Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Из историята на една видеокасета

или за това как бе излъчена репликата на Петър Младенов за танковете

Днес следобед ми позвъни Петър Ганчев, някогашен главен секретар на КТ „Подкрепа” и поборник за демокрация в Плевен от началото на 90-те.

Беше олицетворение на настъпващото – огромен, с риза извън панталоните, бос, но въпреки това достолепен.

Писна ми, казва той! Кое ,питам аз? Това с касетата за танковете на Евгени Михайлов. Въртят я тая история от два- три месеца, онзи ден пак я гледах във филма на Ралица Василева. И никой не пита как, аджеба, половин година тая касета седя по чекмеджетата. Така е, отговарям му още неизлязал от неделната сиеста. Ама ти знаеш най-добре какво се случи, напомня ми той. И добавя -- драсни няколко реда в блога си, все някой трябва да го каже. Сещам се, отговарям му, но дай, припомни ми, каквото кажеш ,това ще напиша. И ето, това ми каза: Беше някъде през януари 1990-та. В Плевен вече вреше и кипеше, ходех по събрания и митинги, но информацията какво става в София все още беше кът. Ето защо изпратих Ицо, на Ирина Росич*мъжът и, да отиде в София и да донесе на видео какво говорят там по столичните стъгди. Човекът отишъл в БНТ при Бойко Станкушев, той го пратил при някакъв оператор в” Хаджи Димитър”. Операторът му записал на касетата някой и друг митинг на СДС и му казал, че накрая има нещо, на което да се посмеят. Донесе ми Ицо касетата, сядам, гледам и накрая на касетата – суматохата на 14 декември. И най-важното -репликата на Петър Младенов:”Дoбре, да дойдат танковете!”. Веднаха започнах да раздавам копия -- спомням си, че дадох по едно на Тренчев и на Желю Желев. Чувал съм, че по същото време касетата е била разпрострена и по други места – в Бургас и Свищов, например. Мина месец, мина два, минаха три -- нищо. Някъде в края на май, по време на предизборното събрания отидох на в София на "Раковска+ 134. Беще там и сигурно помниш скандала на четвъртия етаж при Петко Симеонов. Няма начин да не помниш, щото и ти беше бесен. Не, та не! И не я пуснаха касетата, нали? И нямаше да я пуснат, ако не се бяхме върнали с тебе в Плевен и не бяхме я завъртели в хотел „Балкан”. Помниш ли ? Как няма да помниш като беше водач на предизборната листа на СДС и най-важната персона на пресконференцията. Беше страхотна премиера, а журналистите направо онемяха. Така ли беше? Така беше. На другия ден информацията изтече в медиите. На „Раковска” вече нямаха избор – два дена по-късно кадрите се завъртяха в предизборното студио на СДС. Само не искам да си помислиш, че си приписвам някакви заслуги. Нищо подобно. Сега си гледам магазинчето за кафе – и било каквото било. Но в главата ми се мъдри един такъв въпрос: как така касетата шест месеца не видя бял свят? Как така нямаше официална пресконференция на националното ръководство на СДС? Какво е било това мълчание? Споразумение между лидерите, що ли?

Нямам отговор и аз. Затварям телефона.

А в главата ми се върти онова там... как беше:бедни, бедни Македонски....
----------------------
* Дъщерята на Джоко Росич