Съдебна власт

Днес стана ясно, че Европейската комисия се кани да отдели България от Румъния в наблюдението на правосъдието и вътрешния ред. Според информация на БТА следващия доклад за странати ще бъде в края на 2013 година, докато румънците ще чуят следваща оценка още през идния декември. И, ако си оправят бъркотии от последните седмици като нищо могат да излязат от мониторинга. Какво става, може би попитате? С какво сме я загазили повече от румънците.
Отговорът не е труден. Достатъчно е човек да сравни конституционното устройство на съдебната власт в двете страни. (Без Констиционния съд, който в момента е под атака на мнозинството на социаллибералите, но подобно на нашия е извън системата.) Ето какво показва сравнението.
България. Съдебната система се представлява от три вида магистрати – съдии, прокурори и следователи.
Румъния. Съдебната власт принадлежи единствено на съдиите и на съдилищата. Прокуратурата се ръководи от министъра на правосъдието, макар че прокурорите се назначават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет.

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

Миналата седмица кабинетът прие свой план за реформа в съдебната област и борбата с корупцията. Малко неочаквано с оглед „лошите отношения” между премиера и президента, консенсусът бе постигнат под егидата на последния. Консултативният съвет по национална сигурност, т.е. парламентарно представените политически партии в него, подкрепи безрезервно намеренията на правителството. Включително с гласовете на комунистите и на ДПС, което разбира се не е изненада. Както не и изненада /за съжаление/ поредното салтомортале на Синята коалиция с оглед на нейната предизборна програма и идеите за радикална структурна промяна в съдебната система. Към тези особености на българския национален консенсус непременно трябва да добавим и предизборната любезност на Брюксел и безрезервната подкрепа на 57-те мерки на кабинета.