За старите и новите лица | Блогът на Пламен Даракчиев

Тези дни в медиите отчетливо се завъртя тезата за старите и новите лица сред дясната опозиция. По този въпрос каза тежката си дума експрезидента Петър Стоянов, произнесе се сегашния лидер на СДС, Пламен Юруков, доста категоричен бе тази сутрин в БТВ и Методи Андреев. Очевидно на много от авторитетите вдясно им се иска да има ново начало първо вътре в самата опозиция. И това няма нищо лошо. И аз го искам. Но знам по-лесния и далеч по-ефективен начин да си отидат старите и да дойдат новите. Обикновено това става, когато се сменят правилата, когато някой се осмели да вдигне аршина така, че на гражданина да му порасне работата.

В такива преломни моменти, където и да е по света, старите играчи изпадат в познатото от шахмата положение – цунг цванг. Ако не вдигнат високо мерника и не поведат общественото мнение, много скоро някой нов Фуше просто ще тури катинара на станалия излишен /и дори смешен/ якобински клуб. Ако направят обратното, ако тръгнат напред, ако поискат например нова Конституция, то ще им се наложи да оцеляват. Защото греши онзи, който подрежда баналната картинка – старите играчи си правят изборите, подреждат се във Великото, правят си Конституция и се връщат отново по местата си. Просто няма такова кино. Не са една и две демократичните страни, чиято най-нова история можете да направите справката. И не само в Източна Европа.

Но не е необходимо дори да поглеждаме навън. Достатъчно е да си спомним началото на 90-те. Тръгне ли такава промяна, шлюзовете се отварят, реката тръгва, обществото заживява свой собствен живот и изтласква напред онези, които накъде накъде отиват и какво искат. И порядъкът такъв, каквото го познаваме чезне. И старите играчи ще трябва да застанат лице в лице с новите. И повярвайте ми – няма да им лесно.

Ето защо, ако старите лица искат Нова България – подкрепете ги. Някои ще издържат на стихията, други не, някои ще се отрекат от себе си, други ще си останат дребни мошеници. Но така ще дойдат новите. А невидимата ръка не се отнася само до пазара. Има я и в политиката, когато се конкурират и хора и идеи. И ако обществото е узряло, ако не иска да чака моисеевите 40 години, сума сумарно похарчената енергия и вложените усилия ще са точно толкова, колкото е спечеленото.
Свободата, имам предвид.

Партии

Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.

Коментари

Изпратен от administrator на Ср., 2008-07-30 21:44.

Нова Конституция

Да, така е. Комунистите фалшифицираха изборите през 1990 година. След това възпроизведоха институции и модел на държава най-близък до техните представи за социализъм с човешки образ. Най-важното в тази държава и съответно в днешната Конституция е гражданите да са по-далеч от управлението. Това на езика на политолозите се нарича изборна или мажоритарна демокрация. Има свобода на словото, има многопартийна система, има избори, правителствата се сменят регулярно, но всъщност от граданина не зависи нищо. А във властта, както и в природата -- празно няма. Няма ли ги гражданите, на тяхното място се настанява мафията. Така че Нова Конституция, Войводо! Повикат ли ме такова нещо, излизам на улицата веднага. На друго -- не. Стига ми толкова през годините да вися по площадите.

Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.

Изпратен от administrator на Пет., 2008-07-25 00:57.

Смятам че

Прав сте, "идеята бе постигната частично". Първо протопартията,.т.е. коалицията СДС се изчерпа, а после и самата синя партия изпадна в беизходица. Не твърдя, че СДС може да свърши чудеса. Дори, ако ме питате понастоящем нямаме нужда от партии, а протопартии, от от граждански движения, които до доведат нещата до нова Конституция и ново начало.

Влезте или се регистрирайте, за да пращате коментари.

Изпратен от administrator на Ср., 2008-07-30 21:34.

Обезличаването на политиката

Имате погрешна изходна точка. А тя е, че това, което виждате е политика. Защо не допуснете, че акцията по обезличаването на политика вече приключи успешно.Защото политика има само с участие на гражданите в политиката и с конкуренция на хора и идеи.Предложенията на Първанов са единствено израз на тревога, че фасадата може да рухне и да лъсне целия фалш на онова, което наричаме политика. Иначе и аз искам нормален политически живот, партии, идеи и стабилност. Но, както знаете партиите биват обект и субект на промените. Те не са независими от политическия контекст.
Ако в една държава правосъдието не е независимо нямам основание да смятам, че партиите, колкото идейни да са няма да се изкушат за управляват съдебната власт. Ако една страна е силно централизирана, аз съм последния човек, който ще си помисля, че партиите ще изграждат структурите на принципа на децентрализацията.
Исктам да кажа, че протопартията, когато трябва да се решат въпроси, които надхвърлят нормалното управление и опиратдо абсолютно всички граждани. Независимо от техните убеждения и ценностна система. Така например, реформата в съдебната система и установяването на правова държава не може да бъде задача само на дясномислещите. Правосъдието, редът и законностата е за всички. Ето защо тук съюзът на десни, социалдемократи, ако щете и националисти е оправдан. Когато бъде извършена реформата, т.е. бъде промена Конституцията и произтичащите от нея закони -- всеки тръгва по пътя и все ще се ползва в пълна мяра от реда и законността.