Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Достойна България

 

-- програмна декларация--

 

 

15 години след началото на демократичните промени България е член на НАТО и е на крачка от Европейския съюз. Тези събития нямат аналог в следосвобожденската ни история, както по отношение на съдбата на всеки един от нас, така и за обществото като цяло. Няма съмнение, че завръщането в Европа бе изстрадано преди всичко и най-вече от българските граждани. Няма съмнение също така, че своя значим принос за високата степен на съгласие в обществото, както и за конкретните стъпки в една или друга степен имат също така българските политици и българските правителства от 1991 година насам.
Независимо от това, обаче, цената на този успех бе и продължава да бъде изключително висока. Макар и да тръгнахме по пътя на демокрацията заедно с другите бивши комунистически страни в Източна Европа, ние останахме далеч зад тях. Резултатът от това изоставане е е повече от ясен: България е една от най-бедните страни в Европа с огромна по размери корупция, силна централизация на властта, изцяло блокирани жизненоважни институции като съдебната власт, слабо местно самоуправление. Днес ние сме изправени пред алтернатива, която изисква категорично решение, категоричен отговор още на предстоящите избори:

 

-- да продължим умерения ход на реформите и умерения икономически растеж, които в условията на финансова стабилност наистина ни оттласнаха от дъното, на което бяхме стъпили в средата на 90-те

 

и л и

 

-- да използваме финансовата стабилност и предимствата от предстоящото членство в ЕС, за да променим философията на реформата, да вдигнем темпото преди финала, да преминем към агресивен икономически растеж и съответно нарастване на възможностите за натрупване и потребление

 

Изборът на първото отдалечава хорозонта за днешното активно поколение и ни изправя пред една крайно неблагоприятна перспектива – да стигнем средното равнище на производство и съответно средните доходи в страните от ЕС в рамките на 65-70-, т.е. в рамките на един човешки живот. Изборът на второто гарантира нашето достойно място сред народите в Обединена Европа в рамките на двайсетина година, т.е. на една генерация. Първото условие ни връща към философията на прехода и прословутото стенд бай степ , т.е. стъпка по стъпка и средногодишен икономически растеж в размер на 4-5 процента. Второто е широко отваряне към европейските пазари и духа на реформите в най-бързо напредващите страни, динамизиране на пазарните отношения и поддържане на средногодишен икономически растеж в рамките на 7-8 процента. Първото означава бавно и мъчително спечелване на надмощия на гражданина над държавата и нейното също така бавно оттегляне от доминиращата и роля в обществото и в пазарните отношения. Второто означава завършване на институционалната реформа със стабилизация на по-високото ниво на гражданско участие в процесите заедно с това разширяване на полето на икономическата иннициатива на гражданите за сметка на държавата. Първото означава да разчитаме на нашите деца и да сдържаме на енергията на онези, които сега се включват в трудовия процес. Второто е да приемем техния устрем, да прибавим нашия опит към него и да свържем поколенията на България за обща реална цел, чиито резултати, ще може да видим и преживеем заедно.

 

Ние избираме второто. Нещо повече. Ние сме дълбоко убедени, че България, нейното активно поколение, че новата генерация, че хората от третата възраст, че всички ние нямаме алтернатива. Ние не приемаме и не можем да се съгласим с целеполагане и очаквания за достойно съществуване в рамките на цял един човешки живот  Ние искаме още през идните няколко години нашите родители да възвърнат надеждата си за достойни старини. Ние искаме нашите деца, назависимо от това къде придобиват знания и квалификация да намират реализация в собствената си Родина. Съзнавайки трудностите, без да сме максималисти, ние залагаме на реални разчети, реално планиране, реални надежди и реални ползи срещу това за всеки от нас. С всеки изминал ден, с всеки изминал месец, с всяка една изминала година.

 

 

Защо е важна политическата реформа.

 

Всичко това е възможно ако си поставим по-високи цели, ако повярваме в собствените си сили. Тази вяра не може да получим от едно или друго обещание, от една или друга партия, от една или друга личност. Можем да повярваме в собствените си сили, можем да ги умножим само ако всички заедно променим правилата. Ако ги променим така, че нашите представители да са на една ръка разстояние от нас. Ако повярваме, ако се стреснем от онова, което нашите деца пишат всеки ден по стените на жилищните кооперация: „Мразя държавата, обичам Родината!”. Ако чуем и техният и нашият вътрешен глас и най-сетне поставим под контрол, онези, които сме изпратили във властта да уреждат нашия, а не собствения си живот. Ако проумеем простичката българска, мъдрост: Не луд този, който яде зелника, а онзи, които му го дава. Ето защо, вече не звучат сериозно призивите на политиците и на политическите партии, че ние гражданите трябва да вземем собствената си съдба в ръцете, че трябва да трябва да инициираме на пазара, че трябва да повишим квалификацията, че трябва да се стремим към нова кариера, че трябва да залагаме, пари, знания и умения в името на един по-добър, по-достоен живот. Не звучат сериозно, защото здравия разум и вековната мъдрост на българина говорят, че от него нищо не зависи, че не се пробива с глава стената. Можем ли да продължим, ако на пътя ни стои и дори ни изпреварва онзи, които си спестява задълженията към държавата, ако печели не по-добрата оферта, а онзи, който се ползва с политическата протекция, ако на всяко кръстовище ни очакват веждесъщите държавни регулировчици, вездесъщата бюрокрация, която взема своето само за да ни укаже посоката, която и без това знаем добре ? Можем ли да продължим, ако повсеместно властва не правото на закона, а правото на силата ? Българският гражданин вече има отговор на този въпрос. Но той има само едно средство за въздействие – бюлетината, само един ден време – денят на изборите. Ние, които искаме неговото доверие, ние, които влизаме във властта, ако го получим, ние имаме средствата, силата, четирите години мандат да променим правилата. Българските граждани очакват това от своите днешни и бъдещи представители във властта. Ето защо ние извеждаме като предварително условие за успехът на нашите намерения, на нашият проект, институционалната реформа: реформата в съдебната власт и в местното самоуправление. Извеждаме тази съществена част от реформата пред скоби, на първо място, защото не е възможна защита на живота и частната собственост на българските граждани, не е възможно опазването на тяхното достойнство, не е възможна каквато и да е реформа в обществото и стабилност на държавните институции, ако не бъде осигурено върховенство на закона и безпристрастно правосъдие и правораздаване. Също така не е възможно скъсяване на дистанцията между властта и гражданите, субсидиарност в управлението, ограничаването апетита на центъра да управлява и разпределя ресурси, ако в България не бъде изградено силно самоуправление, основано на области и общини. Извеждаме тази част от реформата като предварително условие и поради още една съществена причина. Промените в Конституцията, изборът на модели на реформата в съдебната власт и местното самоуправление не е по силите на една или друга политическа сила. Реформирането на тези институции изисква висока степен на съгласие, както между политическите партии, така и в обществото като цяло. Ние заявяваме нашата готовност да работим с всички български политически партии в името на постигането на съгласие, в името на реформа, която ще осигури нова стабилност на държавните институции, ще ограничи демократичния дефицит в тях, ще създаде нови възможности за гражданско участие и граждански контрол върху тях. Заедно с това ние имаме собствена позиция по отношение на тези реформи. Съдебната система трябва да претърпи дълбока структурна реформа, посредством, която трябва да бъде гарантирана независимостта на основната фигура в съдебния процес – съдията. Следствието трябва да премине в състава на изпълнителната власт, за да бъде ликвидиран един прецедент в европейската практика и остатък от съдебната система в бившите социалистически страни. Трябва да бъде прекратена практиката магистратите в България да се самоизбират и придобиването на този висок статут трябва да бъде осигурено или чрез всеобщо и тайно гласоподаване или посредством избор от народното представителство в парламента. Заедно с това Конституционния съд трябва да намери своето място в рамките на съдебната власт и да увеличи нейната възпираща сила по отношение на останалите две – изпълнителната и законодателната. Също така сме категорични, че е необходимо създаването на второ ниво на местното самоуправление, както и да бъде извършено прехвърляне на необходимите властови и материални ресурси в към самоуправляващите се области. Така, както приватизацията през последните години беше мащабно и всеобхватно прехвърляне на държавна собственост в частни ръце, така и реформата в местното самоуправление трябва да осигури в обозримо време крупно прехвърляне на правомощия от правителството и парламента към самоуправляващи се общини и области. Убедени сме, че провеждането на такъв тип реформи ще осигури комфорт не на една или друга политическа партия, не на едно или друго правителство. Реформата във властта, преодоляването на демократичния дефицит в българските институции, скъсяването на дистанцията между управляващи и управляващи, скъсването с прекомерната централизация на властта е най-краткия и най-сигурен път към оздравяването на политическата система и на обществото. Защото от собствен опит през изминалите години на прехода вече знаем – няма ничия земя в политиката и във властта. Колкото по-голяма е дистанция между властта и гражданите, толкова по-широко е пространството, в което действа организираната престъпност, толкова по-често силата на надделява над правото и закона, толкова по всеобхватна става корупцията, толкова повече партиите се превръщат в корпорации и защитат групови, а не национални интереси.

 

Защо е важна същинската икономическа реформа и какъв е нейният дух

 

Ние вярваме в нашия народ. Ние вярваме в индивидуалната воля на българина, в способността му да спестява, да урежда своя дом, да инициира, да инвестира, да разширява начинанията си, да успява. Доказват го успехът на нашите сънародници, потърсили своята реализация в чужбина. Тъкмо, защото вярваме в тези качества, ние считаме, че най-важното е просторът пред неговата индивидуална инициатива и лична свобода. Знаем, че повечето български политически партии поставят в центъра на платформите си човекът, нашият сънародник. Знаем, че всяка една от тях демонстрира своята загриженост за отделния човек. Знаем, че тази грижа понякога намира израз в послания за по високи заплати, за по ниски данъци, за „незабавно и несимволично” увеличение на пенсиите, за по-добри условия за правене на бизнес. Ние казваме друго. Ние казваме: нека оставим човекът да се изправи на крака. Не отмахнем препятствията по пътя му, нека не направим така, че да не се спъва на всяка крачка, не го оставим да гледа напред, а не в пречките пред себе си. Защото: Препятствие пред него е липсата на възмездие за престъпника, накърнил неговото достойноство; Препятствие е материалната загуба от нелоялен търговски контрахент и липсата на своевременна и справедлива санкция за това от съда Препятствие е непосилната данъчна и осигурителна тежест срещу, което издържа разточителна администрация и получава насреща неадакватни здравни, образователни и административни услуги; Препятствие е корупцията, която го поставя в неравностойно положение спрямо онзи, който може да компенсира липсата на квафиликация или пазарни умения, купувайки протекцията на политици и администратори; Препятствие е монополът, който не му оставя избор и го принуждава да плаща дори при изключено парно; Препятствие е разточителното е неефективно управление на неговите пари, предназначени да съхранят здравето му, а понякога и най-ценното – животът; Препятствие за него е, че с признато у нас висше образование стои безработен, а далеч от Родината има работа по специалността, но дипломата му е невалидна; Препятствие е нелоялната конкуренция, за онзи, който отдава дължимото на държавата, изпреварен от онзи, който го се равнява или го задминава на пазара, спестявайки данъци, такси и осигуровки. Ето това е нашата философия, това е нашата изходна точка. Ние искаме доверието на нашите сънародници не за да ги направим по-богати. Ние искаме тяхното доверие, за да отмахнем пречките, за да им оставим изборът, решението, възможността да уредят своя дом, своя бизнес, своя град, своята държава. Защото няма на света държава, която да е направила своите граждани и щастливи. Но има държави, превърнати от своите граждани в привлекателни места, към който все по-често младите хора на България заминават с еднопосочен билет.

 

Какво предлагаме и как ще го постигнем

 

Ние смятаме за особенно ценно съгласието сред обществото и сред българските политически партии, че до приемането на страната в ЕС, всяка реформистка стратегия трябва да бъде премисляна и съответно провеждана в условията на паричен съвет с фиксиран валутен курс. Ние потвърждаваме това общо съгласие и го считаме като най-важно предварително условие за стабилност и предсказуемост в управлението и в хода на реформите. Ние сме реформатори. Нашата партия е реформистка по дух . Ние не приемаме всеобщо разпространеното виждане, че полето за реформи е стеснено от ограниченията, наложени от валутния борд, както и от ангажиментите, които по присъединяването ни към ЕС. Ние считаме, че в тази обща рамка има достатъчно възможности за собствена политика. Практиката показва, че сред нашите партньори в ЕС, дори и сред тези с най-развити и икономики и най-висок жизнен стандарт имат различни подходи, съобразени с националната специфика и възможностите за ефективно използване на местни ресурси. Време е ние, българите да вземем своето решение. Време е не за мъгляви обещания в бъдеще време, не за умерен прогрес в рамките на разумното, а за решителни действия. Действия, които ще очертаят ясни перспектива още днес, още утре, още през идните няколко години. Тези действия са :

 

-- ограничаване на правителствените разходи и административна реформа

 

-- ново качество на бизнес средата и ограничаване на правителствената намеса

 

-- данъчна реформа в посока въвеждане на единен пропорционален данък за физически и юридически лица при спазване на ангажиментите към ЕС по отношение на косвените данъци

 

-- реформа в социалната сфера – значително ограничаване на осигурителните тежести, поетапно преминаване от разходно-покривна към капитало-натрупващи схеми; включване на образованието в пазарните отношения и повишаване на неговата конкуренспособност и валидност в рамките на европейската образователна мрежа.

 

Какво стои зад тези наши намерения, зад тези четири послания, които заявяваме като основа и рамка в нашата управленска програма?

 

Ограничаване на правителствените разходи

 

За нас ограничаването на правителствените разходи не е просто съкращаване на администрация и на разходите на министерствата и, макар всички да сме наясно, че издържаме прекомерна и постоянно набъбваща държавна администрация. За нас този ангажимент е следствие от: -- предефинирането на ролята на министерствата и ведомствата в посока ограничаване или отпадане на голяма част от техните директивните и регулативни функции; насочването им преди всичко към предоставяне на публични услуги, които не са по силите на местната власт или не могат да бъдат предмет на частната инициатива, а така също планиране и осигуряване на дейности, които са изричен прерогатив на държавата. -- прехвърлянето на компетенции и на материални ресурси към местната власт особено с изграждането на второ ниво на местно самоуправление -- ограничаването на преразпределителните процеси в бюджета -- поетапното закриване на нефинансови предприятия и ведомства; така например значителни съкращения в митническата администрация с влизането ни в Европейския съюз и преминаване към ефективен контрол по границите ни, които са външни на на Съюза -- пълното премахване на явни и скрити субсидии, зад които отново стоят чиновници, чието основно занимание е „производство” на държавни разходи -- преформулирането на функциите на определени ведомства и съкращения на персонал и дейности, адекватни на обхвата и темповете на раздържавяване -- ограничаване на заетите в бюджетната сфера; предоставяне на възможността за решения в тази посока на местната власт в рамките на прехвърлените им правомощия и ресурси

 

За нас основната цел от тези и от редица други съпътващи мерки: -- привеждане на държавните разходи в рамките на 28-30 процента от брутния вътрешен продукт; -- прехвърляне на съкратените 8-10 процента от държавните разходи в сферата на частните интереси на българските граждани посредством облекчаване на данъчното и осигурително бреме; предоставяне на тях, на българските граждани правото и възможността да решават съдбата на тези средства посредством инвестици, спестяване или потребление -- изваждане на светло на неявните дефицити в бюджета, като например дефицитите в социалнита и в образователната сфера и финансирането им с публични програми; -- оптимизиране, дисциплиниране и повишаване на ефикасността на държавната администрация в рамките на посочените по-горе граници на бюджетни разходи; пренасочване на инвестиционната активност на правителството преди всичко в посока на оптимизиране на социалните системи и ограничаване на дефиците в тяхното финансиране;

 

Ограничаване на правителствената намеса на пазара и ново качество на бизнессредата

 

За нас това означава ново качество на либерализация на на пазара, в основата на която е своевременното и коректно оттегляне на държавата от всичко, което би могло да бъде извършено по-ефективно от частната инициатива на гражданите. В това отношение ние сме: -- бърза приватизация на държавните монополи в сферата на енергетиката, транспорта, инфраструктурата и други монополни услуги и дейности; от една страна най-често тези монополни дейности формират монополно високи цени, отнесени както към гражданите, така и към себестойността на онова, което произвеждат фирмите; от друга страна наличието на монополи в тези зони понастоящем съществено ограничава потенциалния периметър на българските предприемачи; -- разширяване на обхвата на приватизация – редуциране на публичната държавна и частната държавна собственост – земя, гори, инфраструктура, природни ресурси и прехвърляне на значителна част от нея в разпореждане на местната власт; приватизация на част от нея чрез явна и състезателна процедура; -- решително подобряване на публичните услуги от страна на правителството и на местната власт в посока на малките и средни фирми – ускоряване на реализацията на проекта „Електронно правителство”, рязко съкращаване на сроковете и разходите за стартиране и закриване на определен вид дейност, съществено понижаване на разходите по извършване на сделките, създаване на възможности за бързо и ефикасно решаване на търговските спорове посредством свободен избор на предприемача между съда и между частния търговски арбитраж -- съкращаване до санитарния минимум на лицензионните и разрешителните режими, синхронизиране на ЗАРКСД със секторните закони, прехвърляне на част регулации върху браншови и съсловни организации;

 

Данъчната реформа

 

За нас тя е неразривно свързана с предходните мерки. Данъчна реформа, и то структурна, не би могла да бъде извършена без сериозна либерализация на пазара и без трайно и необратимо ограничаване разходите на правителството. Основното в нашият проект е: -- отпадане данъка върху печалбата на юридическите лица, патентния данък, както и похододния данък за физически лица и заменянето им с равен по размер за физическите и юридическите лица пропорционален данък; -- преразглеждане на задачите на данъчната администрация и оптимизация на нейната дейност с оглед на опростената процедура на начисляване и на събиране; -- пренасочване на част от данъчната администрация в посока повишаване на събираемостта на данъците;

 

За нас резултатът от подобна данъчна реформа е преди всичко в посока: -- повече средства в ръцете на отделните граждани, средства, които те са получи посредством инициативност, умения, предприемчивост, упорит труд -- възможност за увеличаване на спестяванията и обема на инвестициите вътре в страната -- възможност за значително увеличение на притокът на чуждестранни инвестиции -- ограничаване на изкривяването на цените на пазара, вследствие на съкращаване на сивата икономика и ограничаване на нелоялната конкуренция в това отношение -- рязко намаляване на стимулите за укриване на доходи, ограничаване на корупционните практики и повишаване на събираемостта на данъците -- съкращаване на разходите на администрацията, свързани с набирането на данъци.

 

Реформа в социалната сфера

 

За нас реформата в здравеопазването, социалното осигуряване и образованието не е просто структурна реформа, а цялостно преосмисляне за ролята на държавата и границите на нейните възможности. В случаят става дума за три крайно неефективни системи, които влекат след себе си огромни и непрекъснато нарастващи публични разходи. Става дума за системи, в които почти изцяло липсва частната инициатива, конкуренцията и личната отговорност, за системи, в които дефицитите нарастват прогресивно с всяка изминала бюджетна година, без при това да расте тяхната ефикасност и качество на услугите.И не на последно място става дума за системи, особено пенсионната, в които ако не бъдат своевременно реформиране днешното поколение български граждани ще натрупа значителен дълг, който ще трябва да плаща следващото. Днес българските граждани, включително предприемачеството носят на плещите си тази тежест, без каквито да са изгледи за скорошно сближаване с европейските стандарти на хората от третата възраст и на онези, които неизбежно ползват услугите на образованието и здравеопазването. Ето защо ние сме за: -- поетапна частична приватизация на пенсионната система, преминаване към капитало-натрупващи схеми, привличането на чужди инвестиции и постепенно ограничаване на ролята на държавата до управление и стопанисване на пенсионния фонд, ориентиран към хора в неравностойно социално положение – инвалиди, социално слаби домакинства и др. -- раздържавяване на здравеопазването – премахване на монопола на Националната здравно-осигурителна каса, ускорена приватизация на болниците и отказ от регулиране на предоставянето на медицински услуги; -- третиране на образованието като услуга, разширяване на частната инициатива и конкуренцията, както в средното, така и във висшето образование; създаване на възможности за трайна и реципрочна връзка между образователния сектор и икономиката; конвертируемост на висшето образование и образователните степени в Европа и САЩ.

 

За нас тази реформа е особено тежка, изискваща значителна продължителност във времето, съответно поетапност и приемственост в политиката на българските правителства. Сегашната разходно-покривна и държавно администрирана система работи в изключително неблагоприятни демографски условия и практически е фалирала. Понастоящем тя осигурява ниски пенсии понастоящем, обещава ниски пенсии в бъдеще време срещу изземането на огромни вноски от работещите – 29 процента. Поетапното въвеждане на частната капиталонатрупваща система, на по-ниските вноски, възможността за избор и личните пенсионни фондове несъмнено носят изключителни ползи, както за гражданите, така и за икономиката като цяло. Примерът на някои от източноевропейски страни, днес членове на Европейския съюз, както и на редица страни с развита пазарна икономика е нагледен пример на само ранно предовратяване на бъдещи наблагополучия и дори кризи в система. Той е също така достатъчно убедително доказателство как частните пенсионни фондове мобилизират вътрешен и чуждестранен инвестиционен ресурс, работят в условията на висока сигурност на спестяванията и динамизират вътрешните пазари. ----------------------------------------------

България е на прага на Обединена Европа. На прага на своето най-трудно и историческо завръщане. Изстрадахме много. Преживяхме редица експерименти, лутащи се правителства, хиперинфлация, валутен борд, мъчителни реформи и липса на смелост у българските политици. Натрупахме, обаче, много опит. Демократичен опит. Опит, който намира израз в разумното преодоляване и на най-тежките кризи, етническата толерантност, толерантността към чужденците, цивилизован стремеж да хармонизираме националната специфика и националните идеали с универсалните ценности на либералната демокрация. И това е нашият основен и най-ценен капитал. За да го съхраним и умножим е нужно нова качество и нов реализъм в промените. Промени, които ще ни върнат държавата. Промени, които ще потвърдят в практиката простата истина: не хората служат на държавата, а обратното, не държавата прави гражданите, а напротив – те е създават, не държавата създава богатството, а ние самите. Ние сме за такива такива промени. Ние сме връщане на реформаторския дух и за нов устрем на прага на свободния свят. Някога, нашите предци от Българското възраждане, от началото на миналия век са завършвали своите програми възвания с простичкото: „Да живее България !” Да живее България, казваме и ние.
Днес това значи да живее достойно българския гражданин, да живеем достойно всички ние, които се завръщаме в Европа, следвайки техните завети.

 

София 25 юни 2004 год-