Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Приписки

Реформи с бинокъл

или за това как една изоставена реформа предрешава всички останали

­

Тези дни директорите на общинските и частни болници в България изпратиха декларация до­binoculars.jpg премиера. Сред исканията са им: среда на честна конкуренция, отмяна на изискването за двама специалисти по клинична пътека, увеличаване на бюджета на Здравната каса, премахване на делегираните бюджети. Човек може да разбере техният проблем. Обидно е в 21 век едно правителство да преценява в коя част на страна кой и по какъв начин да получава здравните услуги, за които си плаща.

Простата истина за неолиберализма у нас

Днес един млад блогър, на когото иначе симпатизирам сведе неолибералните идеи до най-обикновена конспирация на големите корпорации. И така ми припомни времето, когато комунистическия печат у нас громеше капитализма, монополизма и корпирациите, извличащи свръхпечалби на гърба на наемния труд.

Българските архиви в Москва и руските мераци за АЕЦ - Белене

Днес новият директор на държавния архив професор Бакалов напомни за българските архиви, задигнати от съветски окупатори през 1944 година. В така наречения особен архив е цялата ни дипломатическа история за периода 1878 – 1944 година, царския архив, архивът на националната ни банка и какво ли още не. Грабежът, разбира се е продължил и след това, като редица свитедели* твърдят, че е изнесена цялата строителна, технологична и картографска информация за обекти на "българо-съветската дружба", включително АЕЦ „Козлодуй”.

Както е известно голяма част от информацията за последната е класифицирана. Т.е. строго охранявана държавна, недостъпна дори за българските граждани. Самите обекти, и АЕЦ Козлодуй и площадката в Белене са в обсега на действие и защита от специалните служби, за което дори има специално постановление на Министерския съвет № 181 от 20 юли, т.г.

Коментар в коментара

Днес, благодарение на Радан Кънев, успях най-сетне да видя текста на предизборното споразумение между ГЕРБ, СДС и ДСБ. Удивителното в случая е, че линкът на блогъра сочи не към сайта на партията, на която е заместник-председател, нито дори към страничката на СДС. Линкът е към сайта на ГЕРБ, единственото място, където може да се намери и прочете документа. Както се казва в такива случаи – коментарът е излишен.

­

Три акцента от изминалата седмица

За оттегчението на главния прокурор, безпътицата на СДС и мераците на вътрешното ведомство ­

Съдебната власт у нас, както знаем не е независима. Ерго, корупционният скандал във Висшия съдебен съвет не е паднал от небето. Ако някой си мисли, че съдебната власт е парцелирана просто така, с хаотични действия от страна на партии, групировки и индивидуални играчи, просто не е в час. Истината е, че никой не би могъл да постигне желания резултат без поддръжката на основните играчи на терена: президента или правителството, т.е. управляващите. Ето защо никак не бе случаен отказът на ВСС да приеме 57-те мерки на кабинета в областта на съдебната реформа. И до ден днешен документът не е публикуван на сайта на висшия съдебен орган. Едва ли е била самоинициатива и острата декларация на висшите магистрати,

The Nuts

Приписка по страниците на седмичника „Капитал”
 
Измежду критичните бележки в докладите на ЕК от миналия месец има една, която е най-удобна за правителството – липсата на административен капацитет. Ето защо в тази посока управляващите са доста словохоотливи и склонни да раздават обещания. Именно този тънък момент е уловила Люба Йорданова в материала „За брюкселския и българския” в бр.32 на „Капитал” от миналата седмица. И дори чрез Юлиана Николова е цитирала определението за понятието на официалния сайт на ЕС – способността на публичните структури да различават и решават проблеми по изпълнението на задачите си.  За съжаление изводите на авторката клонят към баналното, т.е. слабоста на правителството, съответно неговия „провал и ограничения брой, успехи, отбелязани в доклада на Брюксел”.\r\n
Не бих разсъждавал на тази тема, ако при нейната интерпретация и журналисти, и експерти у нас не допускат все една и съща грешка: да бъркат България  примерно с  Холандия. Или поне с Чехия.  Казано по-конкретно, у нас се приема априори, че властта е съразмерно разпределена между отделните нива на управление, че всяка от тях притежава и упражнява в пълна степен присъщите и компетенции. Нещо, за което ние българите можем само да мечтаем. Не за друго, а защото през последните почти 20 години в у нас не е извършван дори и опит за деконцентрация и децентрализация на властта.\r\n
\r\n
Ако обърнем аршина на авторката, можем да се запитаме: а способни ли са публичните структури, т.е. центърът и правителството, да различават и решават проблеми на регионално ниво ? Със сигурност не. Най-вероятно биха имали този капацитет, ако сме с територията и населението на Андора. Или поне на Люксембург. Но не е така. Както е известно, в България има голямо богатство и разнообразие на ландшафт, на население, на традиции и пр. Амбицията всичко това да бъде управлявано от центъра е част от наследството на бившия комунистически режим. Ето защо, когато става дума за управлението на еврофондовете от Брюксел трябва да се вгледат по-внимателно в особеностите на българското управление. И например да си зададат въпроса: а кой все пак осъществява регионалното планиране у нас, кой координира в оперативен порядък програмите до последния детайл. Вече имах случай да посоча в един предишен постинг смазващото превъзходство на централната администрация, барабар със синдикатите в регионалния съвет на един от планово-икономическите райони. Откъде да знаят в Брюксел, че ,изпълнявайки формално критериите по така наречения

Страници