беше водач на предизборната листа на СДС и най-важната персона на пресконференцията. Беше страхотна премиера, а журналистите направо онемяха. Така ли беше? Така беше. На другия ден информацията изтече в медиите. На „Раковска” вече нямаха избор – два дена по-късно кадрите се завъртяха в предизборното студио на СДС. Само не искам да си помислиш, че си приписвам някакви заслуги. Нищо подобно. Сега си гледам магазинчето за кафе – и било каквото било. Но в главата ми се мъдри един такъв въпрос: как така касетата шест месеца не видя бял свят? Как така нямаше официална пресконференция на националното ръководство на СДС? Какво е било това мълчание? Споразумение между лидерите, що ли?
Нямам отговор и аз. Затварям телефона.
А в главата ми се върти онова там... как беше:бедни, бедни Македонски....
----------------------
* Дъщерята на Джоко Росич