За някои парични и морални въпроси през седмицата

(седмичен обзор)

Заменката - да, но фразата не му се полага, защото няма синя кръв

Преди много години, някъде в началото на януари 1990 година, в „Подкрепа” подкарахме първата си сериозна стачка в градския транспорт в столицата. Целта: да принудим правителството да преговоря. Каква бе изненадата ни, когато в първия ден от стачката, рано сутринта, отидохме в гараж „Земляне” и видяхме Кръстьо Петков, качен върху варел да зове за крути действия, събралите се около стачници. Същият ден разбрахме, че правителството на Андрей Луканов и Българските професионални съюзи вече са подписали споразумение. Така че единственото, което ни оставаше бе само това да се присъединим.
Днес, разбира се, игрите са далеч по-сложни. Понякога дори международни. Ето защо, сега на варела е качен премиера Борисов. Речта му е почти патриотична. А размахването на пръст към Путин – безпрецедентно. Мащабите са други, играчи – също. Но принципа е един и същ. На пръв поглед държим Путин за топките. Путин, който лично е ангажиран с многомилиардния и повече политически, отколкото икономически проект „Южен поток”. Но това е само на пръв поглед. Искате ли да се обзаложим, че преговори ще има? И че ремито на собствен терен вече е договорено – оттегляне на иска от страна на „Атомстройекспорт” срещу подписа на България за старт на строителството на газопровода през територията ни.

Все пак, шекспирова драма няма да има. Нито битката е загубена, както изгледа, нито пък Борисов е е своя коронован предшественик, за да се провикне”Заменям царство за кон”.

Ядосан съм и убивам

Правоверните се ядосаха. И започнаха да трепят наред. Убиха посланик, убиха служители на посолства, войници в базата на САЩ в Афганистан, палят представителства, горят знамена. Прав е моя приятел Иван Груйкин в статията си „Пророкът Мохамед и агонията на Запада” – лидерите в тази част на света се снищават. А какво всъщност е Запада? Защо го наричаме така. Само заради географското положение ли? И дали, заради това, че в основата му е християнството – и като, и като култура и като начин на живот. Както е известното народите в християнската част на света нямат навик да отговарят на насилието с насилие. И на горенето на знаме от страна на фундаменталистите с убийства. И слава богу, че е така. Техния отговор е чрез позицията и действията на правителствата. А те са по-ниски от тревата. И зад високопарните думи не стои никакво действие освен някой и друг изпратен кръстосвач край бреговете на Северна Африка. Криминалното убийство лишава човек от живот. Убийството по религиозни подбуди е посегателство срещу идентичността на народите. Днес в тази оскъдица на лидери в Северна Америка и в Европа, очевидно, че към финансовата криза, трябва да добави и моралната. А тя е по-страшната.

Двете страни на справедливостта

Финансовият ни министър хвърли бомбата. Обеща пълна компенсация на пенсиите за периода от юли 2009 насам. Няма какво да кажеш. Справедливо е. Тази справедливост би изглеждала съвсем уместно, ако в края на година ни очаква, примерно 2 млд лева ръст на Брутния вътрешен продукт. Оше по-уместна би била, ако пенсионната реформа бе проведена в първочалния вариант и възрастта за пенсионера бе вдигната с 2 години при мъжете и жените. И съответно бяха увеличени постъпленията в пенсионни фонд. Но не е налице нито едното, нито другото. И ръста на БВП едва ще покрие разходите на увеличение на пенсиите. Дали финансовия ни министър има скрити козове ? Дали вече не е подготвил законодателните промени, с които държавата спира да плаща осигуровките на държавните служители, военните и полицаите? Това не мога да кажа. А и той не казва нищо. Дори това откъде ще вземе пари за министерствата при положение, че в предизборното време кой знае какви съкращения в администрацията няма. Не се и задават.

Предиизборно захранване

Премиера Борисов направи пътека до Кърджали. През седмицата той отново беше при работниците от ОЦК, за да им каже, че на практика фалиралото им предприятието ще просъществува още най-малко век. Какви ги къдри офшорната фирма от Вирджинските острови, закупила част от комбината е трудно да се каже от сега. Руда по Родопите, макар и доста поизгребана по времето на социализма, все още се намира. Пак със съдействието на премиера тук са и и остатъците от Мултигруп. С рудниците и флотационните фабрики. И напълно заслужено. Та нали тъкмо те платиха хонорара от 1,5 млн лева на Доган за „Цанков камък”.
Но пък чак половин век да продължи изгребването и доизносването на допотопните технологии, не ми се вярва. Мисля, че работата ще продължи до изборите. После я камилата, я камиларя. Плюс още задължения към банките и неизплатени заплати.

Изненада при съдиите

Делегатското събрание на съдиите избра шестимата нови членове на ВСС. Прогнозата ми за най-много един случайно промъкнал се, не се сбъдна. Двама са – Юлия Ковачева и Калин Калпакчиев. Останалите си бяха в предварителния списък. Мисля, че толкова и ще останат след гласуването в парламента и тези от квотата на прокурорите и следователите. Но в пък тия тежки време двама срещу картела, никак никак не е малко. Досега нито един нямаше. Така че ако не друго, то поне очи и уши имаме в бъдещия ВСС.

Забравете за морала

Освен новите правила за паркиране, общинските съветници преглсуваха и привилегията да си оставят возилата, където си пожелаят. Въпроса има само морална страна. Тъй като в количествено отнощение 61-те съветника са нищожен процент от общия брой правоимащи -- служители на Столичната община, на Центъра за градска мобилност и от някои други ведомства, които ползват екстрата. А пък, ако питате мен, може дори и морална страна няма да няма. Какъв морал, какви пет лева? Хайде холан, стига сме говорили за морал! Време е за по-прагматичен подход към нещата от живота и политиката.
 

В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма.