Защо е добре да се заспива с домат в ръката

В Пловдив Петър Стоянов мисли. Мисля и аз, тук ,в София. Той за това дали да приеме предложението на бацетата да оглави Конституционния съд, аз за съботния протест. По-точно за това от коя страна ще летят по-надалеко доматите: откъм градинката или отсреща, където е Академията . Е, спор няма, че моята е по-лесна.
По-лесно ми е и в другото. Така например, с президента Стоянов мислим различни неща и за институциите, които аз отивам в събота да замерям. Моето скромно мнение е, че тя трябва да бъдат замеряни, докато се разделят окончателно. Сиреч, докато магистрат, депутат и министър престанат да таковат в една гърне, както би казал Кольо Босия.
Даже си мисля, че след двайсет години отново чл.1 ни е препречил пътя. Само че днес наместо партия, в него е инсталирана направо държавата.
Доколкото виждам, обаче президентът Стоянов, смята, че Конституционният съд му майката. И тъкмо тази институция, с превръзка, взета назаем от съдебната власт, със своите вещи отсъждания ще каже на всяка власт – ти си тук, ти по-нататък, а пък ти още по-на там. Е, разбира ще намигне към най-важната, то се знае.
На втория ден, като всеки мъдър държавник, президентът най-вероятно е размишлявал повече за бъдещето на България, отколкото за своето. И на фона на случващото се в Европа, със сигурност е оптимист. Например за финансовата стабилност. Това е едно особено душевно състояние държавника. Също като онова на обикновения човек, който си е легнал и е оставил вентила на газовата печка отворен. И си лежи финансово стабилен, нехаещ за сладникавата миризма, която идва от Североизток.
И точно тук си мисля: а какво ли би било, ако човекът се надигне навреме, макар финансово залитащ и отвори прозореца?. Дали няма да види отвън картина, много различна от обичайната. Не, не танкове и маршируващи войници, както по филмите. А напротив – майки с колички и усмихнати бащи, които се разхождат под погледите на благосклонно усмихнати милиционери. По един за всеки член от семейството. И дали изобщо ще разберем, че преврата е безкръвен?. Че пак има избори, и пак има партии, но вече печели една и съща и начало и вождът начело винаги е един и същ. И понеже изборите, макар и манипулирани, все пак ще са честни като тези във Венецуела, в Брюксел ще гледат в почуда. А след това ще пуснат поредния доклад с препоръки за промени в изборното законодателство.
Най-накрая си мисля, че в края на седмицата, нас двамата с президента Стоянов ни дебнат различни опасности. Мен специално – да се озова на площада само с неколцина приятели. Да хвърляме домати и да викаме на воля: дайте договорите за АЕЦ- Белене, дайте споразуменията за Южен поток, вън школниците от Симеоново от съдебната власт и пр. и пр. ! Но пък какво толкова.Шепа хора, но пък единни.
Президентът Стоянов, обаче е изправен пред най-големия си кошмар – да разцепи скъпата на сърцето му Синя партия. И да остави на полесражението безброй групи авари, разбити за пореден път от незнаен враг.
Но дали е имало битка и единство срещу незнайния враг ? В науката за сънищата, например съществува явлението сън в съня. Нещо като да сънуваш, че сънуваш единството * на СДС. Или пък премиера, с който си заедно в Брюксел, за да покажеш новия имидж на България. А казвам ви, няма нищо по-убедително и по-близко до реалността да сънуваш как ти самият спиш и сънуваш.
И, ако питате мен, за да не настане бъркотия в главата на сънуващия, бил той обикновен човек или държавник, в днещно време е най-добре да се заспива с червен и гнил домат в ръката.
----------
* Впрочем, ако Петър Стоянов откаже да се кандидатира, тъкмо нежеланието му да застрашава единството на СДС ще бъде неговия основен аргумент.