Блогът на Пламен Даракчиев

Властта, съдебната власт в България вече е обект на терористични атаки. Експлозията в Окръжна прокуратура и заплахата за бомбен атентат, опразнила днес Съдебната палата са наистина невиждана дързост от страна на престъпния свят. Очевидно респектът от съдебната власт вече окончателно се е изпарил. Множко и стана наистина на тази власт след показният разстрел на Николай Колев, дерибейщината на главния прокурор Никола Филчев, скандалите за корупция около някои магистрати, като например пловдивския прокурор Росен Димов и пр. и пр.

  На прага на ХХІ век, България и българският народ са изправени пред второто голямо предизвикателство в своята нова история. Първото бе в средата на миналия век, когато нашите прадеди дадоха блестящ отговор на призива на Европа за национални държави, сътвориха Възраждането и извоюваха независимостта на страната. Независимо от перипетиите, през които премина новата българска държава, независимо от нещастията, които ни сполетяха, българската идея, идеята за о б е д и н е н и е т о бе пренесена в шепи от поколенията като жива вода.

Разговор за бъдещето на СДС ? Да. Но за какво да си говорим ? За неговите структури, които наистина са в окаяно състояние ? За неговите лидери, които ако са честни не виждат по-далеч от носа си, а ако са корумпирани просто няма какво да се говори с тях ? За ценностите на християндемокрацията и тяхното приложение в българския политически контекст и в българското общество като цяло ? За неефективността му в ролята на опозиция, поради което бившите комунисти все по-отчетливо се превръщат в алтернатива на управлението на НДСВ ?  За какво наистина. Струва му се, че нито една от изредените теми няма да донесе резултат.

Задава ли се отново ляво, пардон, комунистическо управление? Поне засега отговорът е положителен. Социологическите изследвания не оставят и сянка от съмнение, че под прикритието на Симеон, казано по военному, БСП се разгръща и търси удобна позиция с поглед към предсрочни парламентарни избори. Поради продължителната вътрешна криза СДС няма нито ресурс, нито пък идея как да се противопостави на задаващата се беда. С всеки изминал ден като че ли става все по-актуален споменът от декември 1994. Но така изглежда на пръв поглед и всеки анализатор, който заложи на очевидното, ще сбърка. Не за друго, а защото за първи път от началото на така наречения преход

За добро или за лошо, прогледнахме като народ не през 1969, а през 1989 година. Без минутка отдих, без глътка въздух, времето ни изправи пред непозирани предизвикателства. През 1969 все още щеше да има време за поколение от предприемачи от  в т о р а т а  в ъ л  н а,  днес на Запад от нас битката вече приключва. Новото поколение български мениджъри (20-30 годишните) ще трябва да се гмурне в дълбокото, без да е преживяло сблъсъка със своите предходници. Пак през 60-те и дори през 70-те можехме да търсим своето място в една “Европа на отечествата” и да наблюдаваме с умиление как в една отделна страна съзрява демокрацията (Португалия, например) и как нейните жители се превръщат в граждани. Днес обаче нямаме тази екстра. Днес, все още не подредили своя дом, едва сричайки азбуката на демокрацията, вече сме в сложния дебат за бъдещето на света.