Една притча от недалечното българско бъдеще

September 12, 2008 by Анонимен

Отдавна се каня да отворя рубриката за нещо по-човешко, занимателно, несложно и дори весело по тази тъй тъжна тема за българската държава. Тези дни, преглеждайки блога на Ангел Грънчаров забелязах призива му да напишем всички заедно една българска занимателна политология. Ето защо слагам името на рубриката си Занимателна политология с признание за авторското хрумване на Ангел и благодарност за поканата към блогърите да ползват хрумката. И тъй като една от темите в този блог е Конституцията, естествено ще започна с нея. Надявам се по този начин да дам и едно рамо на политолизите във вечния им спор с юристите, чия е тази материя.

Но преди утре да ви занимая с твърде интересния опит на северните ни съседи що се отнася до етническите партии, ще се опитам да представя рубриката с една притча наместо програма. Притчата е от недалечното ни бъдеще и с ваше позволение ще я нарека програмна. Ето я и нея.

В един малък български град, един малък български Гражданин се прибирал угрижен у дома. Пред входната врата срещнал Учителя, подпрян на бамбукова пръчка. -- Защо си тъжен ? попитал го той. -- Цял ден ме занимават с Конституцията – отвърнал Гражданинът. -- Почват от сутрешните блокове по телевизията, после вестниците, а сега и на партийното събрание откъдето идвам. -- Че какъв проблем е това – попитал Учителят ? -- Защо трябва да мисля  за толкова сложни неща. Не съм учил за това.. Има си хора в София за тази работа – юристи, политолози, въобще умни глави. Аз нищо не разбирам. -- Не ти вярвам – отвърнал учтиво Учителят. -- Така е, настоял – Гражданинът. Аз не съм юрист, а съм хладилен техник. -- Пак не ти вярвам – настоял Учителят и попитал:  Тази прекрасна къща твоя ли е ? -- Моя е. -- Сега пък съвсем не ти вярвам  – казал спокойно Учителят ? -- Как така ? Имам си нотариален акт! -- Това още не значи, че е твоя – промълвил равнодушно Учителят. -- Защо – попитал вече почервенял от яд Гражданинът ? -- Защото не си учил за това. Тук има много науки – геодезия, проектиране, архитектура, строителство, електротехника, топлоинженерство... Не разбирам, как си се оправил. ?

-- Защо не ?! – разпалил се Гражданинът. – Има си хора за всичко, платих си на проектант, на майстори, на водопровидчик, не елтехници... Аз само избрах мястото, изложението, казах колко етажа искам, колко да ми е широко...

-- Сега ти вярвам. Твоя е къщата, наистина. Но не заради това, че си платил, а за това, че си направил най-важното – изборът ! – отвърнал Учителят.

След туй се огледал за камфорово дърво, за да се подпре и почине и като не видял поел по пътя си.

<!--[endif]-->