Съдебна власт

Няколко предварителни бележки върху промените в Наказателно-процесуалния кодекс

Нямам представа какви са понастоящем темпаратурите в Брюксел, но твърдо си мисля, че климатиците никак не помагат на еврокомисарите и техните експерти. Само изложен на непоносима жега човек може да му се привиди живителна вода в разтопения каучук, който управляващите поднасят на зажаднелите за възмездие български граждани. Най-вероятно в някой от следващите дни ще се спра подробно на проектите за промени в НПК и в Закона за съдебната власт, но преди да коментираме авагангардната идея на кабинета за специализирани съдилища е добре да знаем, че нашите предци са мислили по въпроса. Така например в Търновската конституция, от чл. 155 до чл. 158 се урежда процедурата, по която могат да бъдат предадени на съд министрите. Процедурата е изцяло парламентарна, като инициирането е с една четвърт от членовете на Народното събрание, а за предаването на министърът на съд са се изисквали гласовете на 2/3 от присъстващите народни представители. От тук нататък сгазилият лука министър отивал на Държавен съд, орган създаден със закон, при това с народен състав, т.е. не само от юристи. Ако надзърнете в Търновската конституция, езика на тази уредба може да ви стори малко архаичен, но съвсем не така що се отнася до нейната същност. Без дори да ми се налага да ровя в Интернет, ей сега се сещам, че подобна процедура и Държавен съд има днес в Дания. И естествено, в Белгия, страната от която сме взаимствали част от постановките в Търновската конституция. Но, просто им да е на хората в Брюксел. Не познават българската традиция, не са я чули – нормално. Не са длъжни. Но струва ми се, че абсолютно задължително е за хора от които зависят съдбите на Европа поне малко да зачетат /както се казваше едно време/ и дори да входират

В деня, в който Софийският градски съд оправда Маргините, от Плевен вицепремиера Цветанов изплака: „Ето, това е нереформираната съдебна система.” Как да не се съгласиш с него ? Но това е едната страна на нещата, т.е. когато държавните ни мъже говорят пред медиите. Другата е, когато заседават и вземат решения. По тази причина на току-що измъдрената нова стратегия Министерството на правосъдието пише: „ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА РЕФОРМАТА НА СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В УСЛОВИЯТА НА ПЪЛНОПРАВНО ЧЛЕНСТВО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ”­.Как се продължава реформа на нереформирана съдебна система, това само вицепремиерът си знае.
Но не е въпроса само в разликата между говоренето и решенията на днешните ни управници.
Има нещо, което би трябвало да смути, ако не нас, то поне посланиците на 27-те страни от ЕС, които адмирираха стратегията.

Миналата седмица кабинетът прие свой план за реформа в съдебната област и борбата с корупцията. Малко неочаквано с оглед „лошите отношения” между премиера и президента, консенсусът бе постигнат под егидата на последния. Консултативният съвет по национална сигурност, т.е. парламентарно представените политически партии в него, подкрепи безрезервно намеренията на правителството. Включително с гласовете на комунистите и на ДПС, което разбира се не е изненада. Както не и изненада /за съжаление/ поредното салтомортале на Синята коалиция с оглед на нейната предизборна програма и идеите за радикална структурна промяна в съдебната система. Към тези особености на българския национален консенсус непременно трябва да добавим и предизборната любезност на Брюксел и безрезервната подкрепа на 57-те мерки на кабинета.

или защо да не плеснем през ръцете онези, които дават разрешенията за срс

Вчера в парламента Борис Велчев поиска повече прокурорски контрол върху „оперативното подслушване”. Нормално. Едва ли някой е очаквал, че президентът Първанов, чийто говорител е главният прокурор, ще се примири с поорязаните си възможности след смяната на вътрешния министър Румен Петков. Така, че по-тих или по-шумен, скандалът ще бъде вътре сред управляващите. Там, където е и битката за това кой пръв ще научава какво си говорят гражданите за властта.

2.2. Резултати 

По отношение на резултатите логиката на доклада следва една грешна презумпция, заложена още в предишния раздел „Постижения”. А именно – че в България върви някаква реформа в сектора правосъдие и вътрешни работи. Вярното и правилното е онова, което бе казано в черновата на доклада, т.е.,че този път не бива да има продължаване на процеса на реформи, а  ново начало. Така че няма защо да се учудваме, че ЕК нарича постижения онова, което очевадно задълбочава проблема със съдебната система и работата на правоохранителните органи.  

2.1. Постижения

По всичко изглежда, че не само българските политици се отнасят с пренебрежение към труда на експертите. Нямам друго обяснение за съществената разлика между проекта и окончателния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешните работи у нас. Но политическото решение, защото този доклад е именно такова, е меко казано нереалистично и в трите си основни пункта – постижения, резултати и необходими подобрения.

Не бих се съгласил с констатациите във вчерашната кореспонденция на Ройтерс относно напредъка на България в борбата с корупцията и организираната престъпност. Написаното оставя впечатление, че правителството е положило усилия, подобрило е съдебната система и е отговорило на законодателните изисквания на ЕС. Проблемът, който очертава “Ройтерс” /по-точно тази част от доклада, която ще видим след няколко дни/ е, че не могат да бъдат постигнати резултати поради “плахост на висшестоящи лица, политическа корупция и неефективна държавна администрация”.

От Брюксел приветстваха готовността на българското правителство да приеме европейски съдебни експерти във връзка с корупционния скандал у нас. Струва ми се с известно облекчение след този изобретателен ход на кабинета. Предстои спасителна операция не само в София. И това е повече от ясно.

Кому принадлежи съдебната власт

Кого защитават магистратите