Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правителство

За магистрали ли ще си говорим ?

Тази сутрин при Бареков беше ф­инансовият експерт Росен Плевнелиев, вероятно бъдещ министър на регионалното развитие и благоустройството. road.jpgВ рамките на половин час гостът говори за изграждането на магистралите „Тракия”, „Марица” и „Люлин” .road.jpg Плюс малко за еврондовете,т.е. за промяна в подхода към усвояването им. Да се смееш ли, да плачеш ли! Това е все едно министърът на образованието да говори строителството на нови училища, а не за промяна в държавните изискв­ания и начинът на управление на системата. Или пък министърът на образованието да обсъжда проблемът със задълженията на болниците, а не необходимостта от реформиране на Здравната каса. Допускам, че в следващите си изяви вече като министър, Росен Плевнелиев ще говори повече за политика, отколкото за пътища, но не бива да очаквате чудеса. Ако ГЕРБ спази предизборната си програма като цяло можете да очаквате продължаване на царската стратегия за финансова децентрализация. Както е известно в основата на този подход е да оставим повече пари в общините от местни приходи. И понеже общините не са 5-6, а цели 264, то новото в подхода може да бъде само все по-прецизното преразпределение на средствата за по-бедните от тях. Т.е. за повечето. Към този подход трябва да добавим и това, че правителството ще продължи да упражнява правото си на собственик на по-голямата част от инфраструктурата на общините – пътища, водоснабдяване, гори, води и пр. Какво да си мисля сега освен, че идва трето поколение български политици, които ще се­ опитат да усъвършенстват един модел на местно самоуправление и бюджетни взаимоотношения с горе-долу 30 годишна давност.

Какво да очакваме от новото правителство

Бъдещият кабинет и съответно мнозинството в парла­мента има два пътя. Единият е ясен – категорични действия за смекчаване на кризата, т.е. актуализация на бюджета, т.е. драстични съкращения в администрацията, ограничаване където е възможно на инвестиционните намерения на държавата, сдържана политика на доходите и пр. и пр. Това е добре. Почти съм сигурен, че на гребена на доверието и с решимостта на премиера, правителството ще се справи с тази задача. И ограничаване на корупцията по върховете поне на първо време ще има, доколкото върховете се сменят и новите има още да се учат. Най-вероятно кабинетът ще бъде по-внимателен с реформите в отделните сектори и дано да е така, тъй като системни грешки по време на криза, не е най-доброто, което може да се случи на едно бодро правителство. Но това е ясната и бих казал очакваната от повечето избиратели посока.

Какво да правим, ако тръгнат да падат ?

­„Когато па.., когато па.., когато падне БКП... „Сигурно сте чували това парче на Васко Кръпката. Съвсем наскоро той отново го изпя на един от протестите пред парламента. Колкото и страно да ви Krapkata.jpgзвучи, за мене този кратичък текст – само два куплета – е един от крайпътните знаци на неписания Закон за движението по време на прехода. Казвам знак, и то предупредителен, най-вече заради втората част на куплета, а именно „..не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мене”. Ей, богу, готов съм да напиша цял трактат. Не за друго, а защото колчем пъти БКП се килне, все сме си отдолу. Т.е. все сме си изненедани. Справка: 1990 и 1997-ма.

По тази причина напоследък живо ме интересуват исканията на студентите, програмите на десницата и дори дискусиите на Зелените. Чета и се питам какво правим, ако се килне и дори тръгне да пада онова, което наричаме „олигархично управление”, „фасадна” демокрация. Има два начина да постъпим. Единият е да послушаме съвета на Васко, да се отместим ловко и да оставим миналото в праха. Нека се валя там като статуята на Ленин на някогашния едноименен площад в София и който ще да си я носи където си ще. А пък ние да си почнем от самото начало. Другият е, да бъдем изненадани, да останем затиснати, да отместваме бавно и мъчително с години онова, което смятаме за труп. Докато най-сетне схванем, че тежестта е непосилна и че трупът мърда и налива бузи в розово и дори в червено.

Правителството през октомври

кратък обзор на решенията, взети на неговите пет заседания
Тези дни си направих труда даgerb.jpg погледна в сайта на правителството, за да видя какво е свършило за октомври. Картинката е потресаваща – 145 точки и съответно 145 рещения за петте четвъртъка. Средната натовареност от 29 точки най-вероятно би довело до крайно изтощение всеки член на кабинета в която и да е друга европейска страна. Но, както знаем България е страната на чудесата. И българските министри всеки ден са пред медиите, бодри и готови да отговорят на всички въпроси – от Кремиковци и парното на София до спирането на незаконното строителство по крайморието
.  Всесилни и овластени те управляват всичко що мърда по четирите краища на Родината. *

Страници