Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правителство

Денят на оставките

nenabelene.org

Много рядко, да не кажа почти никак можем да научим за масови оставки и уволнения сред управляващото мнозинство в някоя европейска страна на запад от нас. И то оставки и уволнения не в едно министерство или ведомство, а в няколко сектора – обществен ред, социално осигуряване, транспорт, енергетика, образование и икономика. У нас, обаче подобни катаклизми са в реда на нещата. Нещо подобно наблюдавахме преди половин век, когато задължително в 20 часа, преди „По света и у нас” говорителят Игнатиев с неподражаем глас четеше имената на освободените и съответно назначените нови отговорни друга в партийното и държавно ръководство на страната.

От гледна на точка на вечността, т.е. на вечния български преход,, избуяването на стари практики едва ли ще изненада някого.

В правителството има българин

Най-сетне в българският парламент се случи нещо. Член на правителството изрази дипломатично, но и достатъчно твърдо своята  cabinet.jpgпозиция относно преговорите и евентуалното строителство на АЕЦ Белене. Министър Трайчо Трайков посочи ясно и изчерпателно причините за уволнението на Първанов – несъобразяване със Съвета на директорите в НЕК, с позицията на министъра и дори с тази на вицепремиера Дянков. Младият министър отиде и по-далеч като от трибуната изрази надежда /разбирай призова/ за по-ясна координация в правителството по енергийните въпроси, по-точно между премиера Борисов, вицепремиера Дянков и самия енергиен министър.
Безпрецедентно бе също така напомнянето на министър Трайков, че ГЕРБ е дошла на власт с обещание за прозрачно управление.
Така в рамките на по-малко от месец член на кабинета хвърли два пъти ръкавицата не на кой да е, а на премиера Борисов..
Доскоро си мислех, че в кабинета има поне един министър с пропазарни виждания, сега вече съм наясно, че има и българин. И това никак не е малко. Пробългарска, а бих казал и проевропейска позиция изразена на глас от член на правителството е мощна подкрепа за онази част от българските граждани, които вече са наясно, че управляващите отварят широко вратата за руските имперски интереси в България.

Какво обсъждаха министрите ни на вчерашното заседание

По стар български обичай въпросите, които бяха обсъдени от кабинета са многобройни, а тематиката разнообразна. Диапазонът е от предоставянето на баня „Русалка” на община Хисаря до позицията на България на предстоящото заседание на Европейския съвет, на който ще се обсъжда „Пактът за еврото”. Поне половината от общо 33-те точки дават достатъчно основание на българския данъкоплатец да се замисли за какво плаща данъци и съответно за какво получават заплати българските министри.
Ако за несвършена работа или за погрешни политически решения се удържат пари от заплатите на министрите, то със сигурност трябва да започнем от министрите на външните работи, на икономиката и на транспорта и съобщенията. Не за друго, а защото в заседанието се мъдрят две точки, свързани с проекти за сътрудничество в областта на промишлеността, съобщенията и информационните технологии със Сирийската арабска република.

Премиерът -- без летателно радиобоне

Ако човек се вслуша какво говорят примиерът и българските министри пред медиите и какво на заседанията на кабинета, лесно ще забележи една съществена bone.jpgразлика. Темите на деня – ядрената криза в Япония, ситуацията в Либия и скокът на цените на горивата са на устата на управниците ни, но отсъстват от дневния ред на кабинета.
Как при това положение човек да не се учудва на какво основание министърът на външните работи Николай Младенов заявява, че България няма да участва във военни действия срещу Кадафи. Без при това министърът да изложи каквито да са мотиви за това евентуално решение.
Що за кабинет имаме след като не знаем каква позиция ще заеме България днес на извънредното заседание на Съвета на НАТО по повод евентуалното начало на военна операция срещу Кадафи?
По какви причина в заседанията на българското правителство отсъства каквото и да е точка, свързана с ядрената криза в Япония, с възможните последици, с изводите от нея и пр. Вместо това четем как извън дневния ред министър Трайков информира за заседанието на енергийните министри в Европа, а премиерът бодро обяснява колко сигурни са реакторите ни в Козлодуй!
Как да си обясним фактът, че вицепремиерът Симеон Дянков заминава за Брюксел да иска намалява на акциза върху горивата без при това темата да е обсъждана на заседание на правителството?
Ако перифразираме прословутата фраза на един диктатор, то в случая нещата изглеждат така: има точка—има решение, няма точка – няма решение.

Пактът за финансова стабилност или какво има под миндера на финансовия министър

 

Ето, че и Симеон Дянков бързо отвикна от презокеанските странности и навлезе дълбоко в българските финансови реалности. Конституционните промени, които предлага финансовия ни министър издават финансово чистофайничество. Онова чистофайничество, което може би сте виждали през втората половина на миналия век по селските къщи – всичко лъснато, така свети, но не дай боже да надникнеш под миндера и почваш да кихаш като слънчасал козел.
Ето, например точка първа – преразпределителната роля на правителсвото да не надхвърля 37 процента от БВП. Добре, процентът не е лош. Но, ако надникнем под миндера на финансиста, буквално ни връхлита облак от над девет милиарда трансфери, сума по-голяма дори разходите на правителството.

Спокойно за премиера

'Луд умора няма – казват хората! Справка – министърката в оставка Анна-Мария Борисова.   Премиерът, обаче е уморен*, ерго можем да сме спокойни за душевното му здраве.  Нормален е и Цветан Цветанов,  защото също е изморен в лютата  битката с магистратите.  Споко и за магистратите – и те на свой ред  се потят да връщат дела, заради нескопосано или тенденциозно разследване.  Уморени са и кметовете.  Някои от тях като кметът на Дупница бършат челата на тъмно

и търсят 180 000 лв, за да им пуснат тока. Да не говорим за депутатите – 240 човека, които трябва да насмогнат на търкалящата се по надуло по склона държава
Б'солютно е смореничка най-накрая и Айше след това идими-дойдими до далечна Франция. Въобще всички сме изморени.
Но кой знае защо тънем в бедност.

 

10 процента за данъкоплатеца, 98 за администрацията

Днес министърът на финансите Симеон Дянков сподели подробности по съкращенията и дори някои структурни промени в централната администрация. 10-те процента въобще не са изненада. Ако пресметнем през годините колко по 10 процента са съкращавали българските правителства, досега щяха да са останали само министрите и секретарките им. Но не би. Българската администрация притежава изключителните регенеративни качества на дъждовния червей и способността да обезмисля усилията на всяко правителство. С това, разбира се, премиерът и членовете на кабинета не може да не са наясно. Ето например какво казва министър Росен Плевнелиев през януари, т.т., в едно свое интервю за „Неделя 150”: „Държавата към момента е свръхцентрализирана. България е останала последна такава държава в Европа, в която 15 министерства и 15 министри имат огромен концентриран ресурс.

От пусто в празно

или за какво са и на държавата пасищата на Новопазарско Днес премиерът пристигнал по спешност в парламента. Причината – приетата на първо чете промяна в Закона за приватизацията, според която областните управители ще могат да продават държавни имоти с данъчна оценка до 500 000 лв. След намесата му сумата ще спадне до 10 000 лв и най-вероятно духовете в парламента ще се успокоят. Любопитното в случая е, че не се намери депутат, който да постави въпроса: защо изобщо областните управители или пък Агенцията за приватизация трябва да продават имоти, коиото най-често географски, исторически и дори функционално принадлежат на общините ? Защо просто кабинетът не инициира решение, с което да прехвърли неизползваните имоти частна държавна /а в някои случаи и публична/ собственост на общините, в чиито граници се те? Толкова е просто и близко до ума. Останалото е решение след решение на кабинета. Като например връщането на 8,5 декара от Морската градина в Бургас на бургазлии /Решение на МС от 25 март, т. г./.

Страници