Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Ние и Яне Янев

Тези дни прочетох портрета на Яне Янев, публикуван в „Капитал” от Велина Господинова. Видях и коментара на Едвин Сугарев в Svobodata.com Така е. Тъжен е изводът от просперитета на подобни одиозни фигури, както казва Еди в своя анализ „Джефри ван Орден и Яне Янев”. Но има нещо, на което струва ми се до момента никой не обръща внимание. И това е платформата на Яне, което можете да видите тук. Бих предпочел тези доста грамотно разгърнати идеи за правова държава и децентрализация да са в основата на програмата на новата дясна коалиция.­ Нямам нищо против в нея да залегне и оценка на прехода и на Конституцията, „приета в полза на посткомунистическата номенклатура”. Бих се радвал, ако срещна в нея понятия като „връщане на гражданите в политиката”, „декриминализация на държавата и политическата класа” и пр. И пр. Ще кажете това са думи, думи, думи и накрая... Яне Янев. Да, така е. Но си мисля защо ли му е било на "народния" трибун да навлиза в същността на нещата и да си поставя свръхзадачи, когато би могъл да обещае ред, законност и справедливост и без реформа в съдебната власт? Защо например, не обещава добро управление и стегната администрация без да си усложнява живота с децентрализация и регионално самоуправление ? Т.е. защо в крайна сметка не повтори познатото и вечно печелившо заклинание, че ще бъде по-добър от другите, че върне европейските пари, ще натика престъпниците в миша дупка, че ще потърси отговорност на крадците и пр. ? Защо ? И защо получава такава сериозна международна подкрепа? Защо е приветстван от Мирек Тополанек, защо на конгреса му беше Джефри ван Орден ?

Нямам друг отговор освен още един въпрос: а какво би станало, ако едни такива идеи и съответно програма спечелят ? Какво би станало, ако за тях гласуват стотици хиляди или пък милиони български избиратели ? Знам какво ще ми кажете: утре борецът срещу корупция ще ги е забравил, ще е затънал в блатото. Ще е поредният министър, обясняващ реформите, по-точно липсата на реформи или още по.точно липсата на време за реформи пред изтормозените избиратели. Да, сигурно ще е така.

Но аз ви питам: защо я докарахме до тук ? Защо от 90-те насам не се появи българска партия, когато да каже прав в текст, че имаме нужда незабавно от радикални реформи, от нова Конституция и от нови правила в политиката ?

И ако е така не трябва ли сега да впрегнем цялото си достойнство, за да преживеем срама ?

Яне Янев, имам предвид.