Защо бе убит Георги Марков
by Anonymous
on Sun, 09/07/2008 - 17:28
няколко думи за още един, не толкова популярен мотив за престълението
Всеки грамотен граждани и без да е юрист знае колко е
важно в едно разследване да бъда разкрити, както извършителите на престъплението, така и техните мотиви. В случаят с поръчителите и извършителите на убийството на Георги Марков, като че ли е на път да ни отсрами един единствен човек – разследващия журналист Христо Христов. Що се отнася до мотивите на режима, струва ми се, че все още сме в дълг към паметта на писателят. Не за друго, а защото общественото мнение у нас е обсебено, и то без алтернативно, от една версия, а именно – Георги Марков е убит заради задочните репортажи и едва ли единствено заради безпощадната критика на диктатора Живков.
Вярно е че свободното словото е сила. И че в страха си диктаторите неведнъж са пращали наемните си убийци по разни точки на света. Но в случая с Георги Марков е имало още една, твърде сериозна причина. Съществувала е реална опасност неговото слово да премине границите не само чрез ефира, а и посредсвом нова българска печатна медия. При това медия, около която вече е започнало формирането на влиятелен политически кръг с всичките последици от това за режима.
Основание да мисля така ми дава едно важно свидетелство, което открих в своя архив и което не е изключено да е публикувано в печата някъде в началото на 90-те години. Неговият автор е политическият емигрант и близък приятел на писателя Петър Семерджиев. В това свое свидетелство, Семерджиев твърди, че към словото писателят е прибавил и действието. И че режимът е премахнал Георги Марков, броени дни преди голяма промяна в неговия живот. Месец преди убийството в Мюнхен вече са уредени всички подробности по издаването на списание „Нов Златорог” с редактори Георги Марков, Петър Семерджиев и Владимир Костов. Уредено е вече преместването на писателя и съпругата му Анабел Маркова в Мюнхен и назначаването им за щатни сътрудници в радио „Свободна Европа”. Планирано е дори съдържанието на първия брой на списанието, в който намират място и автори от България – Константин Павлов и Стефан Цанев. А самият Петър Семерджиев остава в Мюнхен за да изчака пристигането на писателя.
Онези изследователи-историци, които познават вътрешните борби сред българската емиграция, оскъдната и неособено високи достойнства печатна продукция, най-добре знаят какво е означавало издаването на „Нов златорог” и неизбежното формиране около него на нов и дееспособен център на емиграцията ни.
Би трябвало да го знаят и петимните за гласност и съветска преса интелектуалци от края на 80-те година. В техните, пък и в моите архиви, в най-добрият случай ще намерим и ще изтупаме от праха жълтите тънички позиви-списания на Mouvement de liberation Bulgare.
Но не и сериозно и влиятелно българско емигрантско издание
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->
- Login to post comments
Какво не знаем за ДС и как ще го научим І
Хотел Цигов чарк
Не съм чел този
Не съм чел този предговор,защото не съм в СДС,но съм сигурен,че нещата бяха претупани и вместо да се приключи и да има яснота,се премина директно към усвояване на ресурси от СДС.Голяма грешка.Аз съм за законово отстраняване на всички от заводски секретер на БКП до тези от ЦК-то и бившите агенти и доносници на ДС и УБО,но дори и да се стигне до обратната развръзка-пълното им оневиняване и така нататък,пак е за предпочитане пред мъглата в момента.
Ще припомня,че последователи (а може би кукловодите на президента Първанов) разпространяват идеята,че да си ченгесар няма лошо и в частност,че няма лошо президента да е бил ченге и сравняват нашия с бивш американски президент и бивш шеф на ЦРУ.Не съм запознат със случая на Буш,но ми се струва,че когато е тръгнал да става президент е било ясно за всички миналото му в ЦРУ,а на Гоце за миналото не се знае...и за настоящето му не се знае,единственото ясно е,че нещо не е наред там.
Буш
Така е мъглата е пълна. И хората трябва да разберат, че комунистическото наследство прегражда изцяло пътя ни напред. Що се отнася до Буш и Първанов, бих искал да ти кажа, че сравненото не е съвсем точно. Буш е бил директор на една институция, която винаги е била под контрола на американския конгрес и на сената. Първанов е бил сътрудник на служба, която е била извън контрол на българския народ и е работила срещу неговите интереси.
Добре е,че
Добре е,че става дума за Георги Марков.Смятам,че въпросът за убийството му е по-дълбок,отколкото изглежда на пръв поглед.Колкото до мотивите за покушението,за мен те са видни от "Репортажите".
Основното в това политическо убийство е,че то е незаконно и по НРБ законодателството.Колко законни са били поръчителите и извършителите на институционални ниво е друг въпрос.Голям проблем е,че тези хора или,ако не конкретно организаторите и изпълнителите на поръчката и до днес участват в обществения живот и то не само,като наблюдатели.
Много лошо впечатление ми прави това,че уличени,като агенти на бившите служби съвсем нагло се гордеят,че били служители или сътрудници на "външните" управления.Същите външни са опетнени именно с това убийство.Мен няма начин някой да ме убеди,че хора участвали в тези служби нямат някаква пряка или косвена връзка с подобни мероприятия.Просто е нужна повсеместна лустрация от участие във всичките разновидности на законодателна,изпълнителна,съдебна или местна власт за такива "служители".За да започнем на чисто.
Подобно нещо може да се случи в строго специфичен момент при съчетаване на конкретни действия в тази посока с подходящото за целта обществено настроение.
Лятото на 1997 година беше времето да се направи по убедителен начин и без всякакво съмнение относно демократичността на подобен род занимание.СДС не го направи-не знам дали не искаха или просто акъла им не стигна,но по решаването на този проблем с участието на ДеСари в управлението не беше направено нищо.
Подобно решение е възможно само с промяна в конституцията.Конституцията се промена по без съмнение правилен начин само от ВНС.През 1997 след изборите и спечелването им СДС имаше обществената подкрепа да предизвика избори за ВНС,но очевидно "внедрените" в тази партия имаха други приоритети.
Пиша го това,защото преди време стана дума за качествата на конституцията и за това,че никой не ме е питал каква да бъде.
Убийците са още между нас
Благодаря за коментара, Балтазаре! В добавка мога да ти кажа, че доста хора са посветени и са допринесли за това убийство. Унизителното за всички нас е, че техните деца и внуци са на власт. Знаеш къде е Бойко Коцев -- син на Васил Коцев по онова време /1978-ма/ шеф на Първо главно управление. Посветен е бил и Иля Велчев, по онова време дипломат в посолството ни в Лондон. Днес синът му, Борис Велчев, е главен прокурор на републиката. Генерал Барбалов, ръководител на ІV-то управление, ако не се лъжа, в чиито лаборатории е тестван рицинът днес си прави спокойно бизнеса. Преди 5-6 години имаше някакъв бизнес скандал около него, та тогава разбрах, че си е добре човека. Да не говорим пък, че дъщерята на главния поръчител -- Евгения Живкова, днес е депутат в българския парламент. А ние си пишем по партийните програми, че сме премахнали комунизма. Поне така пише в предговора действащата партийна програма на СДС.