Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо Червеният минотавър няма да открадне Европа отново

Поглед върху предизборните документи на БСП, НДСВ, ДСБ и СДС

Да си призная тези дни ме интересува повече положението в страната, отколкото изборите за евродепутати. С нетърпение очаквам твърде интересната среща, която предстои в Брюксел между евкомисарят Фратини, министър Румен Петков и главния прокурор Борис Велчев. Не вярвам на нея да стане дума единствено за състоянието на българското правосъдие и на правоохранителните органи. Още повече, че сега, четири месеца след визитата на еврокомисарят у нас, съдбата на неговата компания в Боровец е повече от интересна — един мъртъв шеф на модна агенция — Явор Аврамов, един разследван бизнесмен — Красимир Георгиев, един уволнен заместник-министър — Корнелия Нинова, една уволнена следователка — Таня Шарланджиева и вицепремиер в десетдневен отпуск. Към всичко това трябва да добавим и четири поизплашени манекенки, на една от които вчера седмичника “Уикенд” разкри името — Галена Стоичкова. И аз да съм на негово място, и аз ще съм притеснен.

Между нас казано, очаквам идната седмица разрастване на скандала. Но не и вот на недоверие в парламента. Пък и да има, не е ли ясно какво ще стане. Някога един спортен сръбски радиокоментатор го описваше много картинно: “Мрежа на кoнци, врaта на трeски, вратар на мръвки — и гол пак нeма!”.

И така, докато още не сме се отплеснали в новите подробности около скандала, да хвърлим едно око не толкова на кампанията, колкото на програмите на някои от основните партии — БСП, НДСВ, ДСБ и СДС.?

Пари, пари и пак пари

Най-фриволно е погледнала на въпроса бившата комунистическа партия. Дали от самонадеяност, дали заради недостиг на експерти, по същество тази партия е предоставила на избирателите си конспект. Гарниран с няколко въвеждащи изречения за това, че социалистите имат решаващ принос за влизането ни в ЕС и финален призив към избирателите да гласуват за нейната листа. Струва ми се най-важното послание в този конспект и онова, което би интересувало избирателите се съдържа в първия от петте приоритета. В него са изредени пак пет ключови условия за икономически растеж, заетост и намаляваща бедност. Всичките свързани с пари. Пари за създаване на заетост. Пари за укрепване на европейския социален модел и защита на профсъюзите. Пари за стимулиране на устойчивото развитие и отново на заетостта. Пари за за по-справедливо разпределение на ресурсите в рамките на ЕС. Пари за евтини, висококачествени и достъпни услуги. Това, разбира се, са пари на 27-те и най-вече на техните граждани. При толкова ярко изразена дащност, обикновено левите избиратели в западноевропейските страни или гласуват за десните партии, или си остават в къщи с ръце, дълбоко в джобовете. И то без задължително да са запознати с остроумната бележка-предупреждение на Марк Твен: “Каква невероятна гледка! Политик с ръце в собствените си джобове.”.

Не мога да не споделя и нещо, което мен лично ме разтърси в този конспект — призивът за хармонизация на европейските правосъдни системи. След дълго мислене по този въпрос стигнах до заключението, че БСП или иска да популяризира новосъздадения инспекторат при Висшия съдебен съвет или пък по завоалиран път казва — дайте още пари, за да си оправим правосъдната система. Кое от двете, ще стане ясно идния месец. След поредния мониторинг в Брюксел.

В чудния свят на НДСВ

Програмата на НДСВ мога да определя като причудлива. Не за друго, а защото по странен начин съчетава волен полет на мисълта с царска витиеватост, зад която мисля се крие вечният стремеж да бъдат осигурени избиратели на килограм. Волното е в твърде странния акцент върху общините като “сърцевина на европейския растеж”. Странно казвам, защото в Европейската харта за местно самоуправление не случайно се борави с понятията “местни власти” и “местни области”. Естествено става дума не само за общините, но и за различните нива на местно самоуправление. Та като гледам тази “волна програма” на НДСВ си мисля, че след Европа на отечествата на Де Гол и Европа на регионите на хоризонта вече се вижда и първия български принос - Европа на общините. Какъв главоломен полет надолу към пълна и окончателна децентрализация наистина ! Ако не знаех, че зад тази програма стои един бивш цар, със сигурност щях да си помисля, че така както в БСП има комунистическо крило, така и в НДСВ укриват под полата си група отчаяни анархисти. Както и да е. И тук, както в предходната програма се замислих, за да проумея какъв е в края на краищата замисъла. Стигнах до заключението, че предпоставяйки общините и децентрализацията, в НДСВ най-вероятно имат предвид уникалността на българския модел на управление — едно правителство и 264 общини. Уникалност, за чието съхраняване самите те има огромна заслуга. И по време на тяхното управление и сега в качеството си на коалиционен партньор на бившите комунисти.

Що се отнася до втория въпрос, т.е. до царската пестеливост в поясненията, то тя е налице налице опре ли въпроса до някаква конкретика. Например, как така бързо ще се премахнат бариерите пред българите на пазарите на труда в 16-те страни, членки на ЕС ? Какво значи либерална данъчна политика, т.е. — е ли НДСВ за данъчна хармонизация или пък отстоява политиката на ниски данъци и стимулиране на икономическия растеж ? Какво означава задължението на българския предприемач да предлага качествени услуги на европейските пазари ? И по-точно кой ще ги задължи — държавата или пък самият пазар.

И накрая, не мога да не отбележа още един от причудливите моменти или по-точно раздели в програмата, озаглавен “Сигурност и свобода”. Какво си мислите се мъдри под това заглавие ? Никога няма да познаете. Става дума за защитата на потребителите, за социалния ефект от тази защита и за развитието на “същински граждански пазар” /още едно ново понятие/. И, разбира се, става дума за еврокомисаря Миглена Кунева.

Виж и гласувай!

Програмата на ДСБ е най-кратка. Общо 422 думи. Пак е конспект, но в ударен стил. Призван навярно да замести замести въпросите. Нещо от рода на: ето ние казваме решително, пък вие знаете какво ще бъде продължението в практиката. Да знам. И приемам почти всичко в двата раздела от по 6 точки. Но все пак искам яснота по някои въпроси. Например, как ексдипломатът Константин Димитров, ако бъде избран за евродепутат, ще изисква от Европейския парламент “Турция да прекрати да се намесва в българската политика чрез подкрепа за ДПС и неговите обръчи от фирми.” /точка 6 от втората част/. Любопитен съм също така да разбера за какви български програми за подкрепа и субсидиране на земеделието става дума в т.1 от първия раздел, където се искат гаранции за финансова подкрепа от ЕС ? ? Интересно е да се види в практиката, как, кой и по какъв начин би могъл да осъществява контрол върху разходване на европейските пари /т.2 от първия раздел/, при положение, че е очевадна липсата на административен капацитет и организация за тяхното усвояване.

В заключение мога да кажа, че съм раздвоен. От една страна, приемам програмата и дори се чувствам високо оценен. Тя ми казва: “Ти знаеш за какво става дума, така че иди и гласувай! ” Точно както БСП казва на своите, само че обърнато. Разликата е само в това, че Иван Костов няма комфорта на Сергей Станишев. Т.е. десните избиратели правят, това, което и аз правя в момента — размишляват. Но не в писмена форма, а четейки.

Дойдохме си на думата

Ето че стигнах и до програмата на СДС. Вече не конспект, а платформа, издържана до край до край. И тук му е мястото да поспоря с една неотдавнашна констатация на Ал. Божков. А именно, че европарламентът е национална цел и преди да започне кампанията в продължение на няколко месеца, с усилията на всички политически сили в държавата, е трябвало първо да се разбере надпартийно? каква е ролята на евродепутатите и да се осмисли тяхното значение. Струва ми се, че надпартийното вече го видяхме. И то е в трудно различимите до скоро позиции на партиите по отношение на ролята на България в ЕС. Нещо повече, спомняте си, стигна се до нелепи протести от страна на опозицията за това, че червеният Минотавър нагло е похитил хубавата Европа, т.е. че бившите комунисти откровено крадат от нейните платформи. Днес съм любопитен да видя как БСП ще открадне от СДС идеята и за противопоставяне на данъчната хармонизация в рамките на ЕС. Или пък как НДСВ ще приеме като свои целите в “Зелената книга” на ЕС с трите приоритета - конкурентност, сигурност на доставките, опазване на околната среда.4 Или пък как ДСБ ще съчетае патриотично-сантименталното “За силна България” с идеята да споделим с партньорите в ЕС не само сигурността на своите граници, но и сигурността на своите пари. Чрез Европейската централна банка, разбира се. И така в този ред мисли, прелиствайки единствената издържана платформа в тази първа по рода си кампания, си мисля, че полека-лека нещата идват на мястото си. Със сигурност СДС вече установява един железен критерий: когато не искат да крадат от твоята платформа, значи тя си е твоя. Т.е. в нея освен общовалидното има неща, които едни граждани подкрепят, други — не. 5

Така беше и в началото на 90-те години на миналия век, когато бившата комунистическа партия крадеше всичко друго, но не и платформата на Съюза на демократичните сили. Защото там пишеше: приватизация, НАТО и ЕС. После нещата се обърнаха.

Днес май, отново си дойдохме на думата.
——————————————————————————————-
? Може и да греша, но на ГЕРБ платформата е неоткриваема. Поне в Интернет.
? Да не се окаже, че ДСБ иска да поеме щафетата от ДПС по отношение на субсидиране на тютюнопроизводството в България
? Чудя се освен ценностите, които споделяме в рамките на ЕС, какво друго можем да изведем като надпартийно. Дали въпросът за АЕЦ — Белене, дали въпросът за данъчното облагане, дали пък начинът, по който се усвояват или не се усвояват европейските пари, дали най-накрая хармонизацията на правосъдните системи. Честно казано аз не виждам нищо надпартийно. Поне докато бившите комунисти водят в изследванията на социологическите изследвания и в класацията на най-богатите хора в България.
4 И в трите случая, както се знае, руснаците са много, много назад в класацията

5 И това е честната политика — да споделиш идеи с част от гражданите, за да ги приложиш, когато дойдеш на власт в името на всички. Без изключение. Обратното е “новия морал” и “800-те дни”, които поведоха преди години мнозина в името на малцина.