Блогът на Пламен Даракчиев

Обичате ли да четете закони ? Ха-ха.ха! Спокойно! Бъзикам се. Както е казал Оскар Уайлд журналистиката е негодна за прочит, а законите не се възприемат само с четене.* Необходим е нюх. И нос, та макар и подсмърчащ като на покойния сержант Коломбо от едноименния криминален сериал.
Все пак, ако някой ден ви обземе скуката и решите да си пъхнете носа в някой закон, трябва да знаете правило № 1 на законотворците по нашите земи. А то е: законът може и да урежда отношенията между гражданите в дадена област, но за къде са те без държавата. Тъкмо нея ще видите най-напред, ако решите да прочетете Закона за електронните съобщения. От общо 344.те члена, 329 спокойно можем да отнесем към правото на държавата да управлява електронните съобщения, да ги регулира, да издава разрешения, да определя цени, а понякога разходи и пр. пр. Близо една трета от членовете са посветени на Комисията за регулиране на съобщенията, изредени с педантичността на гимназиален даскал от 70-те години на миналия век. Те са толкова много и толкова разнообразни, че ако сте човек със слаби нерви, непременно ще изтичате в най-близката църква и ще запалите свещ. С единствената молба никога ама никога да не дава господ парламентът да ви избира за член на тази комисия.

­­или кой на кого е на началник в тая държава ­

През вчерашния ден председателя на българския парламент Цецка Цачева е посетила няколко промищлени предприятия в Плевен. Според съобщенията на агенциите тя е разговоряла с техните ръководства за законодателни мерки в подкрепа на бизнеса. Нищо и никакъв детайл от ежедневието ни, но ако сте данъкоплатец в друга европейска държава непременно ще се запитате какво работи шпикера на парламента. Не за друго, а защото там няма толкова любопитни и отзививи председатели. Освен, ако не става за официално посещения в друга страна, опознаване на възможности за сътрудничество.

Другото, което ще разгневи данъкоплатеца е, че председателят на парламента обикаля да говори за законодателни промени ­в подкрепа на бизнеса и дори за нова атомна електроцентрала,

­­­Н­яколко думи за Решение № 11 на Конс­титуционния съд ­

Вчера Конституционния съд отмени чл. 3 от Правилника на Народното събрание на Народното събрание. Последици за народното ни представителство – било с положителен, било с отрицателен знак – едва ли ще има. Човек не може да не се посмее искрено на аргументите на конституционните съдии що се отнася до правата на българските народните представители и опасността от тяхното ограничаване.

Отворете Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и бързо ще се убедите, че съвсем не става дума за правата на депутатите, а по скоро за правото на техните политически партии.­

Разбира се, че кой ще стане един от заместник-председателите на Народното събрание

Както е известно, съгласно член 1, ал. 1 от Конституцията ние сме република с парламентарно управление. Това сигурно не ви радва чак толкова много, тъй като сме единствената държава в Европа, която се определя като такава. Повече предпочитат други определения, като например правова държава, демократична република и пр. Ясно защо.

С днешната си декларация Народното събрание потвърди определението в Конституцията и съответно своето по-особено място в българската политическа система.

След като сте прочели декларацията, ако малко от малко сте запознати с принципите на представителната демокрация и разделението на властите, най-вероятно ще си зададете следните въпроси:

Работа ли му е на парламента да декларира, че гарантира законността, правовия ред и националната сигурност на Република България ?

Откъде накъде народните представители ще поемат ангажименти за повишаване на благосъстоянието и равнището на живота на българските граждани, включително чрез ревизиране на управлението на тройната коалиция ?­

­Някои казват, че рисковете за десницата от предстоящия вот на доверие са повече от евентуалните ползи. Не съм съгласен с това твърдение. В нашенския си вариант вотовете на недоверие са манна небесна за опозиционните партии. Особено, ако са изпосталяли и скатани на на последните чинове на в голямата класна стая на най-новата ни история.

Никак не е трудно да се убедите в това. За целта трябва да проявите малко фантазия и да допуснете, че в българската Конституция съществува процедурата п о л о ж и т е л е н вот на недоверие.

Най-вероятно след това, което става в ДАНС, депутатите ще се разбързат. И въпросната специализирана комисия по чл. 132 от законаще бъде избрана в ударни срокове. Това, обаче не решава нещата. По две причини.  Първата вече съм я изтъквал нееднократно в разни постинги в този блог.