Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Десницата няма какво повече да губи освен избирателите

Едно от ключовите изречения в черновата от доклада на ЕК за България, публикуван вчера в портал Evrope.bg е:
Дори със сега съществуващите структури - и въпреки техните недостатъци - България трябваше да бъде в състояние да покаже резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията и да разплете мрежата от конфликти на интереси и видимите връзки между политическата класа, бизнеса и организираната престъпност.
Малко по-нататък в доклада се извежда заключението, че е необходимо „ново начало”, а не просто продължаване на процеса на реформи. Ако това изречение остане, то няма как от Брюксел да ни кажат по-ясно, че изхода от криата са предсрочните избори.
Ако обаче четем внимателно проекта, не може да не стигнем до заключението, че и предсрочните избори нямат да помогнат за решаването на проблемите в съдебната власт и за повишаване на административния капацитет. Най-малкото човек би трябвало да си направи изводите, че изборите са необходими, колкото за излъчване на ефективен парламент и правителството, толкова, ако не и повече, за провеждане на политическа реформа. В двете посоки, най-често засягани в докладите на ЕК – съдебната система и административния капацитет.

След казаното от Брюксел и санкциите, които се очакват, там повече нямат думата. Нямат думата и управляващите в България. Идва редът на опозицията. И решенията, които ще вземе тя с оглед на предстоящите развития.

Твърдя, че никога в най-новата история на България, дясната опозиция не е била изправена пред толкова съдбовен избор. Пред нея има два пътя:

-- да отработи стандартно посланията на Брюксел и да направи всичко възможно, щото тройната коалиция да се оттегли от управлението, ако това може изобщо да стане
-- да постави ребром въпроса, както за предсрочни избори, така и за радикална политическа реформа, насочена към нормализация на съдебната власт, ефективност в борба с организираната престъпност и повишаване на административния капацитет чрез повече субсидиарност в управлението на страната.

Дотолкова доколкото по първите два пункта нещата са ясни и десните партии имат горе-долу сходни позиция, бързам да разсея недоуменията около проблемът с административния капацитет. Искам да кажа, че ще бъде наивно да разглеждаме този процес като процес, в който се слагат правилните хора на правителните места и съответно се създават законови гаранции по отношени на конфликта на интереси. Въпросът за демократичния дефицит в българските институции и за така наречената субсидиарност е от решаващо значение за това дали ще имаме ефективна администрация. С други думи, ако пристанищата на Варна и Бургас се управляват от София, няма защо да очакваме, че ако назначам суперподготвени хора в отдел „Пристанищна администрация” на Министерството на транспорта, нещата ще тръгнат по мед и масло. И съответно корупцията ще изчезне от само себе си.  По същият начин стои въпросът с пътищата и Агенция „Пътна инфраструктура”, за което имах възможност вече да драсна някои и друг ред в този блог. Да не говорим за уникалния модел на местно самоуправление, който има България – едно правителство и 264 коя от коя по различни общини.  Тъкмо този модел и отнетото право на гражданите да се самоуправляват и на регионално равнище е причина за настъплението на местните мутри и за така нареченото купуване на гласове.  Нужно ли е да казвам, че битката за ресурси и между централната бюрокрация и местните мутри е битка с презвестен край ? По причина, че едните не могат без другите. Адекватното решение в такива случаи е повече субсидиарност, повече самоуправление. Защото, сигурен съм, че регионалните власти и съответно регионалните парламенти /съвети/ биха били далеч по ефективни по отношение на местните политически кооперативи, отколкото центъра. И би било смешно твърдението, че мутрите бързо ще заемат позиции в регионалните власти. Тъкмо обратното – Беев или който и да бил друг е възможен  най-вече заради феодалната обособеност на общините и липсата на инстуционализирана, взаимозависима комуникация на регионално равнище помежду им.


Твърдя, че няма страна в Европа, т.е. не само в рамките на ЕС, която по-такъв начин да е обезмислила местното си самоуправление, превръщайки го в продължение на централната администрация. Както е известно в повечето от тях съществуват две-три, че и повече нива на местно самоуправление. С малки изключения и то повече от понятни причини, като например Ватикана, Сан Марино, Монако и пр.

Ето, че дойде време дясната опозиция да погледне истината в очите, да събере кураж и политическа воля, за да бъде окончателно решен един болезнен въпрос от близкото минало – наследството на бившата комуниста партия. Тази партия, която прокара, извинете за израза, некрофилските си виждания за държава и общество. Както е известно от историята на всички комунистическа партии по обясними причини те не обичат живата държава и овластените граждани. Българските институции, тяхно дело от началото на 90-те са жертва именно на това тяхно извратено желание.. И ако все пак нещо се е случвало през години, ако все пак на моменти институциите са живвали, то е благодарение на огромната енергия на гражданите, безкрайните опити да бъде поправено злото, да им бъде вдъхнат нов живот.
Уви! Нищо сътворено от бившите комунисти не е връзвало плод. Ето защо ми звучи смешно изявлението на Меглена Тачева, че съдебната власт в този си вид е изчерпала възможностите си. А кога, питам аз, тя е проявявала тези възможности. Дали е респектира мутрите, дали е вкарала поне един крадлив министър в затвора, дали е върнала окраденото жито и нафта в резерва, дали въздала възмездие за над 150-те политически убийства, цитирани често пъти в западния печат ?

Кой път от тук нататък ще избере дясната опозиция, аз не мога да гадая. Знам само едно – от тук нататък тя няма какво да губи. В тази игра, играта на държава, в която властва закона на силния и в която гражданите са само зрители, бившите комунисти  са са по-добрите. И винаги ще бъдат с едни гърди по-напред от демократите. Ето защо, пак казвам– десницата няма какво повече да губи..

Освен своите избиратели.