Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

медицина

Двата живота на Калоян Челото

Двата живота на Калоян Челото

В петъчния ден на 13 юли 2056 г., точно в 13 часа и 13 минути, клошарят Калоян Челото попадна под колелата на лек автомобил.  Това се случи на моста „Захарна фабрика“, докато той пресичаше булевард „Сливница“.  Целта му бе клошарския магазин от другата страна на булеварда.
Долу под моста в къщичката им от пресован картон придремваше Лора Готината, изморена от техния нощен тур по кофите боклук с квартала. Тя очакваше своята клошаронада – горчиво-сладка евтина течност, която Челото всеки момент трябваше да и донесе.
Шофьорът на автомобила, който блъсна клошарят, данъчен инспектор пред пенсия, също спеше на задната седалка на 30-годишния си фолксваген „десетка“.  Събуден от удара той напсува автопилота и сервиза, където явно не си бяха свършили работата. После изтича на платното. Слава богу пешеходецът бе жив и в съзнание. Само с един счупен крак- Макар и да не бе изчислило прецизно  разстоянието до пешеходеца, устройството все пак бе реагирало в последния момент и бе успяло да смекчи удара.   
Разтреперан и изплашен до немай-къде, данъчният инспектор настани пострадалия на задната седалка, а той самият за по-сигурно една пред волана. За някакви си двайсетина минути стигнаха общинската болница. Лекарите се разтичаха веднага, направиха му изследване, гипсираха му крака, настаниха за наблюдение в отделението за клошари. Броени минути след това новината за ПТП-то обходи световните медии. Заради повредата в аутодрайвъра, което през 50-те години се случваше много рядко. Навсякъде се споменаха имената на пострадалия -- Калоян Димитров Денев, както бе написано в личната карта на Челото. Съдбата му даде ясен знак за това му предстои, но пък човек не винаги е грамотен в това отношение.
Вечерта, докато клошарят лежеше с гипсиран крак, приседнала на кушетката до него, Лора изчете подробните кореспонденции в някои от водещите световни медии. Сърцето и се сви. То умееше да чете знаците на съдбата.
Докато си говореха над София  изгря голяма червена луна. Тя напомни на Челото за хубавия стар филм на Ларс фон Триер „Меланхолия“, в който

Категории: