Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

И пак за едни стари идеи, но вече в техния актуален контекст

(отговор на едно писмо на съмишленик)

По повод вчерашния ми постинг, получих почти възмутено писмо от Васил Т., както е подписано. Препредавам ви го вкратце. Така и така Пламене, пропуснал си лустрацията, а също така и забраната на тези, дето сега се наричат БСП, но са комунисти и в червата. И още – нищо не казваш за партиите, а те боледуват от лидерски амбиции и клиентилизъм. Такова е дереджето и за онази, за които сме гласували и ти, и аз.. Ето какво му отговорих:
„И аз те разбирам напълно, но след толкова години, нещата са по-сложни, отколкото си ги представяме.
Първата точка липсва, тъй като според мен лустрацията, ако вече не е закъсняла безвъзратно, трябва да бъде предхождана от три неща:
-- от ясна постановка в българското законодателство, която да изключи давността, когато става дума за престъпления, извършени по времето на комунистическия режим. Сиреч да ги третира като престъпления срещу мира и човечеството

 

-- от реформа, която гарантира независимостта на съдебната власт и на действени магистрати, които във времето да възстановят справедливостта и да откликнат на тежненията в обществото;
-- от широко обществение по отношение на безчовечността на режима и нашето призание и почит, които дължим на хилядите негови жертви.
Може да ти направи впечатление поредността в тези три неща, но то не е случайно. Вярно е, че моралната оценка по принцип е водещата. Но, примерно известният Закон № 451 (Законът за лустрацията), приет през 1991 година в още в неразделена Чехословакия, бе възможен именно заради наличието на първите две условия. У нас сам знаеш какво се случи. Макар в началото на 90-те години в обществото да имаше силен стремеж към преосмисляне на миналото, той бе бързо потушен. Тъкмо поради липсата на въпросните фактори. С оглед на това е, логично, че днес вече доминира удобното и неутрално отношение към миналото. Налагано, разбира се всеки ден, със силата и ресурсите на държавата, които тя черпи от нашата безропотност.
Ето защо, според мен най-първо трябва да си отговорим на въпроса: дали искаме да вървим срещу вятърните мелници в държава, която очевидна не е наша и която всеки ден децата ни напускат? Или пък ще се заемем да я променим из основи, така че тя да отразява въжделенията на обществото, а не на онези, които формално управляват от наше име.
По втория въпрос, мисля, че сам разбираш, че нещата са стигнали далеч. Живеем във времето, когато издънка на стар комунистически род от една източноевропейска страна е президент на обединението на европейските социалисти. Така че Европа няма да те разбере. Оставям настрана въпроса за това как ще поставиш вън от закона близо 1 милион българи, голяма част от които са на пределна възраст. Ето защо, пак опираме до въпроса до политическата система, до реформи, които ще преодолеят разделението между гражданите и техните институции. С други думи, след двайсет и три години единствения ни шанс е не да забраняваме партии, а да променим контекста, така, че обществото само да изтласква в периферията, онези от тях, които залагат на носталгията и на рецидиви от миналото. Едва ли е нужно да ти казвам, че в общество, в чиито институционални основи е вградена визията за колективитет, контрол и управляемост на процесите, бившата номенклатура номенклатура плува в свои води..
Що се отнася до партиите, не бива да разчитаме само на механични промени в закона, на едно или друго условия за тяхното финансиране или на предписания що се отнася до начина им на организация. Три от десетте точки, които съм изредил имат пряко отношение към тях. Първата, разбира се е установяването на върховенството на закона. Независимата магистратура е най-важното условие за това, че ако са престъпили закона политиците ще бъдат наказвани, независимо от това своето обществено положение или тяхната партия е на власт или пък не. Избирателна система, която освен интересите на партията отчита също така и тежненията в обществото да гласува за личности, би могла да бъде другия оздравителен фактор. Третият е организацията на самото управление. Децентрализацията и прехвърляне на правомощията към регионалната и местната власт разсейва битката за власт и ресурси в центъра, разширява състезанието, поставя партиите в конкурентна среда. От гледна точка на избирателя и на политически активния гражданин, това означава, че ще имаш прекрасната възможност да наблюдаваш кариерата на твоя избраник - първо като общински съветник, после като член на регионалния парламент и най-накрая като ваш представител в Народното събрание. Съвсем друга става играта, нали !

 

Бъди здрав!”