Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Съдебна власт

Защо само гневът от днешния ден не върши работа

Имате право да мълчите!
Всичко премълчано утре може да бъде използвано срещу вас!

Може би си мислите, че изборите са чак догодина, но не сте прави. Ако е вярно, че да спечелиш в тази страна ти трябват пари, власт, правосъдие и Данко Харсъзовци (по днешному групови отговорници за застъпниците), кампанията вече е в ход.
След като казаха на Брюксел гледайте си работа, огняро-интелигентите от управляващата партия се заеха с логистиката. Сиреч с подсигуряването на правосъдието в решаващата битка през идната година.И успяват да ви кажа. Като гледам номинациите за членовe за ВСС от парламентарната квота, преднината им е сериозна. Цецо може да не стане пак шеф на избория щаб, но на магистратите – със сигурност.
Но думата ми не е за това за това, че управляващите заместват скритото си влияние в съдебната власт с открито. При сегашното състоние на нещата, тя – съдебната власт -- ако не е тяхна, ще е на някой друг. Думата не ми е дори за изборите. Думате ми е за гнева и за срама.
Но не за всекидневния ни гняв. Нито пък за всекидневния срам. Не заради това, че у нас има недосегаеми. Не, защото се прескачат калинки и котараци. Не заради това, че като прилични хора нямаме пари за правосъдието. Нито дори за това, че премиерът може да позвъни отново, този път на Мишо Коняка.
Не, това не е здравословен гняв. Това е гняв, в който има надежда, че утре може би стане малко по-добре, че вълкът ще се усмихне, а пък агнето внезапно ще оголи зъби.
Корените на истинския гняв са далеч назад в годините. Във времето, в което ни разказаха играта, веднъж за винаги. Във времето, в което не всички бяхме грешни.
Ако си мислите, че в това време е имало хаос и един вид първичен взрив на демокрацията, грешите.

Кампанията за ВСС: по следите на полковника

- Здраве желаем, господа военни магистрати! Не ни трябвате!
– Тъй вярно! Ще се стараем!

Военният съд оправда обвиняемите по случая „Анчови” и вътрешният министър Цветанов отнесе поредния звучен шамар. Заради некадърното разследване в поверенето му ведомство. Ето, че правдата възтържества и съдия Мирослова Тодорова, разпределила някога делото към военните, поне малко бе възмездена. И дето се вика взе морална преднина пред глутницата магистрати от съдебната и магистри по физическо възпитание от изпълнителната власт.
Но както знаем радостта в тази държава, обикновено трае едно лято. После идва есента, а с нея държавния бюджет и съответното истината. А тя е, че в България война няма, но данъкоплатеца по всичко изглежда ще се бръкне отново с няколко милиона за шейсетина военни прокурори и съдии.
Моите уважения към това съсловие в конкретния случай. Свършиха добра работа. Но подозирам, че наградата им наесен, ще бъде я завърналия се в техните редици генерал Пенгезов или пък някой низшестоящ полковник измежду заместник-председателите на същият този военно-апелативен съд.
Та като казах Пенгезов се сетих за това, че тече кампания за избор на членове на Висщия съдебен съвет. И както си му е реда, в новия състав ще си имаме и военен магистрат. Той, разбира се ще поеме шафетата от офицера Кирил Гогев

Защо румънците ще излязат по-рано от мониторинга върху правосъдието

Днес стана ясно, че Европейската комисия се кани да отдели България от Румъния в наблюдението на правосъдието и вътрешния ред. Според информация на БТА следващия доклад за странати ще бъде в края на 2013 година, докато румънците ще чуят следваща оценка още през идния декември. И, ако си оправят бъркотии от последните седмици като нищо могат да излязат от мониторинга. Какво става, може би попитате? С какво сме я загазили повече от румънците.
Отговорът не е труден. Достатъчно е човек да сравни конституционното устройство на съдебната власт в двете страни. (Без Констиционния съд, който в момента е под атака на мнозинството на социаллибералите, но подобно на нашия е извън системата.) Ето какво показва сравнението.
България. Съдебната система се представлява от три вида магистрати – съдии, прокурори и следователи.
Румъния. Съдебната власт принадлежи единствено на съдиите и на съдилищата. Прокуратурата се ръководи от министъра на правосъдието, макар че прокурорите се назначават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет.

Реформата в съдебната система – какво може и какво не може

Тези дни новините около реформата в съдебна власт зачестиха. Може да се каже, че една от тях е добра, а именно -- отказът на премиера Борисов от идеята за суперсъдилище. Как ще изглежда специализирания съд в новото си издание предстои да видим, когато кабинетът внесе законопроекта за изменение и допълнение на НПК.
Засега на сайта на парламента можем да видим законопроектът  за съдебната власт. Общо 12 са промените, които предвижда проектът. Някои от тях като например охраната на съдиите, прокурорите и следователите, със сигурност нямат фундаментално значение за работата на системата.

Късният милиционерски ренесанс, мускулите на закона и една слънчасала Европа

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

Правосъдието като елемент на привлекателната инвестиционна среда

В деня, в който Софийският градски съд оправда Маргините, от Плевен вицепремиера Цветанов изплака: „Ето, това е нереформираната съдебна система.” Как да не се съгласиш с него ? Но това е едната страна на нещата, т.е. когато държавните ни мъже говорят пред медиите. Другата е, когато заседават и вземат решения. По тази причина на току-що измъдрената нова стратегия Министерството на правосъдието пише: „ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”­.Как се продължава реформа на нереформирана съдебна система, това само вицепремиерът си знае.
Но не е въпроса само в разликата между говоренето и решенията на днешните ни управници.
Има нещо, което би трябвало да смути, ако не нас, то поне посланиците на 27-те страни от ЕС, които адмирираха стратегията.

Особености на националния консенсус в областта на съдебната реформа

Миналата седмица кабинетът прие свой план за реформа в съдебната област и борбата с корупцията. Малко неочаквано с оглед „лошите отношения” между премиера и президента, консенсусът бе постигнат под егидата на последния. Консултативният съвет по национална сигурност, т.е. парламентарно представените политически партии в него, подкрепи безрезервно намеренията на правителството. Включително с гласовете на комунистите и на ДПС, което разбира се не е изненада. Както не и изненада /за съжаление/ поредното салтомортале на Синята коалиция с оглед на нейната предизборна програма и идеите за радикална структурна промяна в съдебната система. Към тези особености на българския национален консенсус непременно трябва да добавим и предизборната любезност на Брюксел и безрезервната подкрепа на 57-те мерки на кабинета.

Зад всеки подслушан гражданин има един послушен магистрат

или защо да не плеснем през ръцете онези, които дават разрешенията за срс

Вчера в парламента Борис Велчев поиска повече прокурорски контрол върху „оперативното подслушване”. Нормално. Едва ли някой е очаквал, че президентът Първанов, чийто говорител е главният прокурор, ще се примири с поорязаните си възможности след смяната на вътрешния министър Румен Петков. Така, че по-тих или по-шумен, скандалът ще бъде вътре сред управляващите. Там, където е и битката за това кой пръв ще научава какво си говорят гражданите за властта.

Страници