Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо СДС и ДСБ трябва да преговарят с Борисов

В декларацията по повод 1 година от учредяването на ГЕРБ Бойко Борисов направи поредното неприлично предложение на десните партии. От ДСБ вече отговориха. Вчера сутринта, при Коритаров, проф. Калин Янакиев цитира решенията на партията от съвещанието във Велинград в частта им за предстоящите парламентарни избори и условията, на които трябва да отговарят бъдещите партньори. По-конкретно професорът настоя преди всичко ГЕРБ да оповести в официален документ, че осъжда комунизма и че отхвърля присъствието на бившия репресивен апарат в обществения и политически живот на страната. Ако съдя по съвсем пресни изявления на Пламен Юруков относно ГЕРБ и неговия лидер, най-вероятно предложението ще бъде отхвърлено и на „Раковски” 134.

– Но защо ? – питам аз. Примерно в качеството си на един от десните избиратели. По причина, че сядане на масата с преговори с Борисов ще го легитимира и ще ускори приемането му в ЕНП ? Ако така мислят лидерите вдясно, то Мишо Константинов е прав – по-добре да си ходят. И да идва нещо ново. Както казват хората, който се бои от вълци – да не ходи в гората. Практиката през годините показа, че подобно цупене и вардене на територия няма особен успех. Подобна бе тактиката на Дертлиев и БСДП по отношение на приемането на бившата комунистическа партия в Партията на европейските социалисти в Социалистическия интернационал. Видяхме,обаче, че както в Интернационала, така и в Партията на европейските социалисти, окото им не мигна, че БСП не само не са осъдили комунизма, но и и през ум не им минава да го сторят. Ето защо, според мене поставянето на предварителни условия и безредната стрелба от партийните амбразури дават прекрасната възможност на Генерала да сипе хуманни оферти към обсадената дясна крепост. А в Европа, в частност и в ЕНП обичат хуманноста. И съответно — милостивите победители.

Всъщност какво би се случило, ако СДС и ДСБ седнат на масата за преговори ?

Отговорът е, че зависи какво слагат на масата лидерите и, колкото и странно да ви изглежда, как подхождат към тях. Добронамерено, или не. Казвам го от личен опит. Макар и в друго време, по други поводи и разбира се в друг мащаб. Мисля, че за последен път ми се случи в напрегнатия януари на 1997 година. По-точно в заседателната зала на БНТ, където от едната страна бе нейното ръководство, включително тогавашния генерален директор Иван Токаджиев, а от другата – Стачният комитет. Три бяха точките в проекта за общ документ – заплати, условия за труд и прекратяване на цензурата в националната телевизия. Всичко тръгна прекрасно. Толкова прекрасно, че тогавашния председател на Стачния комитет Лъчезар Младенов ме попита, а какво ще стане, ако Токаджиев подпише и точката за цензурата. Отговорих му, че няма да има стачка. И бях напълно искрен. Но както е казал В.И.Ленин – проверката е висша форма на доверие. В случая, обаче, Токаджиев /по-точно неговите началници на „Позитано” 20/ не оправдаха нашето доверие. И съответно отказа да признаят очевидното,т.е. цензурата. И правилно. Скандалът можеше да има по-голям ефект от стачката.

Тази сега си мисля какво пречи на десните да приложат лениновия принцип и по отношение на кандидатите за некомунистическа десница. И да седнат на масата за преговори. Добронамерени и искрени в намеренията си. Примерно с точките, формулирани от ДСБ на съвещанието във Велинград:
……………………………..
– споделят общи принципи и програма с нас;
– осъждат комунизма и категорично отхвърлят всяко присъствие на бившия му — репресивен апарат в обществения и политически живот на страната;
– уважават своята идентичност и самостоятелност и са готови да допринесат за успешна предизборна кампания.

Мисля, че по отношение на общите принципи и ценности съгласие ще има. Никакъв проблем и с икономическата програма. От там нататък не се наемам да прогнозирам. Не за друго, а защото ГЕРБ иска да довършва съдебната реформа на бившите комунисти?, а СДС и ДСБ настояват тя да бъде започната, т.е. да бъдат изведени от нея следствието и прокуратората. ГЕРБ иска фискална децентрализация ?, а двете десни партии искат властова, т.е. второ ниво на местно самоуправление, децентрализация и съответно регионални власти в България. Определено пък съм скептик по отношение на осъждането на бившия комунистически режим и участието и бившия репресивен апарат във властта и обществения живот. С други думи, може да се окаже, че едно е прокламираш принципи и ценности, друго е да очертаеш конкретното им приложение.

– А какво би станало, ако бат Бойко вземе подпише ? – може да попита някой от идиотски искрените обитатели на форумните изповедални, по един сполучлив израз на д-р Николай Михайлов в интервю за миналия брой на седмичника „Гласове”

– А какво ще стане, ако Сергей Станишев и съответно бившата комунистическа партия осъдят в програмата си деветосептемврийския преврат и последвалия просъветски комунистически режим в България – питам пък аз на свой ред.

Така де, трябва да сме готови за всякакви изненади.
——————————————————-

? Управленска програма на ГЕРБ, стр. 32: „Да се довърши реформата в съдебната система и да се създаде процесуалното законодателство, което я обуславя, за да се превърне България в правова държава с работеща съдебна система, гарантираща достъп до правосъдие.” По-нататък е разделът „Правосъдие”, където няма дори и намек за структурна реформа в съдебната власт, за каквато отдавна настоява ЕС

 ? Управленска програма на ГЕРБ, стр. 38: „Все повече разходни и данъчни решения да се вземат на ниво местна власт. Все по-малко общините да зависят от трансфери от централния бюджет и решения на централната власт.”

И това е всичко по въпроса. Понятието „местно самоуправление” изобщо отсъства от програмата на партията.