Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Няма кой да пита президента

Един от големите проблеми на сегашните десни партии у нас е тяхната непоследователност. И в идеите, и в действията. Образцов пример в това отношение е избирателната система. Онзи ден на сбирката при президента Надежда Михайлова, т.е. тази, която оповести публично 24-те идеи на СДС преди няколко години разви твърде обтекаемата теза за пропорционална листа с преференции. Нещо повече, според Медиапул тя е определила преференциалното гласуване като по-добро от мажоритарното.  А в 5-та точка на идеите, подписани от нея е записано категорично: Мажоритарни избори на част от народните представители и пропорционални за останалите. Към подобен извод и водят и принципите, заложени в действащата програма на СДС: Пределно засилване и укрепване на мажоритарния подбор на народни представители. Не е ясна и другата Михалова –Екатерина. Като че ли в ДСБ дават приоритет на други неща – ограничаванена на фантомите, контрол върху финансирането на партиите и пр.
И всичко това на фона неясната позиция в БСП и стремежът да бъдат проточени нещата.
Далеч съм от мисълта, че десните трябва да следват позицията на Първанов. Напротив, те трябва да отговорят на първо място на желанието на избирателите, което според всички социологически изследвания през годините клони към силен мажотарен елемент и необходимостта от мажоритарно избрани народни представители. На второ място десните партии трябва да следват и партийния си интерес. Не за друго, а защото БСП,  ще бъде максимално затруднена, примерно да извади 120 избираеми личности. Да не говорим пък за ДПС, които при всички положения ще бъдат пробити – и от партии, издигнали избираеми етнически турции, както и от независими кандидатури.
Ако пък цялата ситуация на десните им се струва много сложна, то бих им препоръчал да следват принципа на Николай Колев – Босия от началото на 90—те: „Правете обратно, на това, което искат комунистите и няма да сбъркате”.

Що се отнася до играта на държавния глава, тя не е толкова сложна за разгадаване. И друг път сме били свидетели на неговия популизъм, на радикалност, която в края на краищата приключва с компромис, удобен за неговата партия. Ако беше иначе, най-вероятно той щеше да се ползва от правото си на законодателна инициатива по отношение на Конституцията. Съгласно чл. 154, ал.1 президентът може да предложи промяна в основния закон, като например възпроизведе формулировката на чл. 4, ал. 1 от Закона за Великото народно събрание: „Изборите се произвеждат по смесена система.

(2) Двеста народни представители се избират по мажоритарния принцип в едномандатни избирателни райони.

(3) Двеста народни представители се избират по пропорционалния принцип в многомандатни териториални райони с партийни листи.”

След като президента разполага със законодателна инициатива по отношение на Основния закон, то логиката сочи, че първо трябва да изчерпи тази възможност преди да премине към твърде радикалното и ангажиращо предложение за национален референдум.  

Как при това положение човек да не се запита: защо нито един представител на десницата не подкани президента направо да упражни правото си конституционна инициатива вместо да иска скъпото удоволствие референдум, за който на всичкото отгоре добре знае, че няма да бъде подкрепен от собственото му мнозинство.

Какво ли би отговорил наистина българският Путин на един такъв въпрос ?