Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Лични

Защо не празнувах 3 март

На тази дата бих отишъл на панахида. В памет на загиналите по българските земи руски, белоруски, украински, финландски и румънски воини. И нищо повече. С други думи, не ме интересуват формените паради на президента Първанов нито словесните на Божидар Димитров и Андрей Пантев. Ще дойде ново поколение историографи и изследователи и ще постави фактите на мястото им. И не става дума само за историческите факти. Тоест за развитието на нещата от Цариградската конференция през Лондонското споразумение до Берлинския конгрес, с които интелигентният читател най-вероятно е запознат.

Отиде си Любо Данчев

Внезапно. Така както бе внезапен във всичките начинания — седмичника “Седем”, книгите /една от които “Мир или Садам” издадохме заедно/, редица от акциите му в сайта Още инфо, последното му начинание — едноименният седмичен вестник. Имаше някакъв порядък в тази негова спонтанност, която само той си знаеше. Днес си мисля, че животът може и да бъде поредица от щастливи хрумвания, от простички идеи. Толкова много, че да има за повече от един. И когато по божията воля не можеш да го довършиш този твой, единствен живот, тогава надеждата е в приятелите.

Скандалът е човешки

След сутрешното включване на Едвин, Кин Стоянов и Александър Йорданов при Бареков, скандалът около книгата на Хана май окончателно заприлича на политически. Какъвто не е. Нека ме извини Йорданов, но едва ли е в действие някакъв план за отстрелване на големите личности на българския преход. Както не бих се съгласил с Данчо Василев, че зад тази работа стои Иван Костов. Нещата са далеч по-прости. Доколкото познавам Данчо в едно бурно време, когато и лошото и хубавото се проявяваше у хората далеч по-отчетливо, той в никакъв случай, ама в никакъв случай не е злодей.

Трябва ли да празнуваме

Да погледнем сериозно на 7 декември, това значи да приемем, че учредяването на коалицията СДС е следствие от наличието на организирана съпротива срещу комунистическия режим у нас. Както е известно у нас, за разлика от повечето източноевропейски страни, такова движение нямаше. Точно обратното. Режимът /или по скоро лобито на Горбачов/ вече бе акуширал на създаването на влиятелни неформални движения, каквото бе например Клубът за подкрепа на гласността и преустройството. Още на митингът на 18 ноември 1989 година се видя ясно, че вътрешнопартийното дисидентство вече бе заело ключовите позиции в зараждащата се демократична коалиция.

За мен

И аз живях социализма

Допускам, че някои от вас ще ме разпознаят като човек с минало. Работата е в това, че миналото си е мое, но интерпретацията – не. Благодарение на медиите, естествено. Не казвам, че не е било забавно да бъда такъв, какъвто не съм в действителност. Истината е, че дълбоко в себе си винаги съм бил скитник и винаги ме е изкушавала възможността да започна нов живот. Медиите щедро я предоставят. После, естествено, ти се връща тъпкано.

Роден съм на 27 юли 1953 година в Ямбол. Имам оскъдни спомени от родния си град, тъй като след няколко години бурен съвместен живот, родителите ми поеха всеки по пътя си. Съответно и аз по моя: от град на град, от село на село, къде по волята на някой от двамата, къде по собствено желание. Ще бъде несправедливо, ако не отбележа и другата съществена причина за това скитане: бях лош ученик. Далеч от родителите, с разнообразни занимания, подрънкващ на китара, с дълга коса, с цигара в устата, ненавиждащ униформата – нужно ли е повече да обяснявам, когато става дума за края на 60-те и началото на 70-те години. С малко късмет, къде изключен, къде сменил СПТУ с техникум, къде повтарял, къде като частен ученик, вече на двайсет и една, най-накрая стигнах до четвърти курс. Завърших го в Икономическия техникум в Пазарджик.

Страници