Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Правителство

Не само престъпността. И правителството ни е уникално

Седмица след първият в най-новата ни история терористичен акт на територията на страната, българското правителство не е обсъждало официално случилото. Няма и официално становище. Няма и декларирана позиция и решителност за справяне със заплахата, както би постъпило всяко друго европейско правителство. Иди сега кажи, че живеем в свободна страна. И че една от властите носи своята отговорност за вътрешния ред и националната сигурност, както повелява чл. 105, ал. 2 от Конституцията. Че взема важни решения, че е публична и оттоворна власт, отворена към своите съграждани.
Днес управляващите се опитаха да минат по тъчлинията със заседанието на Консултативния съвет по национално сигурност към Министерския съвет. Отговорен не пред гражданите, а пред самият Министерски съвет. Добре. Нямам против министрите ни да се самосъветват. Сигурен съм, че обменът на дискретна информация и дори секретните решения в този момент са важни. Не искам да надничам в тайните на службите. Искам само да разбера какво мисли българското правителство, какви мерки взема в колективен порядък, какви закони ще променя с оглед новите реалности, как оценява рисковете, как оценява работите на службите, кой ще понесе отговорност за случилото се.
Признавам, че мерките за първична профилактика на маточната шийка в Република България не са в кръга на моите интереси.
 

Ало! Има ли някой на „Дондуков” 1 ?

Днес българското правителство заседава. Ако мислите, че поне една от точките в неговия дневен ред има отношение към последните развития в страна и съответно към въпросите на сигурността, значи сте безнадежден оптимист. Мога да разбера това, че миналата миналата сряда правителството не се събра на извънредно заседание, както би станало във всяка друга европейска държава. Посланието най-вероятно е: дайте да не показваме слабост пред терористите и да не подразним случайно лютия Ахмадинеджад.
За днес, обаче напълно да си заслужили по един дюнер след заседанието. Заради сдържаното и балансирано отсъствие на позиция.
 

Оперативната обстановка в страната

Когато чуя евродоклад се сещам за накривена милиционерска фуражка. На лявата страна. А пък стана ли дума за децентрализация – знам, че тя е на дясната. Дясната, разбира се правилната. И би трябвало да подхожда на дясноравнените стройни редици на управляващите. Защото тогава реват с глас митничарите , желани от всяка дясна партия поради добрия си социален статус?
Да ви призная за пръв път съм на тяхна страна. Ако и да им се носи славата. Подкрепям протеста и ако си направят партия, догодина ще гласувам за тях. Защото подозирам, че те са на улицата не е срещу децентрализацията изобщо, а тъкмо срешу милиционерската. Можем да я наречем деконцентрализация. Ако централизацията е прехвърляне на администрация и правомощия на местните, деконцентрализацията е менкане на вече деконцентрирани държавни структури. Защото както знаем, митниците са тъкмо такива структури. Разположени, съобразно търговските потоци, границите и други особени страни ежедневния търговско-икономически живот на страната.

Спукана ни е работата, а не стената на язовира

Има един виц от времето на комунизма. Купил Тодор Живков телевизор на своите родители в Правец, за да го виждат по-често, когато говори по партийните трибуни. Отишъл един да ги види какво правят и видял, че телевизорът е счупен. Кво става? – намусил се първия държавен и партиен ръководител, а Маруца, майка му, казала: „А бе, сине, нали знаеш, че когато беше малък и послъгваше, баща ти и имаше навик да та пляска през устата.”
Не знам дали е здрав телевизора на родителите на вътрещния ни министър, но вчера в „Панорама” на два пъти той излъга без да му мигне окото.
Първата лъжа бе, че неговото министерство не разполагало със законови възможности да реши проблема с язовир „Иваново”. И съответно да предоврати бедствието в Бисер и в околните села. Ако отворим Закона за бедствията, ще видим, че нещата стоят точно обратното. Първо: министърът е натоварен изцяло с контрол за изпълнението на закона. И второ, в чл. 88 пише следното:

Приехме почести, спасихме мотрисите, развеселихме германците

Посещението на български държавник в чужбина не е като да гледате камерен спектакъл. Първо репликите на актьорите обикновено са скучни и дори пропити със задължителното в протокола la courtoisie, второ, обедите и вечерите не са пред камерите и трето - подписват се споразумения, които за редовия граданин не са атрактивни.
И все пак, известна прилика има. И тя е в сложната организация. Както в театралния спектакъл зад репликите на актьорите стои безименна редица от сценичния работник, през осветителя, та чак да гардеробиерката, така и в дипломатическия прелива от участници зад кулисите. Със сигурност зад посещението на премиерът Борисов в Германия стоят стотици безименни наши и чужди референти и дипломати. От държавния протокол на МС, от Дирекция „Протокол” на външно министерство,

Мистерия около един заем на правителството

На заседанието си в сряда, правителството одобри заем от Българската банка за развитие. Заемът в размер на 335 млн лева ще бъде предоставен на ДФ „Земеделие” за изпълнение на гаранционни схеми по програмата за развитие на селските райони.
80 процента от заемът ще бъде възстановен от Европейската комисия.
До тук добре, ако не бяха някои малки подробности. Например тази, че в стенограмата от заседанието в Пловдив министър Найденов и премиера си говорят за всичко друго, но не и за най-важното – условията по кредита. Т.е. лихва, срокове и начини на издължаване. Звучи невероятно, но от стенограмата личи, че точката се приема и министрите одобряват заем, чиито условия не знаят. Къде по света има правителство, което взема заем без да съобщава условията по него?
Въпросът, разбира се е риторичен с оглед на това, че кабинетът взема пари от своята си банка. Едиствената кредитна институция у нас с преобдаващо държавно участие – Българска банка за развитие.

За кожата на един пенсионер

Вчера, в неделния ден, наред с постовите полицаи, ватманите и дежурните в електроснабдяването, на своето работно бе и държавният глава. Малко преди 10 часа той подписа указа и върна за ново разглеждане Закона за Държавното обществено осигуряване. С ветото си президентът се обяви срещу отмяната на щвейцарското правило при преиндексирането на пенсиите, увеличаването на сроковете за обезщетения при болест и безработица и повищаването на пенсионната възраст.
Така той изпълни дълга си и възропта срещу затягането на коланите за сметка на пенсионерите и социално слабите.
Два часа по-късно, в пресклуба на БТА, темата пак бе за колана. Но не за пенсионерския, а за този на държавата. И не за затягането му, а тъкмо обратното – за неговото разпускане. Там Николай Велков, бивш собственик на Корпоративна банка и Любомир Весов, доскорошен нейн управител продължиха своя започнат от миналата седмица разказ за внезапния възход и медийно могъщество на банката. Най-вече с държавни пари. Или по-тъчно с пари на гражданите, защото знаем учебникарското правило, че държавата няма свои.
Не е трудно да намерим връзката между двете събитията. За целта трябва да поставим на кантара две числа. От едната страна 35-те милиона, очакван ефект от пенсионната реформа през 2012-та и от друга 100-те милиона, които според бившите и управителя Корпоративна банка прибира от управлението на средно около милиард държавните пари. Вложени най-вече по разплащателни сметки.
Излиза така, че ако икономист № 1 на годината Цветан Василев реши да отдели дори една трета от печалбата си, той спокойно може да посрещне нуждите на бюджета в това отношение. А в случай, че вместо близо половината, държавата реши да вложи всичко при него, най-вероятно ще успее да осигури и заветните 700 млн лева през 2017 година.

Бюджетно ноктюрно

Всяка година, когато дойде време за поредния бюджет на държавата на мен ми става весело на душата. Какво да се прави – условен рефлекс от далечната 1990 година, когато в суматохата някой ме бе набутал в парламентарната бюджетна комисия. Спомням си добре бюджетната процедура за 1991 година, чието времетраене в часта и за данък оборот бе от два до четири часа след полунощ. Толкова бе времето, което прекара у дома тогавашния вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Дончо Иванов с предложението си да отпадне данък оборот (сега ДДС) върху млякото, хляба и още нещо, което вече съм забравил. Ефектът от кратката ни среща, която естествено не мина без бутилка водка бе забележителен. Предложението наистина мина през комисията и съответно през пленарна зала.
Сега, обаче времената са други. Хората не са по площадите и спят спокойно у дома. Спя си и аз. И както си спя – сънувам. Пак е бюджетно време, пак е два след полунощ, но този път не е Дончо, а К.К., таен агент на СДС, внедрен в Министерството на финансите още по царско време. И вече забравен. Носи ми оригиналния екземпляр от бюджет 2012-та.

Страници