Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Как се стига до полицейската държава

­

Тези дни кабинетът излъска МВР logo_mvr.gifв пълния му блясък от края на 90-те на миналия век. Разбира се не без мълчаливото съгласие на Синята коалиция и любезното мълчание на опозицията. Промените в закона за ДАНС и закона за МВР осигуриха на последното нови попълнения – остатъците от министерсвото на Емел Етем, т.е. гражданска защита и националната система телефон 112. Също така бе възстановена службата за борба с организирана престъпност и то в най-престижното си качество – главна дирекция. Министерството получи и бонус – новосъздаващата се общинска полиция, която ще бъде под негов контрол и наставничество. И всичко това под иначе иначе благовидната формула за премахване на дублиращи функции между ведомствата и борба с организираната престъпност и корупцията.

Вследствие на тази почти светкавична акция на правителството, за Коледа българскитеbolgar_1.jpg данкоплатци ще получат най-многочисленото, най-полицейското и разбира, както закона предвижда най-централизираното ведомство в цяла Европа. СуперМеВеРе на Цветан Цветанов ще развива далеч по-широк диапазон от дейности за разлика от сродните му ведомства в повечето европейски страни. То ще пази границите, ще лови дребните бандити по улиците, ще разследва техните батковци по високите етажи на властта, ще бди по пътищата на Родината, ще бди над електронните комуникации, ще гаси пожари, ще ни спасява при земетресения /не дай боже/, ще охранява митингите на недоволни от правителството граждани и дори, ако имаме връзки ще ни лекува в престижната МВР-болница.

За всички тези дейности са нужни много пари. Много повече от тези, които отделят страните-членки на ЕС. Така поне твърди Евростат, според който България разходва за сигурност 2,9 процента от БВП. Т.е. четири пъти от Дания, два 2 пъти и половина повече от Франция, Гърция и Ирландия и дори с четири пункта повече от Кралство Великобритания, страна, изправена пред по-далеч по-сериозни предизвикателства в областта на сигурността. По брой полицейски служители на 100 хиляди души население страната ни просто е недостижима.

 

В рамките на сравнението дори веждесъщите английски бобита са два пъти по-малко от нашите пазители на реда.

 

Разбира се за това, че сигурността излиза скъпо и прескъпо на българските данъкоплатци си има съществена и бих казал кардинална причина. От времето на Георги Димитров и Вълко Червенков, през Тодор Живков, та чак до наши дни, властва концепцията за сигурността като право на държавата, а не като услуга за гражданите. В синтезиран вид можете да я видите в герба на министерството. Както по времето на комунистическия режим, така и днес на него са изобразени щит и меч. Довчера атрибути на народната власт, днес просто на властта.

Тъкмо по тази концептуална причина българското МВР е преди всичко полицейско, а не гражданско ведомство. Днес никой от нас не може дори да си представи, че вътрешните работи освен защита на обществения ред могат да бъда свързани и с ред други „цивилни” дейности като например териториално администриране и управление.. Впрочем тъкмо това правят прави, например вътрещното министерство на Франция, в което полицейската дейност е само една от функциите му..

Опазил ме бог да нарочвам само днешното правителство в домодерни виждания за сигурността. Нито един български кабинет след 10 ноември не преразгледа концепцията за репресивния характер на вътрещните работи и съответно силовия характер на министерството.

Все пак случаят с настоящето правителство е по-особен. То се оглавява от двама бивши полицейски служители, съответно премиера Борисов и вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Тъкмо тази комбинация е особено опасна. И с просто око се вижда, че и двамата знаят как най-добре да се разпореждат в тази тъй деликатна област – вътрешните работи. Област, в която всяка година търпим сериозни критика от авторитетни международни неправителствени организации и от държавни институции, като например държавния департамент на САЩ. Критики за полицейско насилие, за неразкрити посегателства срещу журналисти, за незаконно подслушване на политици и цели медии, за липса на граждански контрол и пр. и пр.

И сега като слушам как някои говорят и пишат, че трябва да проявим необходимата толератност през първите сто дни на кабинета, аз питам: толерантност за какво ?

Може би за това, че правителството все още не е отменило точка 4, от раздел ІІ на Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за класифицираната информация ? И съответно все още са държавна тайна щата, структурата и личния състав на МВР, както и парите на данъкоплатците, които отиват за тяхната издръжка.

Може би за това, че днес, 20 години след началото на промените у нас все още не са разсекретени и оповестени нито подробни, нито пък обобщени данни за щата, стуктурата и личния състав на някогашното МВР и подведомственото му ДС?

Може би пък за това, че все още българските полицаи са подсъдни на военните съдилища, а не на гражданските ?

Може би пък за това, че кабинета създава общинска полиция и товари с нови разходи бюджета, вместо да се лиши от охранителната полиция и дори от пожарната и да я остави в компетенциите на местните власти ?

Или пък за това, че в чл. 2, ал. 2 на Закона за МВР се мъдри следния текст: „Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.” А както е известно Българския хелзински комитет или, която и да е друга неправителствена организация у нас нито е орган, предвиден в Конституцията, нито пък има какъвто и шанс да стане такъв във закона.

Или за това, че в условията на криза МВР издържа десетки луксозни почивни станции и дори болница, до която както знаете простосмъртните нямат достъп.

Не, никаква толерантност не трябва да има по отношение на правителство, което по странен начин реставрира един модел, отдавна отречен и забравен в цивилизована Европа. Нещо повече. Днес повече от всякога е нужна нулева толерантност не само към престъпността и корупцията, но и към всички онези, които под предтекста за борба с нея към лъскат щита и меча на ръждясалото от употреба МВР.

Ако наистина искаме гражданска, а не полицейска държава.